Като бивш началник на управление „Източна Европа и страни от ОНД” (1992-96 г.) в МВнР ще си позволя да избегна многократно дискутираните публично тълкувания на чл. 14 от Междудържавния ни договор с Руската федерация за приятелски отношения и сътрудничество (04.08.1992 г.) за опазване на паметниците (исторически, на културата). Също съответните текстове в Спогодбата между двете правителства за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, в Декларацията за развитие на отношенията, подписана от президентите (02.03.2003 г.) и в многобройните тематични конвенции и документи на ООН, Съвета на Европа и пр. Ще се въздържа също така да коментирам състоянието и отношението към подобни паметници от годините след ВСВ в Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Чехия; сега в Полша, балтийските републики, Украйна и от варварското унищожение на паметниците в САЩ на видни откриватели, държавници, интелектуалци, последвано на острова Албион и в Белгия. Някои от тълкуванията са банални, други могат да бъдат сравнени с тези на „дявола на Евангелието”, т.е. нееднозначни, контроверзни и политически преднамерени.
Всъщност оспорваният паметник в София с абревиатури ПСА, за други сънародници ПОЧА/МОЧА (паметник/монумент на окупаторите/или освободителите от червената армия, със създател Лейба/Лев Троцки/Бронштейн) е паметник на съветската армия, окупирала Царство България чрез армиите на „Трети украински фронт”. Но Третият украински фронт едва ли е бил окомплектован само от руснаци. От м. май 1944 г. той е преименован официално на Четвърти украински фронт. До преди години пред Паметника в София полагаха цветя и от посолствата на неруските бивши съветски нови независими републики. От Минск и Киев твърдяха, че през ВСВ жертвите на беларуси и украинци на глава от населението на отделните републики е било по-високо от тях, отколкото в РускатаСФСР. Тезата, че Русия е едностранен правоприемник на екс-СССР бе оспорвана в Украйна, Узбекистан, понякога в Грузия, и в Русия. Известно е също, че през ВСВ обсадена Москва е била защитавана и от казахи. А сега, при нахлуването в Украйна, немалка част от подлежащите на военна мобилизация се опитват да изклинчат и от руска страна са били мобилизирани чукчи, чеченци, татари и военни доброволци от къде ли не.
Допускам, че Софийска община и СОС пред поредните парламентарни и пр. други избори имат и доста други приоритетни направления за дейност.
10 март 2023 г. Огнян Гърков/ФБ
Столичният общински съвет, гласува 8 000...
Берлинският конгрес и нашите съвременни ...