Европейското първенство по футбол 2021 г. (11.06-11.07 2021 г.), отложено от м.г.,  е първото, провеждано не в една или две съседни държави, а на 11 стадиона в 11 града от 11 национални асоциации на УЕФА. Според Мишел Платини „УЕФА Евро 2020” бе замислено като „романтично“ еднократно събитие в чест на 60-ия „рожден ден“. Но извън спортно-забавната му част то се очерта като поредна бизнес-политическа изява в духа на мейнстрийма на евроатлантическите (€-$-те) ценности.

От 24-те първоначални участници в Евро 2020, в ЕС не членуват 8: Швейцария, Русия и Украйна + ангажираните с НАТО: Англия, Уелс, Шотландия, Турция, РСМ.  Сред 11-те домакини единствено Азербайджан и Румъния не са страни-участници, не са били исторически колонизатори и остана неясно защо те да имат бизнес-привилегията да посрещат гости-футболни любители (билети, транспорт, евентуално настаняване, прехрана, покупки). Пет от 7-те екс-империи, най-реални според мен кандидат-шампиони (без Франция и Белгия) бяха домакини на терен. Олимпийският стадион в Баку поне послужи на Турция за 2 срещи, както будащенският „Пушкаш” на Франция и самата Унгария и петербургския – на Русия.  Швейцария, Полша и Белгия пропътуваха най-много: по 9-10 хиляди км. за 3-те си мача. Аклиматизация от стадионите в Санкт Петербург и Коппенхаген до горещините на Баку? Докато Англия, Италия, Испания, Нидерландия и Германия изиграха и трите си срещи от груповата фаза у дома.

На тема ЛГБТИQ централата на УЕФА в Нион, Швейцария бе разрешила на немския капитан-вратар М.П.Нойер да използва цветовете на дъгата. В защита на добросърдечието и многообразието. Това е насърчило баварски гейове и лесбийки да убедят властите за оцветяване на стадиона „Алианц Арена”, Мюнхен преди мача Германия-Унгария, със съдия руснака Сергей Карасьов, в цветовете на дъгата в знак на протест срещу правителството на Виктор Орбан. Дръзнало да предложи закон (според Орбан „за родителите”), с който се забраняват обсъждания и коментари на темите хомосексуалност, джендър идеологии, смяна на пола и под. в училищата. Нион избягна скандала с формулировката, че дъгата не е политически символ, а знак за гражданска решимост за стъпки към по-разнообразно общество, което приема „различните”. Всъщност символизма на цветовете на дъгата бяха присвоени от ЛГБТИQ-общностите.

А Орбан явно раздразни за пореден път със своята политическа суверенност и отговорност единствено пред избирателите си прехранващите се със сервилно чиновничество €-$-ви бюрократи с единствено пълните трибуни на стадион „Ференц Пушкаш”, за разлика от останалите 10 „домакински” стадиона. И с поредното игнориране на матрицата на Истанбулската конвенция, творба на страсбургската ниша на висок попивко-папкински жизнен стандарт Съвет на Европа.

Не липсваха и непредизвикани демонстрации против расова дискриминация, по т. нар. BLM-кауза (от англ. Black Lives Matter/BLM = „Животът на чернокожите е от значение“. Социално движение, възникнало в САЩ през 2013 г., противопоставящо се на расизма и насилието срещу чернокожите, особено срещу полицейското насилие). Преди началото на срещите „сюрии” тъмнокожи футболисти от представителните отбори на Франция, Англия, Белгия, Холандия и др. бивши колонизаторски държави коленичеха ни в клин, ни в ръкав под мотото BLM. Според опитния коментатор Георги Атанасов, „тенденцията е много порочна, тъй като не е далеч денят, когато някои от футболните активисти на BLM ще решат (ако не са решили вече, ком.: ОГ), че могат да превърнат своята расова идентичност в конкретен професионален дивидент спрямо съперници, съдии, треньори, медии, мениджъри, федерации, асоциации и т.н.” Шоуто на тъмнокожите футболни многократни милионери”, според него, „все повече напомня за перфидна рекламна акция, целяща да внуши, че те априори трябва да се ползват със специален статут заради историческите грехове на „белите господари”?!”

Станахме телевизионни свидетели как от „расистки обиди” или освирквания на публиката към коленичилите „роби” със заплатици  от над десетина милиона евро годишно/”на калпак” + за рекламни договори отделно в хода на срещите се оплакваха звездите Пол Погба и Н"Голо Канте, а от обратна сегрегация белокожият им съотборник Оливие Жиру: че бива пренебрегван за извеждащи пасове пред (тъмнокожия) талант Килиан Мбапе.  Подобни освирквания, пози и оплаквания се наблюдаваха по стадионите в Санкт Петербург, Будапеща и др. а преди Евро-2020 в Прага, Виена у нас. Още през м. май т.г. националните отбори на Чехия и Полша отказаха да коленичат в подкрепа на превантивната кауза за „антирасизъм“ BLM.

*Логичен изглежда в подобни случаи въпросът към милионерите и собственици на имоти по света, тъмнокожи звезди-спортисти защо не прекратят златоносните си договори с клубовете на „расовите си угнетители”?

Естествено, животът на хора с черен цвят на кожата има голямо значение, но идентично важен е и животът на белите човеци, на жълтокожите, на индианците, на арабите, ескимосите.

**

Едва ли изненадаха политическите лозунги на украински запалянковци против руския президент Путин. Организаторите можеха да предвидят поне, че на журналисти с граничен печат от Армения ще бъдат отказани входни визи в Азербайджан. Но едва ли можеха да предвидят недопускането на руски фенове в Дания поради ковид-опасността.

В израз на ирония над престараването на британските власти към €-$-те ценности, въпреки че Островът напусна ЕС и над комичната практика в САЩ, медиите уловиха подигравка с псевдоредакционна директива – изискваща присъствието на тъмнокож участник във всяко студио за коментари. В същия дух се поднася задявката за монтиране на СРС едва ли не по стадионите за фиксиране на расистки помисли и изказвания.

***

Все пак да не забравяме, че чудовищната ВСВ и началото на деколонизацията не промениха у западноевропейци чувството за национално-интелектуално превъзходство над хора от по-бедни държави, вкл. дори и от нови членки на Евросъюза напоследък.

 През 60-те години на м.в. последва масова емиграция към Германия и Западна Европа от бивши колонии. Чрез внедряване на мигранти в „еврофутбола” етническият състав на водещите клубни, а с годините и на национални футболни отбори в тогавашната Европейска общност постепенно бе преформатиран съществено.

Явлението първоначално се възприемаше за нормално в бившите големи колониални империи Великобритания и Франция. По-късно тенденцията подчини и „по-малките екс-колонизатори” Белгия, Холандия, Дания, Швеция и страни като Норвегия и Швейцария – последната, с национален отбор главно от бивша СФРЮ.

През 80-те години на м.в. полската полит-емиграция също захрани немския футбол. Последва нов „демографски допинг”– главно от мюсюлмани - след разпадането на СФРЮ, вече с акцент към Швейцария и Скандинавия.  Националните отбори трайно се превърнаха в „селекция на паспорти”, част от които легално подмениха корените на преобладаващо замогнали се наследници на преселници от екс-колонии.

Много точна бе констацията, че „футболът въведе модела „мулти-култи” много преди Меркел да открие границите на Германия за бегълците”. Ислямизацията на Европа се подтикваше от СМРАД (= средства за масова реклама, агитация и дезинформация) и образованието по клише отвъд континента до поемането на президентската власт от Доналд Тръмп. Вероятно идеше реч за няколкостотин, вече няколко хиляди елитни играчи, възприети радушно от европейската спортна общественост. Изключение, което потвърждава правилото за несъвместимост на различни култури и манталитети. Ако огледаме сегашните пъстри представителни тимове на Англия, Франция, Германия, Белгия, Швейцария в тях имат място вече деца и внуци на гастарбайтери от първата и втората вълнa мигранти и от смесени бракове, по-рядко.

                ****

Тенденцията за привличане на спортисти от бившия „трети свят” не подмина и България след многофакторния погром над българския спорт, в т.ч. и футбола. За съжаление се купуват от „по-евтините” футболисти, колкото за клубна далавера на собствениците от Разград, София, Пловдив, главно. „Всестранната оценка” за футболен клуб, отбор и състезател вече е цената им. Нашата страна поне не носи колонизаторска вина, няма морални ангажименти нито правни договорености от миналото за поемане и обезпечаване на контингенти от кандидат-преселници на своя територия. Въпреки това, в духа на европейската солидарност, тя би могла да извърши необходимото за по-нататъшно изкристализиране на разбирането, съучастието и подкрепата от Европейския съюз за решаване на проблеми с бегълците по „външната” граница на ЕС - в това число и в България - на принципа на исторически и политически обусловена отговорност за финансова и социална справедливост. В т.ч. и със съответните спортисти и шоумени.