*Подкрепих петициите на студентите бохемисти от СУ "Св. Климент Охридски" и на Гражданската инициатива на доц. д-р Лиза Боева и Ицках Финци срещу решение а закриване на Чешкия център (ЧЦ). След 77-годишна успешна дейност към 5 май т.г. поради „финансови съображения“? Само в СУ над 30 студенти изучават чешки език, отделно чрез Центъра и в Пловдивския университет, за Шумен не знам точно. Реципрочно в Карловия университет, най-стария в Централна Европа, изучават българистика. И още по-масово в другата географско-историческа област на Чехия, Моравия – в Бърненския университет „Т.Г.Масарик“. Бохемистите и българистите са авангардът в бъдещето на вековните добронамерени българо-чешки отношения.

**Приветствах и протестa на бохемистите на  4 май т.г. край сградата на най-старата институция сред чешките културно-информационни пропагандни центрове по света.

Фейлетонен анализ

Чиновническата хрумка за затваряне на Центъра нито е оригинална, нито първата. Тя е следствие от консумативния ре-капитализъм, възприет в бившия източен блок. Двустранните отношения и традиции бяха маргинализирани от чиновнически произвол на директиви от обобщения символ Брюксел, при равнодушие от Вашингтон и от бившите империи, сега наши съюзници и партньори. А от тях, за жалост, лъха на егоцентризъм и на остър дефицит на когнитивен капацитет, в т.ч. от водещите лидери на Европейския съвет + от Острова и от Белия дом. Тези лидери поне биват избирани, но брюкселското дигитал-чиновничество разсмива с умотворенията на амбициозни дами като бившата немска министър на отбраната, довела я до плачевно състояние. Инвестирайки в производство на танкове за бременни, напр. Е, поне успяла да роди 7 деца. Благородно, но «доста времеемко» вместо професионална квалификация. Или да имаме доверие във «външната министърка» на ЕК, чийто баща от шеф на профсъюзите на съветска Естония «се трансформирал» в демократичен финансов и външен министър и двукратно еврокомисар? Или пък в родната еврокомисарка, по квота?

Шовинистично оцветена надменно его-политика спрямо «по-малките» южняци не е характеристика за империите само. И спрямо България има компенсаторно избиване на национални комплекси на малоценност по принципа «лази – гази!» пред по-силни, като САЩ. Но Чехия имаше високо-каратни държавници като Вацлав Хавел, проф.Вацлав Клаус, Милош Земан, други политици, които добре разбираха, къде чехите са най-добре възприемани. И НА СЕРИОЗНО: в съседна, понякога съставна Словакия и в несъседна България. След тях бяха 1-2 сега съседни на България балкански държави. Високият чешки имидж се дължеше и на това, че с векове те са отстояли на немско и австрийско влияние. Все пак по-леко от «присъствието“ на Ятагана, Феса и Фереджето. А чехите произвеждаха финална индустриална продукция от 5-6 поколения, докато на Балканите от 1-во до 3-то. Чешките политици бяха наясно, че езикът и културата им са на уважение и по-близки до славянските словашки, полски…, украински и български и без да споменават Светите Братя, отколкото  до англосаксонските, френски, арабски и пр. «такива».

Ефектът /? афект?/ на имитация на партиен плурализъм и от там на безпринципно сглобкаджийство стана комичен. А у нас - палячовски. За сметка на гибелта на класически партии и движения по шаблона ляво-център-дясно и клишета по класи, гилдии и идеологизми. След чешката „Партия на умерения прогрес в рамките на закона“ (по Швейк на Хашек) през 1990 г. даже само от избори до избори възникваха формации като: За граждански права (земановци), Лагер 2020, „Клетва“, …на свободните граждани; Работническа п. за социална справедливост, „За Мост“, Северна Чехия, …на моровяните (за Моравия), други регионални партии, „Чешка крона“, „Суверенност“, „Стоп“, Национален суверенитет и … благоденствие, На здравия разум, Хуманистична, Ключово движение... Зелените бяха класика, както и сдружения, възобновили своето съществуване (главно по название). Единици като „Обществени дела“ се класираха за 1-2 мандата в ДК на парламента и/ли в Сената, а  ТОП 09, Пиратите, АНО (2, с двояко значение, но на чешки и словашки = „Да“) няколко пъти усвоиха електорати там. Чешката АНО е за 3-ти път съ-управляваща, сега с 80 от 200 депутати в ДК. От декември м.г. лидерът й Андрей Бабиш („полусловак“) управлява в коалиция (= сглобка, на бълг.) с „прясната“ формация „Мотористи за себе си“ на Петр Мацинка и на СПД-националистите на Томио Окамура (с дядовци японец и кореец). Г-н Мацинка (не Мац-Пис-инка, заядливци!), създател-лидер на Мотористите пое МВнР на ЧР на 15.12.2025 г. от „Пират“-а Ян Липавски (2021-25 г.); за 8 месеца той даже сменил „пиратството“ заради поста в предшестваща сглобка на Петр Фиала. През декември 2023 г. Липавски  назначил на щат в чешкото МВнР сегашната ген-директорка на Чешките центрове в чужбина Jitka Pаnek Jurkovа (бивша директорка на ЧЦ в Брюксел). Самият премиер Бабиш, когото познавах като словако-чешки бизнесмен през 1991-92 г., вече може и да говори безакцентно чешки език. За г-н Мацинка, 47 г., е вписано, че трудовият му стаж е от 2008 до 2025 г. в канцеларията на проф. Вацлав Клаус, като от 2013 г. П.М. е мениджър в института му на екс-президент. Като чужди езици г-н П.Мацинка владеел „устно английски, като напреднал“. Присещам се, че Георг Г. бе 1-ят ни външен министър след 1879 г., ползващ 1 единствен чужд език – английски.За да получава инструкции, дали? И „пиратът“ бил назначен въпреки опонирането на президентите Земан през 2021 г., а Мацинка - на сегашния Петр Павел (3 г. шеф на Военния комитет на НАТО, т.е. най-високият пост, заеман от представител на „бивша соц“ до сега там).

Е ли е възможно пирато-моторните назначенци по-добре от проф.Клаус, Земан, Хавел и сие да познават българо-чешката история? Не е ли по-логично при „икономизъм“ измежду 25, Софийският ЧЦ да бъде сред последните 2-3-4 за закриване? Освен Прага и Братислава едва ли има друга столица с толкова знакови сгради, проектирани от чехи. Финансово-историческият ирационализъм обезмислят паметта и приноса на десетки, стотици чешки интелектуалци към българската държавност и славянска култура - на учители, архитекти, индустриалци, учени, …братята Шкорпил, братя Прошек, Вешин, Мърквичка, Иречек + родб… Ще отмие чувството на благодарност към делото и паметта за тези будители от Чехия. Легенди! Темата „Българските чехи” или чешките строители на Следосвобожденска България е обширно застъпена в дейността на Чехословашкия клуб „Т.Г. Масарик“ и на „“Бохемия клуб“ у нас, в стотици други публикации за чешки българофили и слависти, реализирали се у нас в изграждането на модерна държава с образование, юридикция, икономика, културни и научни институции. 
Със закрит Център ли ще посрещнем 106-та годишнина от установяването на дипломатически отношения с Чехословакия след широкото отбелязване особено на юбилея (в книжка на «Бохемия клуб», …дори в моя блог има тематични публикации, препечатани в електронни медии, предимно) ? През 2015 г. Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство издаде сборник „С Чехия в сърцето” със съставител проф. Петко Тодоров. И т.н., и пр.

Не е тактично и изискано да обсъждаме бюджети, дори на приятели. Не ми се вярва, обаче, всички продължаващи своето съществуване ЧЦ в света да са разположени като Софийския в сградите на посолствата, чиито помещения се ползват с дипломатически имунитет. При това, в ЧЦ-София единственият дългосрочно командирован служител от Чешката република изглежда да е директор/ът/ката. Не ми се вярва заради нея чешката държава да обеднее и още максимум от 1,5 до 3 извънщатни бройки за служители с постоянно местожителство в България. Иначе печалбата от „алъш-вериша“, особено от вноса в България,  върви.

****Оплакванията от сметките на ЧЕЗ/Електрохолд продължават. Но същевременно на 1-та си сесия през януари т.г. Българо-чешката търговска камара представи своите планове за активна годишна дейност. През м. март концернът «Шкода» показа първите 2 електрически влакчета за България и напливът за реализация на чешка продукция у нас продължава с  динамични темпове. Успешни бяха инвестициите на чешките компании Енерго–Про, Шкода, BTL, AZD, SOR. Годишно по 200-300 000 чехи и българи посещават другата страни и на почивки, като туристи, или гости.

Може ли затварянето на ЧЦ да бъде „рокерско-пиратска“ симулация на действия за съкращаване на администрация от чужбина, както биха се изразили песимистите ? Други,  загрижени допускат алтернативни, вкл. теоретични опции за обяснение. Напр., версията да не би това да е решение с автор „изкуствен интелект“? Или че в Чернинския дворец, Страковата академия (МС) и Храда отдавна замислят да намалят присъствието в България и да я ползват само като пазар и частично по-евтин курорт. А след „наблъскването й“ в еврозоната се губят изгоди. Освен, че с папагалския си евроатлантизъм тя е безинтересна…  Негативното развитие за ЧЦ започнало преди години, когато чешкото посолство продаде частта си от сградата на бул. “Янко Сакъзов" 3 и се настани в сградата на Центъра  на ул. "Раковски" 100. Това ограничило културните функции на ЧЦ. ЧМВнР намалило бюджета на мрежата от чешки центрове с 23 млн. крони. В евро - нищожна разлика от 800 000 евра за ... на 2-3 ЧЦ. Представителят на българското малцинство в Чехия Г.Б. твърдял,  че "усилието да се спестят няколко милиона крони по никакъв начин не може да компенсира сериозни последици, които би довело затварянето на тази културна институция". "1. То би намалило чешкото влияние в традиционно много приятелска страна + партньор в ЕС и НАТО. 2. Също би въздействало за «цялостно отслабване на позицията на Чехия на Балканите - една от ключовите области на външна политика".

**Дали са правдоподобни тези твърдения? Не изключвам, след окончателното ми завръщане и оттегляне, около 2013 г. тогавашният ни премиер да е подвел чешката страна с демагогски псевдодействия или обещания. Не съм оптимист, че моментното ръководство на МВнР – София ще поеме отговорност да се застъпи за запазване на Центъра, поради лична немотивираност, поне. Мисля, че в още по-трагична степен същото се отнася и до посолството ни в Прага. По един демарш в София и в Прага не би им навредил, но защо да си развалят рахатлъка?

***А даже и ястребите евроатлантици у нас може да са разбрали вече, че още от 1920 г., т.е. след установяването на дипломатическите отношения, чехо-словашкото присъствие в известна степен бе принос в балансирането на силното руско-славянско влияние в България. 

6 май 2026 г. 

              д-р Огнян Гърков, 

посланик в Чешката република (1996-99 г.), посланик в Словашката република (2006-10 г.)
                      ogniangarkov.blog.bg