Доскоро управляващите и други родни политици така и не разбраха, че в Европа, САЩ, в Азия набъбнаха тенденции на отпор на контролираната глобализация, на визии за поне частичен реванш на регионални сили (като Турция, Русия); на връщане към политическите приоритети на по-малки национални държави (Полша, страните от В4), които не желаят „велики сили да им експортират” нова студена война.

      Така започва коментарът относно решението на президента за СЕТА и позицията му в Брюксел на д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик.

       Водещите в ЕС схванаха по-чевръсто от нашенци, че сегашният им елит, зависим десетилетия от САЩ, ще отстъпи под обществен натиск, ако Д.Тръмп се задържи. А СЕТА (споразумението ЕС-Канада) бе временен компромис след недоволството на европейската общественост против ТТIP (между САЩ-ЕС), или евентуална тактическа отсрочка за реактивиране на преговорите по споменатото споразумение за търговия и инвестиционно партньорство със Съединените щати. Но в по-подходящо подбран момент, обясни той за Фрог.
    
       Първата версия (б.р. Президентът сам каза пред български журналисти в петък (10 март) , че СЕТА, търговското споразумение между ЕС и Канада, за него е "битка", която е "изгубена" в Брюксел от предшествениците му, но той смята да я пренесе в българския Конституционен съд и там да я спечели. Тази войнствена реторика сама говори за проевропейските му претенции. Очевидно държавният глава гледа на Европа като на противник и се готви за борба с нея.)  с етикети за еврофобия, е с неактуално шаблонно брюкселско-отвъдатлантическо папагалско тълкуване на намерението на президента Радев да сезира българския Конституционен съд, смята посланикът.

        Втората версия (б.р. Европейският съвет взе решение да подпише СЕТА на 28 октомври 2016 г. От тази дата нататък той не може да го приема или не приема. През февруари СЕТА мина и през Европейския парламент. Последната процедура, за да встъпи договорът в сила е ратификацията в 38 национални и регионални парламента. Тя може да трае с години. Това, което станало на 9 март е, че Европейският съвет почти прие резолюция, в която коментира около 20 теми.) е по-реалистична и национално отговорна, с индиректно изказаната опция за нератифициране на споразумението от бъдещия състав на Народното събрание, коментира той.

        Защото: повече от наивно е за последната социално-икономическа „сила” в ЕС да се включва под външен корпоративен натиск в поредно глобализаторско съглашение при отсъствието на конкурентоспособна финализирана износна продукция и явна неравностойност на икономиките с Канада. С перспективата за непредотвратим внос + евентуален реекспорт и от САЩ на генно-модифицирана продукция, отпадане на последните възможности за протекционна защита на българския пазар и т.н., и пр. Срещу „компенсацията” безвизов режим на пътуване с Канада, който най-вероятно би способствал за по-нататъшно изтичане на свежа работна сила от България, категоричен е Огнян Гърков.