Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2022 20:45 - Импресии за Външно министерство - 2022 г. с горчивина, и отвън
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1871 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 08.12.2022 08:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Обликът на МВнР не може да бъде по-различен от отражение на общото състояние на държавата. След  външнополитическите бурлески с 3 дами - министърки, с междинни прекъсвания, последва публичното увеселение с четвърта, със заместник-министърка биоложка. Междувременно назначаваните дори компетентни професионални дипломати като служебните външни министри Стоев и Милков или министри на отбраната Панайотов и Заков, дори „воинът” Д.Стоянов,  не парираха проявленията на държавен васалитет поради отсъствие на национално отговорна външнополитическа стратегия и/ли концепция – нереализиран убедително дълг на самозвания политически елит.

И през назования период  МВнР – преобладаващо в режим „home office”- се придържаше в рутинното си трудополагане по длъжностни характеристики, както от години към ситуативна политика в шаблона: многостранни и двустранни отношения. Двустранните отношения изхождаха регионално от  многостранните брюкселски  канони: ЕС, НАТО, ООН, ОССЕ, Международната организация на Франкофонията, правата на човека, сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ, регионално сътрудничество, глобални предизвикателства, публична и културна дипломация. Илюстрация на тематичните приоритети на МВнР бе неотдавнашната конференция за „новите стратегически документи на НАТО  и стратегическия компас на ЕС”, както и отражението на войната в Украйна върху международната сигурност. Двустранните отношения, или по-точно виртуално-техническите контакти с отделни държави, бяха отчитани по региони: Америка, Югоизточна Европа (ЮИЕ), Западна и Централна Европа; Близък Изток и Африка; Източна Европа и Централна Азия и Азия (ИЕЦА), Австралия, Океания. От публикациите за подобни контакти бликат шаблонни фрази на лоялна до гламавщина привързаност към двата бряга на Атлантика.

Продължава да е необходима Единна Държавна позиция, стратегия и политики - национални и самостоятелни. Не противостоящи на общите, както често се разбира и дори спекулира, когато се чуят тези две думи! Не ми е известна активността на МВнР в подготовката на Актуализирания план за възстановяване и устойчивост, но от август 2009 г. Министерството не можа да регистрира реален напредък по нито 1 от 3-те маркирани като възлови предизвикателства: пълноправно членство в Шенгенското пространство, членство в еврозоната, мониторинговите механизми на ЕС спрямо България. Поне по кандидатурата за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 17.11.22 г. Министерският съвет одобри Първоначален меморандум на Република България във връзка с процеса на присъединяването на страната ни към ОИСР. Но дали сме дорасли за ОИСР ?

В публично експонираните опорни точки и позиции (ОТП) на МВнР за разговори на наши политици по отделни страни и международни организации се утвърждават вече чиновнически автоматизми като „Шенген”, нужен за политически престиж и служебно на дузина чиновници, ако сме отделени от Хърватия, от Румъния. Въпреки, че според адв. Шейтанов, безродниците и без Шенген ще напуснат "обетованата земя" в търсене на своето малко щастие”. А приемането в еврозоната по време на глобални кризи и „скопена родна икономика на финализирана продукция”? Също така „блянуваният” безвизов режим със САЩ, след като в обратна посока – за посещения на щатски граждани в България – той е отдавна нереципрочно безвизов, поне за първите 3 месеца. ОТП на министерството имат нужда от сериозна ревизия, както и по Регламента на ЕС за бежанците, преобладаващо нелегални бегълци и мигранти. МВнР все повече затъва в лицемерни демократични стандарти и идеологията на морализаторския глобализъм, популярен във Вашингтон, Брюксел, Лондон, Париж и Берлин.

Националният ни суверенитет и интереси продължиха и през т.г. да бъдат последна грижа на „Жендов 2”. МВнР и нито един роден управник не използва правото на вето в ЕС, за да извоюва да ни третират равноправно и справедливо. А без българския глас при гласуване на важни въпроси ЕС не може да приеме решения в Съвета на ЕС. Без този глас напр. нито Швеция, нито Финландия могат да станат членки на НАТО. А и „пазарът на шенгенска Нидерландия на ГМО-цветя” у нас би могъл „да увисне”...

Притокът на хиляди бегълци от Украйна, в комбинация с търговски спорове и високите цени на енергията настройва общественото мнение срещу войната и подстрекателите й, но МВнР реагира с чиновническа сервилност към Вашингтон.

Още след идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. политическата върхушка, макар и доста по-неграмотна от предшестващите, доби самочувствие и престана да се доверява на експертността на МВнР. Външните министри се определяха главно с благословията на посолството на глобалния протектор. Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на средно и изпълнителско ниво в делегациите поне при посещения на равнище министър-председател и председател на Народното събрание.

Ключови гафове и съучастие на МВнР в резултат на политически национално безотговорни, оспорими действия на Народното събрание и правителството на Кирил Петков: а) Прибързаното съгласие за начало на преговорите за приобщаването на РСМ към ЕС б) Отношенията с Русия в коловоза на навлизането й и военните действия в Украйна в) сервилна политика спрямо централите на ЕС и НАТО, с непридвижване на нерешените от 2009 г. проблеми. г) В т.ч. съучастие в избързването с темата приемане на България в еврозоната по време на комплексни кризи без референдум  (както до 2009 г. с признаването на Косово, фактическото предоставяне на военни бази на българска територия и под. полит-козирувания от безполезна сервилност).

По т. а: С избързването и форсирането на проблематиката около и с РСМ. До некомпетентната намеса на К.Петков и екипа му - под чуждестранно наставническо външно влияние - МВнР имаше добра позиция. Тя кореспондираше  с решенията на Народното събрание и предшестващия Министерски съвет. Служебният министър Стоев положи усилия към напредък, но по времето на Генчовска се проявиха по нейни думи две външни политики. Според Красимир Каракачанов (2.12.2022 г.) отговорност за изостряне на отношенията трябва да носят и онези български политици, които приеха т.нар. „план Макрон”(юни с.г.)  за компромисна от София подкрепа на началото на преговорния процес на РСМ за нейната евроинтеграция  и предадоха българите в Повардарието. „Те са Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ – които и сега след всички изстъпления срещу българите в Северна Македония, продължават да мълчат, вкопчили се в битката за власт. Към края на 2022 г. в Скопие освен нахални станаха и нагли, считайки България за село без кучета. Стрелят срещу български клубове”. Засега! Сред извършителите и подстрекателите-виновници бих добавил  и външнополитическите им вдъхновители, посредствена съветничка на Петков и заслугите им за впримчване на България в антимосковско-путиновата война.

По т. б: Никога след ВСВ българо-руските отношения не са били по-хладни. Дори Б. Борисов, макар и „по дърводелски”, поне опитваше да балансира отношенията с геоимпериите Русия и САЩ (за сметка на бюджета ни с Балкански поток срещу Ф-16, на хартия) и регионалния геофактор Турция. На „Жендов-2” са  наясно, че Русия с нищо не е ресурсно и реципрочно зависима от България, обратното – да, ние сме все още по стопанско-финансови аспекти! Русия и Украйна ни превъзхождат многократно по население, икономика, територия и географско положение, и по военен потенциал и няма защо „да мерим мегдан” с тях, да заемаме страна, или да посредничим. След като сме неприятелска страна за РФ в резултат на съюзническа сервилност („солидарност”) аматьорските действия на правителството на Петков и атлантико-брюксело-послушни политически партии в НС. МВнР не намери доблест да се противопостави с разумна позиция - заради съюзнически ангажименти приети от стотина политици и чиновници, без референдум сред населението – на национално безотговорната политика. В Министерството не пожелаха да вникнат във факта, че Бълария не може да признае руските анексии в Украйна по силата на протоколите за установяване на двустранни дипломатически отношения с Русия и Украйна и Договорите за приятелски отношения и сътрудничество с тях от 90-те години на м.в. За разлика от други партньорски и съюзнически държави-„ястреби” на тема въвличането ни като страна в конфликта на 300 км. от Черноморския ни бряг. МВнР бе сляп изпълнител на външнополитическата папагалщина на управляващите „харвардци” – с опитите за прогонване на руската посланичка, наистина заради нейни единични недипломатични фрази; няколкократно експулсиране на над 80 руски посолски и ГК-служители за шпионаж със сравнително по-меки руски реципрочни стъпки. Евентуалната държавна еманципация на Украйна също не би навредила на България. Но на „Дондуков”-1, в парламента и на „Жендов-2”- под външен натиск да ни вкарват във войната против непредсказуемата руска империя -   така и не осъзнаха, че България няма никакъв държавен  интерес от тази прокси-война! Те не отчетоха горчивите поуки от миналото: геноцида от бомбардировки над България (1943-44 г.), въвличането ни в Отечествената война (1944-45 г.) и участието на НРБ в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Външно министерство нямаше куража да формулира професионално, че идеалната позиция на България би била ненамеса в конфликта, възможно по-широк неутралитет, с който да избегнем въвличането ни като сцена на военни действия срещу непредсказуема РусияПо санкциите в енергетиката и внасяните въглеводороди К.Петков подхождаше клиширано идеологически, a не прагматично. В резултат на демагогията на икономическите санкции се оказахме между газовия шантаж на Москва и „доларовия” на англо-саксите.  

По т.т. в, г: накратко: Нека не търсим идеалистично аналогия в отношението на ЕС и НАТО към България и българите с родолюбието на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Волов, ...проф. Чирков! А по-скоро да олицетворим тези наши „демократ-кумири” (ЕС, НАТО...) с възпитани в относителна ситуационна толерантност към раята в Булгаристан падишах-султани на Високата Порта.

Продължиха последствията от погрома над дипломацията на псевдо-идеологическия кръжец в МВнР Ганев-Михайлова-Н.Младенов-Митов и хронологичната субективна безотговорност на управляващи номинативно „демо-тайфи”. Както и непълноценното използване на останките от потенциала на МВнР от 90-те години за сметка на посредствени послушковк/ц/и. Също и неинициативността на управомощените власти + МВнР за пълно морално легитимиране на българското участие в европейските и евроатлантически структури чрез – дори закъснял всенароден референдум - с оправдаване със Закона за допитване до народа и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Като стил в диктатурата на привилегированото партийно-държавно чиновничество на „Жендов 2” се утвърди перманентното прехвърляне на топката по избягване на поемане на отговорност с цел наслада-на-нищо-полезно-не-правене. В МВнР – продължиха да утвърждават вместо дипломати всевъзможни навлеци. Полит-връзкарските непрофесионални назначения на посланици понамаляха, все пак за сметка на минали, нови и бъдещи посредствени назначения (по Западна Европа и САЩ, Загреб, Анкара, Варшава, Букурещ, РЮА, в ООН, Виена, ... в Прага в бъдеще). Имаме действащи ЛГБ посланиц/чк/и, но дори с непредставителен външен вид. Ковидът стана причина, но често повод и оправдание за занемаряване на работата с българската диаспора в чужбина. На места консулските сектори и/ли консули подражаваха на щатската и канадската бюрокрация, обслужвайки български граждани след месеци, по дати и часове. Раздутият, в сравнение с 90-те години на м.в. щат на ЗП позволяваше на недоизпечени дипломати да се занимават от скука или амбиция с извънслужебни занимания даже по време на мандати в чужбина.

Скептици считат, а дипломати, главно чужди, подхвърлят, че в МВнР продължи да цари чиновническа безметежност, учестен и облекчен режим  на работа «home office, с  кахъри на служителите - лично уреждане. Приемните на министерството за срещи и контакти с акредитирани чужди дипломати са прашни и неизползвани, някои посолства се затрудняват да назоват имената на териториалните си референти в МВнР. Чужди посолства набират информация за България главно от СМИ, от улицата и от спонсорирани  неправителствени организации (НПО). Контактът с МВнР е «толкова добър» и разяснителната ни дейност – «толкова убедителна», че бивш посланик у нас на непредубедена страна е станал референт по РСМ след завръщането си в родината. Посланици търсят по-малки сгради за посолствата си у нас, поради намален интерес към България. «Протоколът» на МВнР е обсебил посредничеството за контактите с президентството, в което има логика, но закъсняват акредитации на посланици...

Тъжната истина е, че част от новите дипломатически попълнения днес едва ли биха завършили 8-10 средношколски клас през 90-те години на м.в. по обща култура. С дипломатки, някои от които облечени като чалга звезди. Част от тях са обезпечени финансово от жизнени партньори, нямат аспирации за мандати в чужбина, а пребиваването им в ЦУ на МВнР им служи за натрупване на трудов стаж.

По наблюдения и коментари на консервативни, но политкоректно настроени антифеминисти, отсъствието на национална външна политика води до подценяване и оттам до феминизацията на МВнР. А феминизирането на външнополитическото ведомство  продължи да понижава репутацията на компетентност и респекта към него и Българската дипломатическа служба. В чужбина и в страната! Допълнителен ефект на скептицизъм оказват и системните гафове напоследък в управлението на „евроатлантически  полит-звезди” като фон дер Лайен, Ангела Меркел, Тереза Мей, М. Елизабет Тръс, Кри/Сталина Георгиева, финландската купонджийка-премиер Сана Марин, бракът на исландската екс-министър-председателка Йохана Сигурдардотир, габриело-майдълките и т.под. фразьорки и санджак-кариеристки в Брюксел. Не че няма не по-малко комични мъже в политиката! Но София стана събирателен пункт на куп посредствени филоложки (на Полша е мъж) и на други амбициозни дами-посланици. Водещата тройка САЩ, Русия, Турция са представени у нас от 3 госпожи. 38% от акредитираните със седалище в София посланици = 24 дами, са жени. Освен от «тройката» възлови държави - и от Италия, Унгария, Бразилия, Австрия, Финландия, Португалия, Ирландия, Румъния, Хърватия, РСМакедония, Словения, Албания, Грузия, Суверенния малтийски орден, Ирак, Монголия, Куба, Мароко, Пакистан, Алжир. Доскоро и от Великобритания и Франция. С относително изключение на съседни държави  посланическият мандат в България се счита в дипломатическия корпус у нас за мандат почивка или за подходящ за изява на единици амбициозни дами.

Съотношението мъже:жени в ръководството на министерството под ниво министър е: 1:1 за заместник-министри; 1:1 за постоянен - главен секретар, 1:1 за директорите на контролиращи дирекции «Инспекторат» и «Вътрешен одит». Четирите дирекции на «Обща администрация» се оглавяват от дами. В «Специализираната администрация» от 3 генерални директори 2 са жени, а от общо 19 дирекции 8 се ръководят от мъже и 11 от дами. Включително ресорните за горещи зони за България през 2022 г. дирекции за Русия, Украйна и новите независими държави след разпадането на СССР и СФРЮ, в т.ч. за Повардарието /РСМ/; НАТО, Протокола и подпомагащите ги от «Обща администрация». Макар и с протоколно значение в десетки страни от „третия свят”, в Исландия и пр. сме представени от нерезидентни наши посланички, в Литва, Латвия, Естония – дистанционна от София, с неславянско име, но с професионална практика.

Жените са не по-малко работоспособни от мъжете. В неиздадени мемоари си спомням, че в края на лятото на 1999 г. ми предстоеше смяна като посланик в Прага от СТИВ/= търговския аташе/, женен тогава за приятелка от „бурно студентско моминство в ГДР” на - по "Мисия Лондон" на Алек Попов "Деворина Селянска", съпруга на президента. Време за достъп до електронни медии ми оставаше късно нощем. Белгийският посланик ме уведоми, че от месец през деня „се върти” ежедневно обидна за България песничка на пражки диалект на чешката звездна певица Хелена Вондрачкова (...как екипът й я спасявал от български мутри на фона на флага на НРБ пред посолството).  Избиване на комплекси? Оказа се че двете дипломатки + консулът са знаели, но не ме уведомили, защото „не били могли сами да направят нищо”? Конюнктурно-кариеристично ли предвид предстоящата ми смяна от брутално лансирания от президента лаик СТИВ? В „деня на признанието” съдържанието на песничката обаче бе описано в ежеседмичника „Капитал” от „новинаря” Йово Николов. А професионалните задължения и дълг тогава? За 2 седмици песничката спрях, Вондрачкова ми се извини и в ТВ-ефир. Но и двете чиновнички „бях отглеждал” за дипломатки с години, от София още. Сега са посланички, на длъжности в МВнР с ресори за НАТО, Западна Европа... А персонаж с името от Пиринския край, съвпадащо с изцяло с това на екс-СТИВ-екс-посланика на "Селянска и съпруг" в Чехия, емигрирал впоследствие във Виена, фигурира в СДК от октомври 2022 г. на стр.19 като помощник-аташе (вероятно домакин-закупчик) в австрийското посолство в София. Вече със съпруга Оксана. Евроглобализъм ли да ме обзема или -скептицизъм?

При щат на МВнР от 1368 души по Устройствен правилник (661 в ЦУ и 707 в чужбина вероятно включително 39 пенсионери на граждански договори) България има „в странство” следните задгранични дипломатически представителства (ЗП): 76 посолства, акредитирани за 139 държави; 7 постоянни представителства; 1  дипломатическо бюро; 18 генерални консулства (ГК); 1 консулство (К); 1 консулска канцелария; 116 почетни консулства, в 65 държави. Огледална реципрочна цифра липсва в мрежата от 2015 г., но в списъка на дипломатическия корпус (СДК) от октомври т.г. можем да изброим едва 63 чужди посланици със седалище в София + 7 на ранг временно управляващи други посолства. За гео-стратегическия интерес към нашата страна може да съдим косвено и от броя на акредитираните у нас дипломати.  С 55 дипломати в посолството си в София водят САЩ. Сред тях са  предполагаемо по-млади 18 аташета и 5 помощник-аташета. Втора е Русия – с 39 дипломати в София ( от тях 13 аташета) + 5 дипломати в ГК-Варна + 3-ма в ГК – Русе, общо 47. Преди взаимните експулсирания на посолски служители Русия имаше общо 51 дипломати у нас. Ние имахме преди руските „ответни” демарши до 18 април м.г. – 13 дипломати в посолството и 4 в ГК Санкт Петербург и Екатеринбург, а сега 8 дипломати (и ЗФАС) в Москва, 2-ма в ГК-Санкт Петербург (+ 4 административно-технически служители = АТС) и 2-ма дипломати в Екатеринбург. Трети по брой на дипломати в София е Китай с 27. Турция има 19 в посолството + 7 в ГК Пловдив и 6 в к Бургас. Великобритания е с 15 в София,  а според „твърде нестандартно подредения сайт” на посолството ни в Лондон имаме 13 дипломати  + 13 АТС в т.ч. 2-ма охрана (?). Сред държавите-членки (ДЧ) на ЕС води Германия с  14 дипломати + 14 заместник-аташета (според същия СДК на дирекция „Протокол” със САЩ ги наричаме помощник-, а в ЦУ на МВнР стажант-аташета) + 1 военен и в Букурещ. Франция е представена от 10 дипломати в София + 6 и в съседни държави и 1 във Виена, Унгария – от 10 в София + 2-ма по съвместителство и в Букурещ, Италия от 8 (+ 1 и в Букурещ); Испания – 7 в София + 2 извън България; Полша – 6,  Белгия – от 3-ма в София, Португалия – от 2-ма. За сведение и сравнение, Украйна има 10 дипломати в София, Индия 5. Финландия има посланик и консул,  а Дания само посланик. Въпреки че в Хелзинки и Копенхаген България има по няколко дипломати, подпомагани от по  3-4 дългосрочно командировани АТС. Както и в Стокхолм и Осло. Преди няколко години Швеция и Норвегия си закриха едностранно посолствата в София, както и трите балтийски държави, но те реципрочно – ответно на действията на министър Н.Младенов спрямо 3 ДЧ на ЕС и НАТО. За България в Стокхолм е назначен дистанционен посланик. Норвегия ни покрива  вече чрез  посолството си в Букурещ. Е, Малта и Норвегия имат „дори” почетни консули у нас!? В посолствата ни в Стокхолм и Осло (оглавено от етническо рускинче) продължаваме да прехранваме 11 щатни служители нереципрочно, като победена страна. С Исландия имаме разменени само почетни консули. Канада продължи да ни покрива чрез Букурещ, а в посолството ни в Отава и ГК в Торонто са в дългосрочни командировки 3 дипломати и 4 АТС. Канадците явно не са се трогнали дори след като София подписа т.нар. „зомби-договор“ между ЕС и Канада СЕТА, а родните политически усърдници изпревариха Франция и Германия при внасяне за ратификация в парламента на въпросното всеобхватно търговско и икономическо споразумение.

Освен скандинавци «икономии от дипломатическо присъствие у нас» (защо ли?)  правят дори новоизлюпени съседи. Недопризнатото Косово има в София временно управляващ + 2 дипломати, а ние посланик + 4 дипломати + 1 АТС. Черна гора поддържа у нас една временно управляваща, 2-ри секретар), а ние в Подгорица посланик + 3 +1 дипломати. Далечно Мексико е представено у нас от 1 дама в Будапеща /агрее/, а ние в Мексико от посланик + 1 дипломат + 1 АТС.

От седмици изглежда, че наследствен на всички времена посланик (дори и марсианци да дойдат на власт), „буни” и насърчава претенции  на „дип-раята и -буржоазията” за повишаване на заплатите и приходите на служителите на МВнР. По принципно-шаблонни, лични или популистки мотиви и в Българското дипломатическо дружество има различни мнения. По темата на 16 октомври т.г. в публикацията си „Лакейство до шия” щрихирах, че при сегашната инфлация и кризи служителите имат частично право. Проблемът е, че от години вече те не произвеждат национално отговорна българска външна, а колониално-васална политика и доста често „работят” home office. Не би ли било по-целесъобразно повишаването на заплатите да стане или за сметка на оптимизиране на личния състав или да бъде поето от истинските метрополии и спонсори, а не за сметка на изнемогващите бюджетни вносители? Бих добавил също: а) А ще претендират ли за повишаване на приходите на предшествениците си, които са произвеждали някога реален национално отговорен външнополитически продукт? б) С поглед към бъдещето не би ли било по-перспективно МВнР да инвестира в робот, програмиран да гласува „ евроатлантически” като Големи/я/те брат/я в ЕС, НАТО, ООН, ОССЕ  и под. Роботът би могъл да копира документи-инструкции от Big Brother-ите, да почиства сам работни помещения... Оптимизацията на финансови средства и човешки ресурси би била несравнимо по-изгодна за МВнР и за държавния бюджет.

Във връзка с всичко гореизложено на първо време ДОКУМЕНТАЛНО ни e необходима  истинска,  патриотична Национална доктрина, включваща наша Стратегия за мир и сигурност в района на Черно море и българската част на Дунавското крайбрежие.

7 декември 2022 г.

                                                                                  Огнян Гърков

 

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 268538
Постинги: 194
Коментари: 65
Гласове: 216
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728