УЧИНДОЛ-УЧИНДО-О-Л!!! Първо поколение с обувки. Вари го, печи го ... Не може да си прескочи ръста дори когато позабогатял съумее да изманипулира тълпи от наивници с примеси на бъдещо евентуално келепирджийство. Включително и интелигенти! НО: „Зорлем гюзелик олмаз», както казват на Юг, т.е. на европейски: „Насила хубост не става”. Избираш национална гордост в най-индивидуалистичния спорт-наука-изкуство-философия, чиято кариера и съществуване зависи от държавно или спонсорско финансиране за МЮРЕ-КАНДИДАТ-ПРЕМИЕР. За няколко часа псевдо-слава!!! Правиш я депутат, ласкателство за хора с вкус и опит към славата! За да покажеш величието си на Цървула или Пояса със Жълтици? И да се подиграеш с надеждите на наивниците за справедливост и победа над диктатурата на посредствеността, корупцията и простащината, взели комплексарщината ви на сериозно ?

Нейсе, да те позабравим! Познавахме и по-забавни тарикати, по-малко самовлюбени егоисти. Също протестиращи по своему против порядките на времето, понякога дори от мързел и стремеж към по-лесен живот, но не с чувство на чалгарски хумор и ирония. Нека се опитаме да избегнем грубата действителност с по-достойни оригинали!

За такъв екземпляр-личност пише посланик Жоро Димитров на ФБ-стената си, до чиято скулптура прилага фотография. Наистина, не без чувство за хумор, в Бургас поне през ХХ век БУРГИТЕ бяхме родените в гръцката и арменската махала, в родната ми Тройка и с прескок до единици в Коджакафалийската. ПРЕЦИЗИРАМ: легендарният зевзек, бохем и сарахош (пияница) бат Петьо (Петко Благоев) – Пандира, казваше на „аверите” си Живота, Ташо Негъра, Митко Лисицата: „Само АЗ, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии". Яко послъгваше бат Петьо - Царство му Небесно! -, в интерес на истината бургазлии оставаха само чайките. Защото Кулата с часовника на гарата е от 1909-11 г., а Пандира родом от поморийското село Каменар през 1918-19 г. по произход бе по-скоро ГАЗЛИЯ. Датата му на снимката на плочата е сбъркана от някой провинциал (по бургаски: селяндур-Калитко от Х/Асекията, сиреч Странджа или полски /=от полето/ папуч), т.е. нито бург, нито га/ъ/злия. Що мастика са изпили с Христо Фотев не помнят и поколения чайки, но и Фотето дори не е БУРГ, а преселник, родом ЕДВА от Цариград. Като комик Пандира бил по-талантлив от Калата (н.а.Георги Калоянчев), разправяше кокона Харипсиме, но не остискал да стои под прожектори, когато са го снимали за филм. Че бил ГЛАРУС № 1 твърдяха старите му биз-бизе аркадаши Лисо, Рингата, Шерифа, Курназа, Румънеца като спасители на бургаския плаж още през 1939 г. Не че бяха за вярване!

Ами Ташо Негъра, син на сервитьорката Черното Танче и неизвестен моряк с повишено съдържание на меланин? Щом чуеха корабна сирена Танчето и Сирма припкаха на гюме със забравени табли на ръка...: „Kathe limani kai kaimos... Είν" η ζωή μια θάλασσα κι εμείς καπεταναίοι κι είναι στ" αλήθεια τυχεροί... За цървул-гелетата непознато... Ами биз-бизе аверът му Митю Лисицата, Келеша и вече споменатите! Бяха големи кенти, каюри, ербап-бабаит-михлюзи! А не мискин-гевезета, овчи коне или лонгур-каймаци! По-тежко от чаша и фльорца, някоя мантануда или зандана не вдигаха! Бач не похващаха освен спасители на плажа, сезонно. Истински БУРГИ-теркове!