1. Не е работа на едно служебно правителство (за 2-3 месеца) да уплътнява работното време на г-жа Херо, понякога на г-жа Митрофанова (тя поне е нова) и на други скимнало им посланици със срещи „по домакинска книжка”  подред с министрите. И то със съгласие на минутата, без отказ или насрочване на дата след седмици.

2. Щом е толкова голям интересът към дейността на нашите служебни министри, срещите в София могат да се отклонят и на по-ниско равнище (зам.-министри, дирекции) – от българска или от двете страни.

3. Специализираният орган за подобно любопитство в страната е МВнР, което може да приеме посланиците общо или на 2-3 групи. Като премълчим „от скромност”, че броят на посланиците у  нас е вероятно 2 пъти по-малък от този на нашите в чужбина, поради намален интерес към Бг: лесна предсказуемост на колониалната политика, а корупционните скандали могат да се следят по Инет от медиите.

4.  В чужбина българските посланици биха могли да поотменят любопитството на софийските им хомолози за целите на новото правителство И по темата Повардарие например, по която вероятно са доста по-компетентни от мнозинството ни министри.

5. От посланическия „десант у нас” българският избирател би могъл да заподозре министрите ни, че имат много свободно време и/ли второ: че сервилничат да се харесат на Мустафа-та.

6. „Десантът” ,при умение, би могъл да бъде използван на базата на реципрочност за аудиенции на нашите, особено нови посланици на съответни нива в чужбина.

6.А. Въпреки, че ако посланикът ни в САЩ поиска среща във Федералната данъчна служба (IRS), както Херо-то в НАП, максимум ще предизвика насмешка, недоумение или пряк отказ. Още повече и присъствие на финансов министър. „Диван-чапраз”!

21 май 2021 г.                   д-р Огнян Гърков