*Но за министърката..: последва палавата рокля с разголено рамо с Хакан Фидан ефенди. И упреците нямало ли кой да й подскаже за облеклото. Но кой би могъл? Замислям се. На нов министър, все пак с опит на заместник-министър във ведомството?  Е, с друга образователна квалификация, но поне й е била възлагана тематиката за Република Северна Македония (= БЮРМ,...) Нищо чудно да е разбрала, че тази територия  е администрирана от християнизатора ни княз Борис I Михаил и от сина му Симеон Велики с названието Кутмичевица. И кой да рискува да подскаже на министърката – не само протоколно подходяща одежда? Дали въпросните внуци или други служител/к/и, „пробили със секс-кариери“? Допускам, че г-жа Петрова се е натъкнала на медийните реакции, но пък след дни тя се появи на екрана с дълга черна рокля като на вдовица. С плътно високо затворена яка!?

**Чуждите пропуски не ни извиняват, но на 19 юни т.г. на сайта на МВнР бе публикувана снимка от среща на «чинно облечената»  посланик Мария Ангелиева с Клара Бройер (по лятна блузка с къс ръкав), държавен секретар по двустранните отношения на МВнР на Унгария. Последва официална среща на шефката на парламента Михаела Доцова (от ПБ), облечена в ретро дантела, на мода преди 20 години. Според зевзеци, «минижуп, тип рибарска мрежа». Все пак не бе облечена «а ла тьотка-колхозничка» като предшественичката си Киселова. При посещението си в Берлин този път премиерът Радев поне не бе заблуден користно от МВнР - шефове (без среща с канцлера, но с домакин дни в края на мандата си както през 2017 г. ). В майските му визити в Париж и Брюксел през т.г., освен от министрите на външните работи и на отбраната, премиерът Радев бе придружен и от цели 3-ма свои вицепремиери, заподозряни за слаба ангажираност в България. Но това бе явно чисто политическо, не и протоколно изискано решение. Въпреки, че един от вицетата впечатлява като подходящ за външен министър. Но да се върнем отново на протоколните гафове. За сетен път недипломатично «постотвам», че за отстояване на националните си интереси страни като България имат 3 инструмента спрямо империи, вкл. маститите съюзници и партньори: 1. Международното право, прието до към края на (1-та) студена война; 2. Държавният, дипломатически протокол и церемониал; 3. Националните традиции и обичаи. Аматьорщина продължават да допускат и 4-те висши институции у нас, за разлика и от държавите от Ориента и Далеко-Източна Азия, където на практика властва Единен държавен протокол (ЕДП), както при нас по времето на д-р Джибров. Да не повтарям от «Гафовете…», но ЕДП бе изграден върху кралския протокол на Франция + на Острова плюс до известна степен Ватиканския. По същия еталон неотдавна Пекин, още преди преговорите, на 50 % даде отговори на президента с червена спортна шапка върху костюм и риза с вратовръзка. За шеф/ове на евентуален бъдещ наш Единен протокол виждам двама-трима сегашни посланици, бивши служебни министри на външните работи.

***В «Гафовете…» се въздържах от взаимно свързана серия от казуси, изискващи задълбочени познания по външна политика, историята й, идеологии, …до етницизъм. А имаше поучителни., според мен. Напр., за илюстрация: Защо около 7 март 1975 г. бе сменен шефът на протокола на МВнР на екс-ГДР?

**Западен Берлин (ЗБ) бе фронтови град между Източния блок и Запада. Главно между «великите сили»  победили във ВСВ : СССР и считащите го за част от ФРГ САЩ, Великобритания и Франция. Преговорите по Четиристранното споразумение за ЗБ приключиха окончателно на 3 септември 1971 г. С премахването на това огнище на напрежение и основна конфликтна точка, започна подготовката на историческия форум за разведряване на международната обстановка Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ). Той завърши с подписването на Заключителния акт от Хелзинки на 1 август 1975 г. Събитието стартира т.нар. „Хелзинкски процес“ и прерастна в Организация за ССЕ (ОССЕ). Волята на САЩ  и Острова да не допускат втори Холокост над бедните и среден слой евреи стана публично ясна едва през 2007 г. с книгата „Немската карта…“ на о.з. генерал Г.-Х.Комосса, издадена в Австрия. Но не във ФРГ!? В нея за първи път открито се споменава за т.нар. „Канцлер акт“ от м. май 1949 г., с който до 2099 г. САЩ имат контрол над новите германски правителства  във външната им политика, финансови запаси и над СМИ. Ефикасен способ бе одобряването на немски канцлери с майка или поне с 50% кръв от богоизбрания етнос, вкл. до Мерц (за Шолц не съм сигурен). Тъй като самият този етнос освен ашкенази/ми, сефарди/ми, още 2 значими клона + секти и прекръстени, поюдейчени хазари има поне 3 други свои групи за вътрешна класификации по различни критерии, да приемем обобщаващото название „идн“ (на един от езиците им идиш: ייִדן, yidn) означаващо буквално „евреи“. Отнасящо се и за гении като Айнщайн, Фройд, Кюри, фон Нойман, други десетки нобелисти, шахматистите Каспаров, Фишер, Тал, …, от Ротшилд, Рокфелер, Варбург, до революционери като Троцки (Бронщайн), …Маркс (Мордехай Леви). Да не изреждам…, за лични и близки познати.

**На 3 май 1971 г. 1-ят партиен и държавен ръководител на ГДР Валтер Улбрихт, коминтерновец с ашкенази-идн име, бе сменен от не-идн Ерих Хонекер, партиец с работническа специалност. В ГДР тогава освен братята Кроликовски висши управленци по-масово са идн-предимно «леви» ашкенази (Щоф, Зиндерман, Миттаг, Аксен, Тиш, Хаген, Норден, Мюкенбергер, Хофман, Фишер… с лесно преводими -за /само/разпознаване имена. Там  те имаха по-масово властово присъствие отколкото във ФРГ.

* «Новият» московски посланик беларусинът П.Абрасимов, бе сред авторите на Четиристранното споразумение за ЗБ, посланик в ГДР от 17 декември 1962 г. до 18 септември 1971 г., т.е. до 15 дни след подписване на Споразумението. В екипа му за преговорите са Хотулев и други дипломати, но само със славянски, не-идн фамилии. По време на мандата му се сменят и Улбрихт с Хонекер. От ГДР Абрасимов след седмици заминава «на отговорна почивка» във Франция, като посланик. Едва ли е случайност, че  външен министър на СССР през 1957-1985 г. е беларусинът Андрей Громико (на Запад познат като «Мистър Нет»). От благороднически произход, подбран  през 1939 г. в МВнР лично от Сталин, който репресира немалко политици с идн-гени, вкл. В.Молотов заради съпругата му с идн-произход Жемчужина. Громико замества Молотов като титуляр за последно през 1957 г. Идн-членовете на Политбюро на ЦК на ГЕСП (компартията на ГДР) явно са търсели свое обяснение за втория мандат на Абрасимов в ГДР, продължил до 1983 г., дали мотивът на Москва е готовност за реакция на Запада по Споразумението «на терен», или връзка със смяната на В.Улбрихт. При това и в Бон и в ГДР под сурдинка са недоволствали, че новите им благодетели не им съобщават въздушните си коридори за прелитания над "Голям Берлин" и се опитвали да ги шпионират. Естествено П. Абрасимов веднага получава агреман. За да запази дискретност шефът на протокола на МВнР приема сам съветски дипломат за уточняване протоколни детайли при връчване на акредитивните писма от Абрасимов. Следва ответен не само морално укорим уникум! «Изоставеният» съветски «дипломат» отваря папката на протоколчика с опорни му точки за срещата. Там в духа на осмивана немска педантичност и прекаленост имало подготвено дори съболезнователно писмо по повод евентуална кончина на посланика!? На следващия ден е назначен нов шеф на протокола, посланик Ясновски. А Петр А. Абрасимов си доживява до 2009 г.

****Но да се вернем в края пак към съвремието. Ако също така и прогресистите не конципират българска външна политика и не се дистанцират от евроатлант-папагалщината, поне от 5-6 години задавам публично въпроса: Не би ли било по-перспективно и икономично МВнР да инвестира в робот/и, ( допълвайки или с „ ИИ”), програмиран/и да гласува/т „ правилно”? Като Големи/я/те брат/я от ЕС, НАТО, в ООН, ОССЕ и под.? Роботът или ИИ биха могли да копират документите-инструкции от Big Brother-ите, да почистват сами работните си помещения.  Пестенето на човешки ресурси, финансови средства за дългосрочно и по-краткосрочно командировани служители, за квартирни, дневни, транспорт, самолети, материали, напитки, подаръци, за обучения и т.н. и пр., би  било несравнимо по-изгодна за държавния бюджет и за Министерството на външните работи.

6 юли 2026 г.                            

Огнян Гърков, член на БДД, СБЖ