За 15 март т.г. е насрочен извънреден конгрес на Българския футболен съюз (БФС). Едва 9 дни след ротацията „по график” на правителството на сглобката. Може би с надежда, заета със своите проблеми, тя да не се намесва? А не както преди 4-5 години Бойко Борисов „изциба” Борислав Михайлов от креслото му. За „цели” 2 години !?

До момента са шест обявени кандидатури за поста президент на съюза. Никой от висшата „света троица” Б. Михайлов, Й. Лечков, Е.Костадинов не се кандидатирал, освен топ-функционерите Касабов и Гонзо. Според Георги Атанасов това са апаратни игри. Дебелоочие на тройката и сие. Те нямали никакво намерение да се покаят пред спортната общественост и да се разделят с властта си.  Нито да се подложат на контрол за разходите на централата. Дори след масовите протести на многобройните им несимпатизанти на 16 ноември м.г., наричащи ги пейоративно „шайката на Перуката”. Когато в София възникнаха безредици...

 *Oбщото между  кликата на управляващата сглобка-ротационна не/коалиция на посолстваТА и висшето ръководство на БФС е, че,

Първо: те са паразитиращи ползватели на международен ресурс от банки, УЕФА и ФИФА с цел лично и семейно обогатяване без да задоволяват обществените очаквания. Или поне да вдъхнат надежда в бъдещето. И в двете групици са преплетени конфликти на интереси. Сглобката ни тласка към безкритичен васалитет пред глобалистите-либертарианци, променя неграмотно конституцията дори „напук”, затлачва страната в кредити. А „шайката забатачи” към задънена улица българския футбол.

Второ: От морално-етична гледна точка двете камарили имат минимална обществена поддръжка. Сглобката управлява с 27% от гласовете на всички управомощени български избиратели, а от юни 1985 г. БФС е сдружение на 44-те професионални и 490 аматьорски футболни клубове в България. Основан е на тарикатско-популистична версия на „равнопоставеността”. С право на 1 глас при вземане на решения както за футболните грандове с национален принос като ЦСКА, „Левски”, ...,бизнеспроекта „Лудогорец”, така,  например, за махаленски или селски клубчета от с.с. Долно и Горно Уйно, или Сърбогъзите, Микре  и Торбалъжи, ако имат създадени такива.

Трето: Резултати и предизвикателства. България остана на последно място в ЕС по жизнено равнище, а по  индекс на човешкото развитие е на 68-място в света. „Заслуга”, не само на сглобковите т.нар. партии. Към 21.12. м.г. българският национален отбор по футбол  продължи свободното си падане в ранглистата на ФИФА на 81-84 място. От общо 55-те страни членки на УЕФА, България е на 38-о място преди Косово, градове-държави, островчета и скали. Ако е утешение, че през май 2012 г. заемахме позорната 96-а позиция. Рекордът ни пък бе №8 - от юни 1995 г. Футболът бе превърнат от масов в елитарен бизнес-спорт за българи и предимно за сравнително по-евтини наемници от „третия свят”. Така на дерби-срещата на 24 т.м. между отборите на „Черно море” и ЦСКА играха 5-6 варненци-българи срещу 2-ма от столично-ловешкия отбор.

**Различия: 1. Сглобката наследи проблеми на прехода от миналото. Тя управлява от месеци, но съставляващите я партии и част от политиците й са от години във властта. Бидейки генетични политически номади. Попълнена от харвардско-курсови теоретици-шмекери, любители на кредити от чужбина за сметка на бъдещето на нацията. БФФ на Перуката поне бе оглавено от бивши професионалисти, от троицата футболни легенди на „Четвъртите в света” през 1994 г. Но: А) те бяха рожби на системен конкурентен подбор от училищата и спортни школи в държава с дисциплина. В съчетание с лична практика на оформени таланти във водещи предимно западноеврепейски клубове. Б) Не от всеки класен футболист става добър треньор (пример Стоичков) или футболен чиновник. 2. А върхови спорт се упражнява до ограничена възраст, за разлика от бизнеса „политика”. 3. Със сервилността си сглобката ни тласка към съдбата на фронтова държава и пушечно месо във военния конфликт в Украйна, докато щетите от  безхаберието и отлива на привърженици от източника на минала национална гордост, и от здравословни занимания или забавление от най-популярния спорт са преживяеми.

***На 17 ноември 1993 г. „Господ стана българин”. И за съжаление от Четвърти в света през август 1994 г., освен „кой ли не” и съседите Турция, Гърция, Албания, ни изпревариха всички 6 „редовни” екс-югославски републики. Към „капиталистическия бизнес-футбол” доста по-успешно се приспособиха Полша, Унгария, Румъния. Чехия и Словакия – съществуващи едва от 01.01.1993 г. след разделянето на бивша ЧСФР и даже 4 бивши съветски републики: Украйна, Узбекистан, Русия, Грузия са пред нас!?

****А преди сегашната поредна геополитическа криза, т.е. в условията на „бившата студена война”, за меки сили при преодоляване на желязната завеса послужиха последователно спортът (с царя „Футбол”), културният обмен, стокообменът, докато се стигне до туристо- и обмен на почиващи, политически контакти и диалог. Вече като форми на миролюбиво междудържавно сътрудничество. Без това да е схема, клише „а ла Габриел-Недялкова”!

 *****Така в духа на горния шаблон 67 години преди триумфа на нашите шахматистки, на XVI летни олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. българските борци печелят 1 златен и 3 сребърни медала, а футболният отбор бронзови. НРБ заема 19 място по брой на медалите. През есента на 1959 г. в София печелим титлата на европейското първенство за юноши по футбол и България става сериозно име. Чествана е и 50-годишнината на българския футбол. Тогава спортът се ръководи от странни сега птици. Председател на БСФС е полк. Желязко Колев, бивш партизанин от отряда „Чавдар”, известен със знаковата си фраза за „компетентност”: „Футболът го оправихме, дайте да видим сега баскИНбола, вАлИбола и другите леки атлетики”? Футболът се ръководи от Лъчезар Аврамов, от 1941 г. „вносен” деец на БКП. Той не сменя футболните арбитри на полувремето с пистолет в ръка като полковникът, както твърди Станил Йотов, а се обляга на Стоян Орманджиев, ст. (Пашата), треньор от 1950 г. и на чиновника в БФС Дочо Нанов. Пашата познава френското лоби във ФИФА и УЕФА, начело с главния секретар на УЕФА Пиер Делоне и треньора на „петлите” Албер Батьо. Чрез тях е преодоляна „желязната завеса” за гостуване у нас с приятелската среща с реномирания национален отбор по футбол на Франция на 11 октомври 1959 г. 3-тата световна сила! Еуфория! Мотив за срещата е и договаряно за 9 ноември с.г. посещение на българска парламентарна делегация. В 88-та минута Иван Колев (Ването) отбелязва победния гол. Класиран е на 9 място за „Златната топка” на „Франс футбол” през 1956 г.,  въпреки предполагаеми идеологически преубеждения към българина. Той е и бронзов медалист от Мелбърн, лидер на националния отбор и на ЦДНА (сега ЦСКА). Присъстващите на мача в София Делоне и Батьо, който е и треньор на „Реймс”, му предлагат да подпише договор за 200 000 $ заплата и възможности за други привилегии. Много висока сума за времето дори за супер-футболна звезда! Делоне му предлага и съдействие пред БФС, и косвено пред ЦДНА за освобождането му. Колев благодарил и разсмива французите, споменавайки за български закон за правата на човека, забраняващ категорично продажбата на хора, независимо от предлога. Те му обясняват, че Франция е най-демократичната страна, не купуват хора, а предлагат високо оценявана като изкуство работа. И... платена! Тогава Иван Колев „признава”, че има офицерски чин в армията и не може да замине без разрешение на началниците си и властите. И ... остава в ЦДНА.
Като негурбетчия. Намира си и утехи. Познавах негова съпруга и дипломата Т.Додов.

 ***С Франция последват футболни срещи през 1961 и 1963 г. А от 8 януари 1959 г. за президент е избран легендарният генерал Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол.  Същият, който на 23 ноември с.г. за първи път излага тезата си за „Европа от Атлантика до Урал“. Генералът, който се отнася скептично към „англо-саксонския свят“ (САЩ,  Великобритания, Канада, Австралия и т.н.). Кой друг евроатлантически политик днес би се осмелил да заяви, че:  1. САЩ не е Европа !!! 2. Великобритания е остров ?  Или през 1962 г., че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация”. Мисъл, перифразирана по-късно от наследника му Франсоа Митеран и от италианския президент Карло Чампи. Разработена научно от акад. Дмитрий Лихачов.

*Но да се върнем при генерала. През 1962-1971 г. министър на външните работи е Иван Башев. През декември 1963 г. София и Париж издигат взаимно дипломатическите си представителства от легации, ръководени от пълномощни министри, в посолства, оглавявани от посланици. Според изследователите Христо Милков и Ирина Григорова интерес към Франция проявяват Станко Тодоров и проф. Иван Попов. Иван Башев е неуморим. На 20 септември 1966 г. у нас пристига Леонид Брежнев. След най-вероятни „бурни братски прегръдки и целувки Големият /тогава/ брат” одобрява идеята Тодор Живков, утвърден лидер на БКП и председател на Министерския съвет, да бъде първият партиен и държавен ръководител от соцлагера, който да се отзове на поканата на капит-генерала дьо Гол. Брежнев не пропуска обаче да предупреди Живков „да внимава в картинката”, предупреждавайки го „...да не се надбягвал със слънцето”!?

*** Разликата от тогава – когато лично Брежнев „идва на крака” е, че сега на нашите сглобени препредавали инструкции чрез Галя, напр., от посолствоТО. А не чрез Ксю, Машка или Наташка. В спомените си Тодор Живков пише:”Първото ми официално посещение във Франция стана през октомври 1966 г. Тъй като бях тогава председател на МС моят партньор и домакин от френска страна бе­ше Жорж Помпиду,  минис­тър-председател на Франция”. Живков критикува посолството ни, че очаквал дьо Гол да го приеме само протоколно, а срещата била продължителна и делова. И на 4 очи с негов преводач Нино Николов, 1-ви секретар в посолството. Последвал и обяд със съпруги. Генералът се извинил, че на Парижката мирна коференция Франция била още слаба, не могла да ни запази излаза на Бяло море, упрекнал и Русия. Но защитил толкова категорично правото ни на територии, населени с българи, та като че ли Живков се е смутил. Без инструктор. „Имам предвид въпроса за Вардарска Македония, Тракия, имам предвид Доб­руджа. Но не само Южна Добру­джа. Бъдещето на България не е в един блок, какъвто е Варшавски­ят договор или НАТО, а в един­на Европа”, заявил дьо Гол. Явно че с последното съвсем уплашил Живков, който промълвил, че управлява НРБ с наследените реалности. По военните пактове е смутолевил, че е важно двата лагера да си сътрудничат в името на мира. На обяда е бил отново притиснат, но се измъкнал с хитрината, че в къщи националист е присъстващата на обяда съпруга Мара Малеева. След срещата следва снимка на официалните лица. Знаково е  подслушването на журналиста Павел Писарев. Тогава той чул как д-р Малеева спешила „Тато”: “Иди при Башев, Тодоре, да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев!”

*В резултат на посещението, от 1967 г.„Renault Alpine A110” произведе леки коли под името „Bulgaralpine”в Пловдив. Под натиск на „тогавашния ни общ пазар” през 1969 г. спря?! Т.Живков още при офертата през 1966 г. за закупуване на 30 самолета “Каравел”  с кредит от банка на Ротшилд, „се разсейва”, защото сме имали съветски аероплани. Но е построена „Русалка” – единственият „затворен“ тогава морски курорт на България.

**„Panta rhei, panta chorei”(поХераклит). Присъединихме се към Франкофонията с повечко на брой немски, руски и английски езикови гимназии. Френският език бе изместен като № 1 поне в Европа и в дипломацията, въпреки водещата си култура. Франция изостана с интернета на френски, примири се с $-а, изтърва гео-инициативата, вкараха я отново пълноправно във военната организация, наводни се с имигранти, но я изтласкват от последните й бивши колонии. Оглавиха я необичайни персони, които за разлика от Генерала умеят само да изсимулират частична самостоятелност и то пред случайници в политиката, както познатите ни до болка съотечественици във властта.

 Бг аматьорство? През 2001 г. Ке д`Орсе 100-ина дни не дават агреман за акредитиране на нов посланик, чийто баща е заподозрян да е бил вербовчик за КГБ на френски депутат, по-късно министър на отбраната. (Обичайният срок за оттегляне на молбата за неполучен агреман б/е до 2 месеца след заявяването й). В същия период според ББС и в-к „Трибюн” френският посланик у нас е отзован поради подозрение за нелегално издавани визи за Франция. Нищо чудно да е оказван натиск от „Командира”-премиер за акредитиране на българското предложение ? Изнудване на „екс”-империя ?

*След като през 2007 г. тогавашната съпруга на президента Никола Саркози –Сесилия- доведе българските медици от Либия, през 2008 г. е подписана Декларация за стратегическо партньорство и приета пътна карта. В Париж обаче изглежда преценяват София  като слабохарактерна. И започват „да се упражняват”в самочувствие.През 2010 г. експулсираха българските цигани от Франция, София им изпраща за втори път приетия с неохота през 2001 г. посланик. Но Франция е империя с институционална памет! През 2012 г. френски командоси без уведомление „дебаркират”край с.Коиловци (поне са напердашени от местни овчари). През 2016 г. посланик дьо Кабан бърбори за „гнилите ябълки“ в съдебната система в България на публична лекция (и „е повишен” за посланик в Буркина Фасо). През 2017 г. Макрон „ощастливи лично” за 2-3 часа при обиколка в Европа премиера Борисов с плана си за неизгодния „пакет” с българските превозвачи. И ни го наложи в ЕС! Както и „плана Макрон” през 2022 г. за ненужно „смекчаване” на българската позиция по РСМ (Повардарието). Коренна разлика от позицията на ген. дьо Гол по темата!!! А МВнР от немай-къде се хвали на сайта си, че френските инвестиции „сумарно” (?) възлизали у нас над 1 млрд. евро и че вицепрезидентът И. Йотова и М.Габриел били на еднодневни посещения във Франция. Едва ли не застъпвайки се с разлика само от 4 дни през декември м.г.
Резултати ? Oползотворяване на командировъчните за 2023 година ?

 
27 февруари 2024 г.                                               Огнян Гърков