Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2021 22:38 - Премиерът ли се напъва да бъде и външен министър, или...?
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 714 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На  7 февруари т.г.  сайтът Епицентър БГ помести публикация под заглавието: „Илия Лазаров за президента Радев: Още си мисли, че е командир в казармата”.

Илия Лазаров, главен секретар на СДС, бе шеф на кабинета на Петър Стоянов. Президентът на „цивилизационния избор”, който искаше дори да замени кирилицата с латиница. Според г-н Лазаров: „През тези четири години президентът Радев нямаше никаква международна дейност, с изключения на няколко пътувания, за да пийне чай. Като цяло много слаба международна активност.”

Според мен оценката е „предизборно” тенденциозна и пресилена с негативизъм. От 18-те си официални участия в състава на делегации, предружавали трима различни български президенти знам, че възлов фактор за успешна международна дейност на представителната власт е правителството и неговите структури, главно МВнР като координатор, в страната и в чужбина. В страната – за събиране на аналитична информация от другите държавни ведомства и задгранични представителства (ЗП),  и обобщаване в читаем вид и обем за президента на материали по тематиката на разговорите му с чуждестранните партньори и хомолози. В страната и в чужбина – оказване на протоколна подкрепа по програмата и сигурността, където първостепенна е и ролята на НСО + на ЗП.

Президентските секретари и съветници могат да имат свое влияние по изготвяне на програмата и материалите за разговори на президента и придржаващите го лица, но не случайно всички президенти са предпочитали по външнополитическите въпроси за сътрудници дипломати, командировани от МВнР. Или хора с добри връзки с МВнР.

Мандатът на Петър Стоянов бе в много по-богато на събития за външнополитическата ориентация време за България, а и тогава разполагахме с доста повече професионално подготвени посланици и дипломати в страната и в чужбина, които също влияят съществено за успешна външнополитическа дейност на президентската институция.

Мотивите за президентски визити в чужбина или гостувания у нас на двустранна основа или на многостранни форуми са главно определени теми или + подписване на междудържавни документи със стратегическо значение. Но през 90-те години и в началото на първото десетилетие на т.в. договорно-правната база на България бе подновена. Ковидът също се отразява негативно на международната активност.

От правителството зависи дали освен от екипа си президентът ще бъде придружен от отговорни министри, техни заместници – т.е. политици, които могат да поемат ангажименти по ресори на стопанския и културен живот. В противен случай президентската визита или домакинство силно олеква. Както става често напоследък у нас. И това г-н Лазаров знае много добре, както е известно и в Министерския съвет. При правителствен бойкот на президентските делегации контактите на най-високо равнище се обезмислят. И международната дейност на представителната власт се превръща в екскурзионно-опознавателна на държавна сметка. Дори и да постигне ресорен успех или перспектива с чуждестранен партньор президентът, той не може да разчита на правителствена помощ, камо ли на реализация на идеи и намерения.

При нашата констелация на политическа практика правителство - Народно събрание не е проблем при злонамереност този тандем да ограничи финансовите възможности на „Дондуков 2”. Към това трябва да добавим подвеждане на президента било то от некомпетентност, било то съзнателно. Така например първата визита на Р.Радев в Германия бе неудачна по вина на МВнР. Или казуса прекъсване на визитата му в Естония, когато тъй и не стана ясно дали от „Жендов 2”, „Дондуков 1”, самият той или неговият екип го подведе да поемем домакинството по нееднозначно приемания у нас и в чужбина проект „Триморие”.

По „протоколен канон” при официален междудържавен или многостранен контакт е прието министърът на външните работи да придружава президента, а негов заместник – министър-председателя. При нашата протоколна практика по време на посещението си дори в САЩ премиерът бе придружаван от 3-4 торбалановци-ресорни министри, но не и от външния!? Да прескочим и контактите с „комшуларя” Ердоган... Let it be!”, както обичаше да повтаря екс-президентът Стоянов.

Друга утвърдена практика в цивилизования свят е, че министър-председателите - от ангажименти по решаването на  вътрешно-политически проблеми - нямат време за външнополитическа активност. Това е работа на външния министър и – в зависимост от конституционните правомощия - на президента. А в най-бедната страна на Европейския съюз премиерът изглежда е поел външнополитическите пътувания. При това чуждо-езиковата подготовка в случая на българския президент е доста по-подходяща за международно общуване от тази на министър-председателя.

Да не говорим за разликата в практиката за отчитане на президентските и премиерски международна дейности. За последния вид от години не съм чувал да пишат отчети, от които да произтичат конкретни задачи за ведомствата и предложения към частния бизнес.

Пред Вашингтон премиерът се отчете с предварителното заплащане на оскъпени Ф-16, дано поне са съществуващи на чертежи! Във ключовия за ЕС Европейски съвет 23 държави-членки, вкл. България, са представени от своя премиер, 4 от президентите с контрол върху изпълнителната власт – Франция, Румъния, Литва, Кипър. Досегашното противопоставяне президент – премиер ни лишава частично от представителство в ЕСъвета, където не навсякъде допускаха преводачи. А при елементарна интервенция от нашето ПП към ЕС-Брюксел биха допуснали участие на президента или поне редуване с премиера. Както постъпваха наесен за откриване поредните сесии на ОС на ООН.

**Така че, чиновнически стаж при президент като Стоянов и командир-премиер Костов, който не създаваше проблеми за международната дейност на президентската институция, не е универсално релевантен за придобиване на целева експертиза.

  Особено при непоносимост между президент и министър-председател относно моралните ценности в политиката. И в условията на корона-вирусна пандемия.

Иначе и Стоянов приемаше покани на чай в чужбина и третостепенни изложби. И се опитваше да убеди президента Вацлав Хавел, че съпругът на приятелка по мъже-лов на жена му, неудачен външнотърговски работник, студент 10 г. в Прага, е по-подходящ за посланик от изпратения от София преди мандата Стоянов професионал.

Отминаха и времената, когато чиновниците от времето на Стоянов се състезаваха с екс-служители на други български президенти кой е посетил «с шефа» повече чужди държави. Свят да види. На държавна кьор-гювеч софра, както казват в Южна посока.

 

9 февруари 2021 г.

                                        д-р Огнян Гърков



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 386448
Постинги: 238
Коментари: 89
Гласове: 283
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031