Репарациите, които бяха наложени на Германия заради Втората световна война са сложна материя, главно защото страните от Алианса (=Антихитлеристката коалиция или Съюзниците)  са  настоявали за различни начини на плащане на различните срещи, на които се обсъждала следвоенна Европа. На Потсдамската конференция основните държави победителки Великобритания, САЩ, СССР и Франция определят материалните компенсации, които ще вземат от Германия и голяма част от техниката и оборудването е било изнесено от нейна територия в рекордно кратки срокове.

Смята се, че от Алианса първоначално са обявили, че Германия дължи до 320 млрд. долара репарации – сума, за която скоро след това са разбрали, че не може да бъде платена от страната по това време, особено с добавения към нея дълг от Първата световна война (ПСВ). На специална конференция в Лондон през 1952 г. следвоенните задължения на Германия са намалени от 16.2 млрд. западногермански марки до едва 7 млрд. марки (около 3 млрд. долара по днешен курс). Задълженията й от преди войната пък са намалени до 7.3 млрд. з.г. марки.

През 1953 година, покрай опрощаването на немските дългове натрупани междувременно по изплащането на финансовата част на репарациите се отлага до момента, в който страните-победителки сключат мирен договор с Германия. Поради обединяването на ФРГ с ГДР бе подписан договор, който заобикаля това решение и формално, макар и капитулирала, Германия все още е в състояние на война. Това обстоятелство й дава възможност да не третира или да пропуска непопулярната тема репарации, освен с Израел, по добре известни причини. А и натискът от Тел Авив/ Йерусалим не бе за подценяване. Според тълкуване на Хагските конвенции експерти считат, че окупацията не може да продължава повече от 70 години. Т.е., отдавна е настъпил допустим момент за сключване на мирен договор и да бъдат евентуално предоговорени и репарации.

Немски контрааргумент може да бъде в този смисъл, че вместо репарации Полша получава Померания, Силезия, а Източна Прусия е поделена между Полша и СССР (по линията Кързън, която определя границата на Полша и Русия след ПСВ). Или, че поляците получават независимост само и единствено благодарение на победите на Германия на изток, през Първата световна война.

Изтече и доста време от края на ВСВ. Но да не забравяме, че има историци с мнение, че ВСВ започва през октомври 1938 г. с окупацията на Чешки Шчечин, в Моравска Силезия от Полша, а не на 1.9.1939 г. с нападение над Полша! Отделно поляците блокират руската помощ за Чехия. Ако се гледа непредубедено, то когато се е забърквала войната, Полша е била съюзник на Германия.

А дали Варшава ще плаща репарации за действията си спрямо своите евреи и на териториите на Беларус, Украйна (1 млн. жертви при окупацията), Молдова, Румъния и Словакия, между двете войни?

Явно, че световното шоу за отвличане вниманието от истинските проблеми става все по разнообразно и настойчиво, в т.ч. във Варшава, след казуса Атина по темата репарации.

 В този ред на мисли, България си изплати репарациите на Гърция към 1964 г., Белград ни ги опрости.

 Преди години Бон отказа на министър Димитър Попов разговори по дълг на Германия за разплащане в райхсмарки без покритие, но в духа на Качински POST FACTUM, ние не можем ли да поискаме репарации от Великобритания и САЩ за бомбардировките-genocid над София и още 26 селища у нас през 1943-44 г. , немците за Дрезден, румънците за Плоещ, чехите за Прага? А ние за 5 века и част от Европа и света от Османската империя? Или поне за изпълнение на Ангорския договор ?

Полша и Германия са сегашни наши ценни партньори и съюзници. Ако не успеят да си решат проблема двустранно, да призоват представители на тогавашната Антихитлеристка коалиция, в краен случай – арбитраж.

5 септември 2022 г.        О. Гърков