Преди 2-3 десетилетия политическата ни върхушка и журналистика се просвещаваха в различията между ЕО/ЕС и Съвета на Европа (СЕ), и органите им Съд на Европейския съюз и правораздавателната институция на СЕ Европейския съд по правата на човека. От седмица като актуална тема на просвещение възникна МНС (Международният наказателен съд). Съдът, който на  17 март т.г. е издал заповед за задържането на Владимир Путин и детския омбудсман Мария Львова-Белова „по подозрение за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Руската федерация”, е независима международна организация. Създадена е през 2002 г. на основание Римския статут, приет през 1998 г. на дипломатическата конференция на пълномощни представители на ООН. МНС е постоянен съдебен орган. Занимава се с геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на „агресия”. Този съд не е Международният съд (МС) на ООН, също със седалище в Хага, създаден през 1945 г. като част от Устава на Обединените нации и орган на ООН. МС на ООН е създаден с цел да разрешава спорове, представени пред него от различни държави. И да дава тълкувания по правни въпроси, поставяни пред него от Общото събрание и Съвета за сигурност (СС) на ООН, както и от други упълномощени агенции. Oтношенията на МНС с ООН се регулират чрез договор за сътрудничество. Към 20 март 2023 г. МНС има 123 държави членки (ДЧ) от 156-те заинтересовани кандидатки през 1998 г. Той може да упражнява своето право, ако обвиняемият е гражданин на ДЧ; ако престъплението е извършено на територията на ДЧ, или ако случаят се предава чрез СС на ООН. България подписва Римския статут на 11 февруари 1999 г. и депозира инструмента си за ратификацията му на 11 април 2002 г. В МНС членуваме заедно с 41 други европейски държави, 19 от Азиатско-тихоокеанския регион (от тях 8 са азиатско-континентални), 29 от Америка и Карибите, 33 от Африка.

МНС няма юрисдикция по никакъв начин и форма над държавите, които не са го ратифицирали като Канада, Индия, Турция, Украйна, Израел, Ирак, Либия, Катар, Йемен, като сред тях се открояват великите сили САЩ, Китай и Русия, три от 5-те постоянни членки на СС. Обединеното кралство и Франция са ратифицирали договорите си за членство в МНС вероятно поради общо решение на ДЧ на ЕС.

Сред нератифициралите членството в МНС имат място държави, чиито военнослужащи по-често пребивават и/ли „изпълняват мисии” на чужди територии (със и без кавички) под или без егидата на ООН.

КНР се противопоставя на съда с аргументите, че членството е против суверенитета на националните държави и така се пренебрегват националните съдебни системи. Русия, Израел и други държави подхождат с подобна аргументация. Уникално противоречив и безцеремонен обаче е подходът на  Вашингтон. САЩ подписват договора на Римската конвенция, но не го ратифицират. По-късно, през 2002 г., се оттеглят напълно от подписания договор, и заявяват че не планират да го ратифицират. И че нямат никакви задължения или отношения към него. Критикуват съда за значителни промени в подписания текст в сравнение с предварително договорения - „без процес или уведомление, директно след неговото подписване”. Даже Конгресът приема закон, според който международният съд и други подобни съдебни инстанции не се признават за меродавни в САЩ (Вж. https://www.congress. gov/107/bills/s1610/BILLS-107s1610is. pdf Закон за защита на държавни лица от международен съд). Законът дава на президента правото да използва всички възможни средства, вкл. и военна инвазия по лична преценка, с цел връщане на задържани от съда държавни лица. Поради „тази му изключителност спрямо международното право”, неформално законът е познат като „Закон за инвазия спрямо Хага“ (на английски: The Hague invasion Act).

Въпросният закон закриля и освобождава от определен вид отговорност не само военнослужащи от САЩ, но и всички лица, които имат някаква държавна длъжност в Щатите, или пряко или косвено работят с държавата. Той важи не само за граждани на САЩ, но и за личности на държавна и подобна служба от други техни съюзници. Напр. чиновници в НАТО, Япония, Южна Корея, Австралия...

С философията на изключителност на последвалия „закон Магнитски”.

Иначе в МНС изглежда, че не са се преработили. Председател на съда от март 2021 г. е полски юрист, а в съда се прехранват на щат около 900 души. Към края на януари 2023 г. в резултат на „усилната дейност” на МНС са извършени „цели” 17 разследвания, от които по едно в Украйна и Грузия, 10 в Африка, останалите също в т.нар. преди „трети свят”. Пак за там са извършени 2 предварителни експертизи, издадени 38 заповеди за задържане (21 изпълнени, 6 са оттеглени след смъртта на заподозрените); заведени са 31 дела; връчени 9 призовки (всичките 9 призовани се явяват доброволно пред съда, никой от тях не е в ареста); 7 лица са в ареста (от ЦАР, от Мали, от Уганда и от Дарфур/Судан). На свобода са 14 заподозрени.

По аналогия можем да си обясним защо Международният наказателен съд на времето не

предприе наказателно преследване към президентите на САЩ - Дж.Буш младши (за Ирак), Бил Клинтън и други държавни глави (за войната в Сърбия), Обама (Либия, Афганистан), към обкръженията им. Даже преди 4-5 години САЩ заплаши да арестува и санкционира съдиите, ако нейни граждани бъдат признати за виновни за военни престъпления в Афганистан. Тогавашният съветник по националната сигурност Джон Болтън заявява: „Ако съдът преследва нас, Израел, или други съюзници на САЩ, ние няма да седим със скръстени ръце“.  Също заплаши, че биха санкционирали всички компании и държави, които подпомагат МНС в издирването на граждани на САЩ.

В практиката на съда се срещат любопитни, дори забавни казуси. Судан бе подписал Конвенцията за присъединяване към МНС през 2000 г. През юли 2008 г. нейният президент е обвинен в престъпление срещу човечеството и във военни престъпления. През  август с.г. Судан не ратифицира договора и изрази своето оттегляне от МНС. Съдът бе критикуван от Република Южна Африка, за това че „бива използван за смяна на правителства“. През 2016 г. правителството на РЮА подава молба за оттегляне, която по-късно оттегля след вътрешна съдебна битка, оспорваща решението на държавата.  МНС е критикуван и от други африкански държави за това, че се гледат предимно техните престъпления, а на други страни не. По-късно някои от тях, като Бурунди, се оттеглят от членство, докато други отменят своето решение „за”.

Всъщност и „крушката Путин-Белова” си има опашка. На 1-2 март м.г. прокуратурата на МНС е сезирана от 39 ДЧ по Римския статут, в т.ч. България, относно ситуацията в Украйна. Главният прокурор на съда Карим Хан започва разследване от 21 ноември 2013 година нататък, „като включва в обхвата всички минали и настоящи твърдения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид, извършени на територията на Украйна от всяко лице“. На 22 февруари 2023 г. Карим Хан подава молби до предварителен състав II на МНС за заповеди за арест в горния контекст. На 17 март с.г. съдебният състав издава заповеди за задържането.

Руският следствен комитет „контрира”: обяви образуването на наказателно дело срещу прокурора и съдиите от МНС в Хага.

***Външнополитически алтруизъм на империите и подходът им към международното право никога не е будил доверие сред външнополитическата интелигенция.

21 март 2023 г.          Огнян Гърков

Абсолютно всички западни лидери трябва да бъдат незабавно арестувани

Те купуват огромни количества газ и петрол от престъпник. Т.е. участват в организирана престъпна група с него и източват народна пара към мафията...
Престъпникът се крие в Русия, но Макрон, Шолц и Сунак са в страни-членки, които са ратифицирали международния съд...
Говорим за чудовищна злоупотреба - над 100 милиарда Евро на година...
Зеленски също трябва да бъде арестуван - той транзитира газа на въпросния престъпник и получава 4 милиарда долара транзитни такси от това...
Чисто юридически погледнато, аз не се шегувам...
---
Това е текстът в нашия НК, има сходни текстове из целия ЕС:
(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

"...набавяне на средства или по друг начин..." как ви звучи