Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2017 12:35
Спомням си как през 2007 г. посланикът на САЩ в Словакия опитваше да ни назидава на форуми, вкл. НПО-тата, защо още нямаме министри-цигани. Бидейки политическо назначение, той се придържаше към щатската мантра на полит-шаблона за правата на човека, антидискриминацията, антирасизма, шарения имигрантски характер на САЩ и успехите във внедряване на афрощатски граждани в администрацията !? Обама още не бе кандидат-президент на демократите, но при изразходвани до тогава над 600 млрд. долара само за преки програми с резултат адаптирани едва към 25% от чернокожите граждани на Съединените щати, си позволих по-различно дипломатично тълкуване. Допусках, че останалите живеят в гета на хаос, наркотици, престъпления.
В Щатите също живеят над 500 хиляди цигани, но „братско-партньорско-съюзническия” опит на тема национална политика на екс- и настоящи свръхдържави никога не е бил релевантен за държави като България, Румъния или страните от В4. Посланикът прие за сведение, че „роми” е расистко самоназвание на част от циганските групи, равностойно на „цигани”, „егюпи“ или „гюпци“ (наричани в Югозападна България), „синти” в Германия. Той и съветникът му приеха, че не е етично по аналогия с ромите немците да им налагат да ги назовава Deutsche, a нe Germans. «Усукваха се» около етимологията на щатско-английското название за циганин «gypsy“, че произлиза от глагола „to gyp“ = „измамвам“. Поспорихме по темата дали «gypsy” освен етнически идентификатор не означава също специфичен мироглед, свързан с начин на живот и битово устройство. Мирогледна практика (циганство), допаднала на някои протоиндуски демоси, преселили се в Европа, а през XIX век и на Западното полукълбо, частично.
Хуманитарните проромски (Хелзинкският комитет /БХК/, «Oтворено общество” /ОO/) и други покровителски настроени към циганите организации; неформални групи и мрежи като дявол от тамян избягват социално-битови и психологически анализи на този мироглед и преобладаващо паразитен начин на живот. Добър е опитът на К. Стаменов, аз бих откроил 3 основни взаимно преплетени групи на проявление:
1. Житейската философия „Живот ден за ден”. Т.е. по логиката „да живеем като за последно”, красиво облечени, в максимум възможно охолство, забавления и удоволствия. Без оглед и грижи за бъдещето. Но тъй като целта оправдава средствата: култ и страст към парите и златото + методологията за постигане: традиционната престъпност, свързана с незачитане на институцията “чужда собственост”, предразположеност към кражби, лъжливост, измами, коварство, нахалство, бруталност; простотия и цинизъм; егоизъм и безотговорност към семейство, деца, родители, държава.
2. Мързел, фобия към образованието, нагласа за неработене и нежелание за придобиване на трудови навици. Протестиращи цигани не скандират “Искаме работа!”, не търсят и не искат земя за обработване. Липса на хигиенни привички и навици.
3. Своеобразен южноазиатски темперамент, допускащ синдрома на (ГСП) генетичното сексуално привличане и кръвосмешение (инцест), в резултат на което последните поколения стават все по-агресивни, с по-чести прояви на свадливост, конфликтност, отмъстителност, на силни афекти, емоционална инконтинентност и специфична примитивна романтика.
4. Циганският расизъм и „ромската” самоидентичност, се основават на разделението „ние (ромите = право по рождение) – /срещу/ другите, нециганите”; „бог – дявол”, „чист – нечист”, т.е. за циганския расистки канон „махриме”(= ритуалната нечистота от контактуване с нецигани) вж. Алексей Пампоров, „Ромското всекидневие в България”, 2006. Гяур (неправоверен) на турски език и гоя (езичник) на иврит звучат евфемистично в сравнение с циганските расистки лексеми за нециганин – „гаджо́”, гаджьй или дас (за българин), звучащи в превод обидно - като диваци, некултурни хора, селяндури, роби и под. По „махриме”, отношенията между циганки и мъже-гаджо́ са строго забранени. Без значение на пола, винаги когато е възможно циганите отбягват работа, която води до зависимост от гаджо́. Циганската расистка и еклектична култура и привички, и непоследователното им религиозно поведение винаги е предизвиквало естествени защитни реакции в европейските народи и държави. Мнозинство от западноевропейски изследователи са убедени, че именно тези са причините за изгонването им през 1500-та година от Холандия, преследванията през 18-ти век в Англия, проблемите на циганите в Австро-Унгария, стерилизирането им през миналия век в скандинавските държави, екстрадирането им от Италия.
Циганите се изолират сами, вкл. в непристъпните гета, дори по времето на социализма, когато бяха принудени да се трудят. Още тогава те наложиха над БКП модела гето в Столипиново, Шекер махала, Максуда, Комлуците в Бургас и Сливен, сегрегацията в софийските „райони на мирни етнически общежития”. Въпреки, че в България и в другите страни от бившия източен блок традицията „махриме”е размита, понеже циганите работеха и се хранеха до гаджо́. След поредния преход към края на м.в., когато останалите работещи у нас поеха издържката на нежалаещи да се трудят, циганите придобиха държавно-правова база да продължат да спазват расистките си традиции. И да разширяват сегрегацията под слабоумния лозунг на ОО, БХК и прочие Соросови европейски и отвъдатлантически блюдолизци: „интеграция” или ромско включване: чрез изучаването на цигански език в училище и „запазване на ромските традиции”. Без приобщаване към културата на българската нация, която трябва да бъде унитарна, по Конституция. Тоест, характерните процеси на социализация и инкултурация на гражданското общество /ГО/ (постепенно приемане от малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват.
Дори напротив, по култура и дух българското мнозинство се циганизира/ло. С позоваване на Теория на културните кръгове (на Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) Стаменов изразява опасение, че еклектичната система от разнообразни капсуловани цигански групи, в присъствието на безхаберна държава и ГО, успешно завзема и духовно-културното пространство на България. С приемането на названието „роми” в българското етнопространство били осъществени етнопроцесите акомодация и адаптация. В момента България била на етап акултурация (изменение на националната култура). В обозримо бъдеще ни очаквали процесите миксация (смесване на етноси) и асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите от преобладаващото циганско /и население с турско национално съзнание/). Дано греши!
От години циганофилските НПО ни натрапват небезуспешно няколко мита:
1. Че циганите имали същите личностни качества като българите, въпреки големи генетични и психологически различия. Дори внедриха в мрежата текстове, че според техни ДНК изследвания, циганите в България били от българо-индийски произход. Вследствие от стотиците години живот заедно с българите по нашите земи имало смесване. Изключенията само потвърждават закономерностите. Имахме такива премиер и външен министър, заместник-министри, вероятно и един от президентите, но мнозина не се гордеем с тях. Те служиха на чужди и себични интереси. Както и десетките чисто цигански босове. Затова пък имена като проф. Чирков, Усин Керим, тези на десетки боксьори, футболисти, музиканти и дузини обикновени трудови хора ме изпълват с гордост, че са мои български съграждани. Независимо от автохтонния си цигански произход, дали са йерлии, кардараши, лудари, или демерджии.
2. Че циганите са бедни, затова крадат и че се нуждаят от помощ и грижи. Този мит ми изглежда нееднозначен. И циганското общество се разслои, а страната плаща ненужно висока цена за необмисления неолиберален преход. Част от циганите, както и от българите обедняха, но кражбата при много от циганите за жалост е заложена в тях генетично, като традиционна форма на битие. Циганите присъстват епизодично на работния пазар, поради липса на трудови навици, на адекватно семейно възпитание, на професионална подготовка за некриминален бизнес и наследен генетично цигански расизъм. Около 80% от осъдените по българските затвори са цигани. Подобни са етническите данни за Чехия, Словакия, Румъния и други държави със сходна съдба.
Помощта и грижата, особено за средното и по-младо цигански поколения, нямат никаква морална стойност. Социалните помощи за тях са „задължение на държавата на дас-овете”, като всяка помощ по тяхната ценностна система е успешно и лесно реализирана кражба, с която се гордеят.
3. Че циганите са консервативно непоправими по схемата „Ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”! – Х-м, обаче все още не е разпусната държавата, нали ? А тя има конституция, законодателство, силно набъбнали през последните 2-3 десетилетия администрация и правоохранителни органи. Както и спомени и от близкото минало, когато законите се прилагаха по-строго и с отговорност, в т.ч. и към малцинствените етноси и групи. Имаме и достатъчно красноречиви шаблони, като на САЩ с индианците или пък спрямо „афроамериканците” – за гетата, които преди над 40 години учителят на сегашния ни премиер е давал за пример. Без доскорошното овалване в пера и катран, но плюс следния анекдот:
„Харесал си царският син млада и хубава циганка за съпруга. Уважил царят желанието на престолонаследника и изпратил царска делегация да поиска момата. Манго се запънал и не я дал. Пратили втора делегация с богати дарове - резултатът същия. Тогава се намесил един гавазин и помолил царя да му разреши, той да поиска момата. Макар и с неохота, царят се съгласил. Та отишъл гавазинът в селото, открил кой е циганинът, не даващ дъщеря си за царска снаха и „го подпукал”. Бой, бой, бой... до припадък. Накрая го свестил и го запитал:
- Манго, ти даваш ли дъщеря си за снаха на царя?
- Давам бе бате, как да не давам...
- А защо не си се съгласил да я дадеш на предните две делегации?
- Ами бате, те идват, ама не обясняват. Ти дойде, обясни, аз разбрах и веднага давам ...”
8 август 2017 г. д-р Огнян Гърков
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!