Последните събития в Близкия изток напомниха за връзката им с древен конфликт в региона, далеч преди многократно повтаряните масови протести на жени в Ню Йорк през 1857 г. и през 1859 г. Има и съмнения, че тази фабула е изобретена през 1955 г., а решаващите атаки и натиск били инициирани и упражнени през август 1910 г. от активистката на Социалистическия нтернационал и феминисткото движение Клара Цеткин и «посестримата» й Роза Люксембург, през 1911 г. Целта им била да увековечат етническия си произход, позовавайки се на чествания от времето на Ксеркс I (485-465 г. пр.н.е.) в деня Пурим, 13 адар, в началото на м.март. Очарован и заслепен от съпругата си Есфир, за която не знаел, че е еврейка, Ксеркс I издал указ за ликвидиране на лидера на антиюдеите Аман, десетината му синове и привържениците им в днешния Иран, т.е. Персия. Нима лукавата съпруга е внушила преди 25 века на властелина Ксеркс I да унищожава собствените си сънародници за сметка на бъдещи идеолого- и етно-наследници на Мордехай Леви (Карл Маркс), Цеткин и Люксембург, Троцки (Броншайн), - „политбюрото“ на Ленин, на Айнщайн, на гениалните гросмайстори Боби Фишер и Каспаров (Вайнщайн), на Кисинджър, в наши дни на Джефри Епстийн (Епщайн) и Нетаняху?

Или сме свидетели на пореден изблик на антиюдейски изблици и завист след „хуманитарно-демократичните“ действия спрямо горда и слабо позната ни екс-Персия?

08.03.2026 г. О.Г.