Междудържавният рамков Договор за приятелски отношения с Република Беларус бе подписан от президента Желю Желев и Станислав Шушкевич на 19 октомври 1993 г. - по време на единствения досега двустранен официален контакт на най-високо държавно равнище, посещението на беларуския държавен глава у нас. По мои впечатления беларусите, в т.ч. познатите ми дипломати, са едни от най-благосклонно разположените хора към България. Свързва ни етнокултурната и езикова близост и вековните връзки в различни сфери, потокът на организирани почиващи и туристи у нас от Беларус. „Възпитани люде, групите им под контрол, без проблеми с нарушения на реда и алкохолен туризъм, харчат щедро като за отпуск за разлика от западноевропейците и дори съседите”, още мечтаят за тях българските туроператори.

Но с встъпването си в длъжност президентът Лукашенко установи авторитарна политическа система, запазила много от атрибутите на съветската епоха. В действащата Конституция Беларус стана унитарна президентска република, в чието управление на изборите се използва административният ресурс, ограничаване на свободата на СМИ, репресии спрямо опоненти на режима, изчезване на другомислещи.

През пролетта на 1995 г. косвено изпитах последствия като началник управление на МВнР „Източна Европа и страни от Общността на независимите държави /ОНД/”, т.е. 15-те републики от екс-СССР + Вишеградската четворка. Беларуският национален тим бе спечелил международен квалификационен турнир по хокей в София и се класира. в по-висша лига. След победата хокеистите „се почерпили” в “Парк хотел Москва”. В пияно състояния запалили кола пред хотела.  И след 01,00 ч. в полунощ започват да търсят жени, с чукане със стиковете по вратите на хотелските стаи. По писмена информация от СКИАД на МВР се наложила намеса на полицията като крайно средство за въдворяване на обществения ред. Минск желаеше официално извинение, защото по време на намесата на български полицейски барети срещу вандалстващите беларуски хокеисти в 2 ч. през нощта на беларуска хокейна звезда №1 била счупена челюстта. А в Беларус предстояха общински избори. А.Лукашенко, самият спортуващ хокей, имаше нужда от подкрепа сред младежта. С очаквано извинение от София вероятно се търсеше вътрешно-политически ефект. Изказах съжаление за случилото се на временно управляващия беларуското посолство Игор Тернов. Двамата „изразявахме надежда”, че виновниците за инцидента ще бъдат разкрити от следствените органи. Всеки от нас естествено влагаше различен смисъл в изявлението си. Но г-н Тернов продължаваше да демаршира почти ежедневно за извинение. Писателят Марко Ганчев, като наш посланик в Минск, също бе пресиран по темата. На двамата бях разяснил обстоятелствата около случилото се. Министърът ми възложи единствено да го държа в течение. М.Ганчев и И.Тернов ми упражняваха натиск. В беларуския печат се появиха десетки негативни реакции за България. Всички бяха наясно, че държави се извиняват едва след десетки години дори за причинени войни. Този инцидент бе изцяло несъотносим. Първият зам.-министър на външните работи Валерий Цепкало не желаел да възприеме българската версия. Че е имало чувство на вина потвърждаваше фактът, че запаленият автомобил е бил заплатен веднага на собственика от беларуска страна. Разменихме си по-остри факсове с М. Ганчев, без да експонираме случая в българския печат. Не мисля, че и беларуските дипломати бяха уверени в етичната си правомерност.

Отстоях/ме на натиска. След месец организирахме среща на външните министри на международен форум. Мандатът  на Игор Тернов в България бил изтекъл. Дори от Минск бе акредитиран посланик Александър Герасименко, бивш кмет на столицата. На практика, вторият по правомощия след президента човек. Той водеше със себе си екип със стопански опит на равнище зам.-министри и дипломати. От тогава беларуското посолство стана регионално и за Гърция и Кипър. В двустранните отношения Минск винаги беше по-активен и изобретателен. През февруари 1996 г. на официална визита у нас бе беларуският премиер Михаил Чигир. Проблем за задълбочаване на политическия диалог бе спазването в Беларус на човешките права и свободи, и на демократичните норми и принципи, залегнали в нашата Конституция, в ценностните системи на  Съвета на Европа, ОССЕ, ЦЕИ донякъде, а по-късно: Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и тези на Европейския парламент, НАТО.

Междувременно Минск стана столица на администрацията на ОНД, Беларус встъпи в регионалните организации с ръководно руско участие като Евроазиатската икономическа общност, Организацията на Договора за колективна сигурност, Единното икономическо пространство. Беларус и Русия имат обща отбранителна и митническа система, въпреки че идеята на радетелите за създаване на Съюз(ната държава) Русия-Беларус Елцин и Лукашенко не бе финализирана. Независимо от приетите куп документи за двустранна интеграция, като договорите за създаване на Общност на суверенните републики (от 2 април 1996 г.), за Съюз, Меморандум за взаимно разбирателство (от 2 април 1997 г.) и Устав на Съюза Русия–Беларус.

Лукашенко и приближените му са свикнали ОССЕ и ЕС след всички последващи избори след тези от 1994 г. да констатират, че те не отговарят на международните стандарти. Както и на следизборни протести (2001 г., 2006 г., 2011 г., 2015 г., 2020 г.) и по други поводи като политически и физически репресии срещу опозицията, на изготвяния на забранителни списъци от ЕС, САЩ на високопоставени беларуски чиновници за недопускане на техни територии, приемане на Акта за демокрация в Беларус (от САЩ, 2004 г.). От 2006 г. ЕС и САЩ нееднократно въвеждаха и отменяха санкции срещу Беларус, визови ограничения срещу Лукашенко и до 170 сподвижници и юридически лица, замразявания на банкови активи и пр. ПАСЕ бойкотираше Минск с години. Държавите от и с ЕС-ориентация, и САЩ бяха снижили нивото на посолствата си, в т.ч. България, при демонстративно решение на властите за преместване на дипломатическия корпус в жилищен комплекс извън града. На първата кризисна среща на външните министри на ЕС за Беларус на 14 август т.г. изглежда, че Атина не е подкрепила санкциите срещу Беларус и не е постигнато съвместно писмено изявление.

След изборите през 2001 г. Минск доверително “сондира възможността за реализация на частно посещение” (като турист-съзерцател, на ски, на гъби и пр.) на лица от нежелателния в демократичния свят визов списък за Беларус, начело с А. Лукашенко. В България не успяха да пробият, но беларуската дипломация продължи да работи активно и добронамерено с хора, непредубедени към отрудения й народ. Тя успяваше да намери сподвижници главно сред пряко избираеми личности в Народното събрание и в общините в България, по линия на партньорското сътрудничество.

От десетина години, придружаван навсякъде от сега 15-годишния извънбрачен син Николай, президентът Лукашенко с популярното прозвище Батька (бате, тато) е силен оратор и умел популист. Още от средата на 90-те години на м.в. международната демократична общност (=МДО, т.е. главно държави-членки на НАТО и ЕС) подкрепят беларуските дисиденти и опоненти на властта. Сред тях намериха място дори първия му от общо 9 досега премиери Михаил Чигир и упоменатия по-горе кариерист Валерий Цепкало, вкл. бивш посланик в САЩ, който на 14 юли т.г. не получи регистрация като кандидат-президент и намери пристан в Русия. А г-жа Цепкало се присъедини към екипа на Светлана Тихановская, заместила на изборите задържания си под стража съпруг Сергей. Г-жа Тихановская обявила от Литва претенции за национален лидер на Беларус. Нищо чудно този път да бъде създавано правителство в емиграция. Спонсори?

Aлександр Григорьевич оценяваше като фатална грешка разпада на СССР и провежда/ше твърдо проруска политика. Като още при Елцин надигаше глас против стремежите на руски олигарси и корпорации да овладеят чрез безконтролна приватизация беларуската промишленост, отстоявайки ниските цени за внос на въглеводороди от Русия и пласмента на готова продукция на руския пазар. Обикновено неконкурентоспособна на пазари на трети страни. Изглежда, че от самото начало В. Путин не бе привърженик на Съюза Русия-Беларус, по-късно около 2010 г. Лукашенко отново успя да си навлече гнева на „Баба Меца” (т.е., на Москва). Особено, когато през последните години Батька започна едновременно да флиртува с МДО, в т.ч. по болезнената за Кремъл тема Украйна. Демократичните съседи са в авангарда на желаещите той да бъде свален, а Беларус да се обзаведе с правителство, което да я превърне в част от "Междуморието".  Те изтъкват необходимостта от демократични реформи. И в Минск, и в Москва са пределно наясно, че демокрацията е рекламното лице на промяната, докато целта е отделяне на Беларус от геополитическото влияние на Русия и превръщането й във втора Украйна. А чрез Украйна и Беларус се създава плацдарм за налагане на „либерален режим” в самата Русия. Беларус е дърпана в две противоположни посоки – пряко от Полша и Литва, но и Русия не иска да загуби Беларус като свой жизнено важен съюзник. Москва е в цугцванг (=шахм. липса на полезен ход), Путин е пред сложни решения. Докато доктрината Монро може да изчака с уталожване на расовите конфликти в САЩ. Белким! Тема, която за изписваните или звучащи на български език мейнстриймови и казионни средства за масова реклама, агитация и пропаганда (= СМРАД), е табу.

Иначе империите продължават с политиката на намеса във вътрешните работи на по-малките страни чрез износ и натрапване на своя начин на живот и идеология. Беларус е част от европейското семейство, но тя има и общо културно-историческо пространство с Русия. След поемането на властта от Лукашенко израстна поне едно ново поколение. Още през 2002-04 г. групи млади беларуски бизнесмени роптаеха в мое присъствие, че държавата им задушавала частния бизнес. В Беларус имаше и другомислещи. Един от тях се появи по българските медии, друг бе поканен. Но Беларус трябва сама да узрее за промени, а не да бъде насилвана да влезе в една или друга геополитическа "кошара", където за нея е отредена ролята на "буфер". Неморално е да се иска да избира дали да бъде с Вашингтон/ите/, Брюксел или Москва.

В отношенията с Беларус акцентът бе върху активизиране на сътрудничеството в търговско-икономическата и в сферата на културата, науката и образованието. Имаше какво да се поучим от беларусите. Ръководени централизирано, беларуските дипломати действаха, използвайки местната децентрализация на властта в България. Опираха се на традиции, езикова и културна близост, и добър национален имидж. Посолството им работеше стегнато. Ако в София се появеше неработещ беларуски дипломат, той биваше скоростно отзоваван. Работата в България служеше като добра школа за беларуски дипломати с амбиции. Мнозина се издигнаха в държавната йерархия.

Един горчив пример за евроатлантическа България. През 2020 г. МВнР отчита като успех членството в ИКОСОС. След като преди 14 г. съперничехме с Беларус за членство, в предпоследния тур от гласуването Минск на Батька привлече гласовете на 114 делегации срещу 76 за нас, на 8 ноември 2006 г. България оттегли кандидатурата си. И Беларус бе избрана за член на Икономическия и социален съвет на ООН.

        **

Сегашните политически протести в Минск ми напомнят за софийските-2020. Дали сходният подход на демагогия, протакане, размазване на дебат за протестите чрез лансиране на идеята за промени в конституциите е случайност, не знам. Или почерпан опит на бившия директор на колхоз и „полит-граничар”от генерала-екс/толумбаджия (бивш пожарникар) ? И двамата са самородни народопсихолози, и Борисов, и Батька. И двамата разполагащи неограничено от първо лице, единствено число – кой с България, кой с Беларус – бягат като дявол от тамян при мисълта, че нявга някой-си Трети може да дръзне да организира гласуването, опазил Господ – машинно – или да брои бюлетините!?! Все пак Aлександр Григорьевич досега е провел 3 референдума и 2-3 пъти променя Конституцията в своя полза. Без още да е включил сина си, но си осигури пожизнени избиране. При Лукашенко по-скоро ситуацията напомня до болка на двустранно подготвян шаблонен майдан (или цветна революция), от опозиция с външна помощ. А при ББ и „Шайката” (по неактуалната книта на Антон Тодоров)?

Между другото, винаги ми е било интересно как Обединеното Кралство, Китай, Канада, Швеция, Израел, Нова Зеландия битуват без писмени Конституции? А у нас да внасят изменеиия и допълнения юрист-корифеи като ДанКириловци, ЦецкиЦачевки, Г.Марковци под бурните аплодисменти на ...Караянчевки, Даритки, Харизано-Биковци, а от чужбина на Габриело-Майдълки и Сталинки?

         ***

Доколко отговаря на истината твърдението на беларуския президент, че от СЗО са му предлагали 92 по-късно 900 млн. $ за включване на Беларус в глобалната корона-вирусната управленческа афера, ми е трудно да отгадая. Но Лукашенко не е случайник в политиката отдавна и не би имал нужда от подобен финансов транш, защото няма нужда от хаос в управлението на страната. И защото не му е нужно дълбоко прозрение, за да схване, че пандемо-операцията с мерките за въздържане по трите „Д” би могла да се окаже фатална за близкото бъдеще на белокожото природонаселение в Европа. Особено с изискването за спазване на дистанция между фертилните европей/к/ци с естествен детероден потенциал. При това на фона на  непрестанния натиск на глобалното Задкулисие Европа да приема нежелани мигранти от Африка и Азия + лансирането на ЛГБТИ, на манипулиращата развлекателна електроника. И първолак би могъл да предвиди възникването на смесена раса, с по-нисък от европейския среден интелект, израстването на по-лесно управляема и по-слабо претенциозна работна сила.

За Китай и Индия Aлександр Григорьевич едва ли би се позаинтересувал. Те са извън дискрецията му на своеобразно контроверзен беларуски държавник, а и нищо чудно за тях да е създаден, според конспиролози, отделен специфичен вирус.