Проучвайки изявлението на МВнР от 6 ноември т.г. към  Европейската комисия, че Република България не е в състояние да приеме предложената към момента преговорна рамка за РСМ и проекта на декларация към нея, тъй като тя не давала  необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия, трябва да признаем, че този акт е първа смислена стъпка на Министерството и правителството по пътя на разумно урегулиране на двустранните междудържавни отношения след подписването под външен натиск на Договора за приятелство,  добросъседство и сътрудничество с  Република Македония на 1 август 2017 г. Морално остарелият и необвързващ Скопие текст на злополучната чиновническа творба бе коментиран  задълбочено от членове на Дружеството още на следващия ден. За съжаление  недружелюбната политика на РМ, по-късно на РСМ и медиите й спрямо България продължи. В Скопие са си повярвали, че с Договора за добросъседство сме признали и език, и идентичност, а за историята имало време да се преговаря. И провалят  цяла година срещите на съвместната комисия, за чиито заседания дори не се водят протоколи.

С присъединяването на РСМ към НАТО в Скопие„си изтъкаха платното и... ” разчитат с подкрепата на Немското председателство да получат перспектива за преговори за встъпване в ЕС. Нима най-важното в случая е да се отчете „приоритетът” на Берлин до края на годината? Скопие моментално забрави водещата роля на нашата страна за приемането й в НАТО и ни „се отблагодари” с нестихваща употреба на езика на омразата, продължаваща вече поне 15 години без прекъсване.

Нали уж преговори за членството в Европейския съюз започваха само след решаване на всички съседски спорове? Нима Р Северна Македония изглежда готова за преговори за членство в ЕС при новите повишени изисквания?  Не е ли по-добре да спорим сега или при отваряне на всяка глава от присъединителния за РСМ процес?

Нима в Съвместната комисия сме се хванали само за „сламката Гоце Делчев”? Не схващат  ли на „Дондуков” 1 и на „Ал.Жендов 2”, че тази буксуваща комисия няма нищо да свърши без политически надзор?

Много са още и откритите възлови въпроси към правителството:

Какво направи правителството ни, включително дипломацията ни, за укрепване връзките с хората от Повардарието?

Какви „меки сили” приложиха, за да съхранят  българщината там, доколкото е останала?

Какви лобита създадоха в Европа и във Вашингтон, за да разяснят  поне на Брюксел, Берлин и Париж нашите интереси, какво са ни причинили „велики сили” и съседни страни след Втората световна война и какво отстояваме?

Какво предприеха нашите посланици в евроатлантическото пространство?

Като дипломати ние  споделяме увереноста, че българската общественост  очаква с нетърпение отговори на маркираните въпроси.  Въпреки, че в очертаващия се процес на преход  към разумна политика спрямо България на РСЕ на северно-македонското население е необходимо време  за осъзнаване на дълбочината на политическата и историческа отговорност. Както и на учениците  в западната ни съседка да асимилират  бъдещите обективни исторически познания в учебниците си.

Историческото единство на българската нация и културното наследство не трябва да бъдат поставяни под въпрос от външни фактори. Идеално решение за изчистване на всички двустранни проблеми би  било сключването на обвързващо Скопие двустранно споразумение между двете държави с родствено население.

София, 15 ноември 2020 г.                                   д-р Огнян Гърков,

                                                                                  член на БДД