ЗА ВЗРИВЕНИЯ АВТОБУС В САРАФОВО Е ВИНОВЕН НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
Атентатът бе провокиран от тогавашния външен министър, който покани у нас сирийската опозиция
Огнян Гърков е роден в Бургас през 1948 г. Завършва немска езикова гимназия, след това и немска филология в Софийския университет, Дипломатическата академия, специалност „Външна политика и международни отношения”. „Малък” доктор по история от 1987 г. Бил е на работа в бившата ГДР, директор във Външно министерство за страните от бившия Съветски съюз. Бил е посланик в Чехия и Словакия.
-Кои са според вас големите гафове на новата българска дипломация?
-Един от големите гафове, който според мен предизвика взривяването на автобуса на летището в Сарафово, беше „мъдрият” ход на тогавашния външен министър Николай Младенов, днес високопоставен чиновник в ООН, да покани тук така наречената сирийска опозиция. Не виждам друг мотив да се занимават с България. Огромен гаф беше втората кандидатура на Кристалина Георгиева, при наличието на кандидатурата на Ирина Бокова, която оглавява ЮНЕСКО. Изведнъж избутват напред една женица, дошла от Световната банка. Направих си труда да я изслушам (бел.ОГ: по ТВ излъчването от залата на ОС на ООН). Ами тя говори английски на някакъв полужаргонен диалект. Друг гаф: оттеглиха кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност през 2018-2019 с 20-30 години. Непрекъснато правят гафове, слизат на много ниско равнище. Като посланик не бих отишъл на такова равнище: последните ни 2-3 външни министри бяха приемани едва ли не от завеждащи секции и началници на отдели, което е недостойно. Малките държави имат две силни оръжия в дипломацията - международното право и протокола. Нашите политици често нарушават протокола – напр., за кой кого да приеме при едно официално или работно посещение. Самият аз постъпих във външно министерство в дирекция “Единен държавен протокол” при големия Борис Джибров. Дойде някакъв зам.-германски министър - нормално е да го приеме човек на неговото равнище. А тук го приемат на всички високи равнища - президент, премиер, председател на Народното събрание, едва ли не и във Върховния съд.
-Има ли тиха война между старите дипломати от кариерата и новите парашутисти?
-Историята с досиетата беше необходима, за да изместят старите и на техните места да дойдат нови, най-вече заради привилегиите на дипломати. Новите обаче не могат да разберат, че това наистина е тежка работа. Има постоянен стрес и дипломатите не живеят по 90 години. Нямам нищо против новите, има и талантливи, но някои просто ги вкараха по партийни критерии, с не особено високи интелектуални възможности. Предишните дипломати владееха между три и пет езика, а сегашните ги приемат с един и изучават в курсове втори. А това бяха критерии за секретарка на фирма с външнотърговска дейност.
-Какво, според вас, е нивото на днешните български дипломати?
-Външно министерство никога не е било цвете. Работех там с „малки „прекъсвания (=уволнения) от 1975-а до 2011 г. Имаше 1 формула по времето на Петър Младенов, който при постъпването ми беше външен министър. Според него, съставът се състоеше от 1/3 синове и дъщери от номенклатурата, друга 1/3 от службите и още 1/3 от хора, които да работят - всъщност тя е била неговата цел. До демократичните промени тази трета, която трябваше да работи, действително бе запълнена. Тези хора можеха да работят в западни страни, бяха висококвалифицирани. До през 70-те години се пенсионираха хора, които са били царски дипломати. В края на 80-те и началото на 90-те години постепенно избуяха хора, които не са били толкова политизирани. Тогава си повярвахме, че ще провеждаме политика, максимално съобразена с българския национален интерес. Но дойдоха Стоян Ганев, после Надка Михайлова, които на практика разгромиха българската дипломация. Бяха уволнени около 500 служители във външно министерство. Сравнявал съм това, което ставаше у нас, с Испания и Португалия. Моите колеги от тези две страни в Чехия и Словакия, напр, са били в МВнР още от времето на Франко и Салазар, а у нас след 1991 г. настъпи масов погром. Тъкмо тези, които ги подгониха заради сътрудничество със службите, бяха от хората, които добре разбираха реалността, че на този етап България не може да остане неутрална. Но още през 1988 г. чрез отказ на държавна поръчка за над 2-6 млрд. щ.д. руснаците почти разориха ДСО „Изот”. Нашите заводи продължиха да изнасят за Русия, но от там не постъпваха никакви плащания. Започна бандитският период на руския преход. След като разбиха и дърводобива ни в Коми, където за 25 години работиха няколкостотин хиляди българи, руснаците го приватизираха. Започнаха да ни искат компенсации за това, че сме унищожавали техни гори, въпреки че след 1967 г. имахме два междуправителствени договора.
-Според вас, допуска ли президентът Радев грешки?
-Човекът е бил военен и не може да знае тайните на протокола. Едно е да си въздушен ас, генерал, друго е да се занимаваш с дипломатически тънкости. Първото му посещение беше в Германия. Не бих го посъветвал да отиде, защото се оказа, че посещението му не беше подготвено. Не можеш да отидеш в Германия при президента Йоахим Гаук, който само след 6 дни е сменен от министъра на външните работи. А това в Германия е известно поне от половин година. При президентско посещение е важно на всяка цена да се срещнеш и с другите власти, особено с изпълнителната, с канцлера, с външния министър. Без тези срещи това посещение абсолютно олеква.
-Как оценявате външната политика на България през последните 25 години? Подчинена ли е на някаква национална доктрина, или такава просто няма?
-Бих разделил последния четвърт век на няколко етапа. Отначало ориентацията на България не беше много ясна, въпреки че опитахме да станем мост между Запада и Русия. На картата се вижда кои са постоянните ни геофактори - Русия и Турция. Две мощни държави със силни армии, които са свикнали да решават въпросите със сила. Що се отнася до национална доктрина, първо трябва да сме наясно каква България искаме, външната политика е функция на вътрешната. Ние сме в НАТО и в Европейския съюз, но мястото, което заемаме в тях, е печално. Трябва да сме наясно къде искаме да стигнем след 20-30 години. Тази визия трябва да бъде създадена от интелигентни хора, експерти, учени, ако трябва, да мине и през референдум. Доктрината по сигурността и външната политика е основата на стратегия и реални политики, а не да козируваме и да чакаме - преди от Москва, а сега от Брюксел, да не говорим за новия голям брат.
-Но възможно ли е да водим самостоятелна външна политика, както правят други страни като Гърция например?
-Гърците имат характер. Страна с нашите мащаби не може да води самостоятелна външна политика, освен ако не се обяви за неутрална държава като Швейцария, която не е член на Евросъюза. България не може да бъде неутрална по много причини. Тук е мястото на националната доктрина - в рамките на Съюза да прокараме голяма част от нашите искания. Те трябва да бъдат реалистични, а не крайни. Ако преадресираме казаното от Кисинджър преди месеци за външнополитическите предизвикателства пред Тръмп„ България трябва да знае кои проблеми може да реши сама, кои със съюзници и партньори и кои да загърби. Не можем само да реагираме на събитията, трябва да следваме интересите си.
-Светът се променя бързо, политическите елити също, особено след миграцията от Изток и избирането на Тръмп за президент на САЩ. Кой определя мястото на България в този нов световен ред?
-Ние трябва да го определяме. Новият световен ред се определяше от САЩ. Те успяха след Първата и особено след Втората световна война да станат фактор номер едно в света, а светът прие водещата им роля. Тези между 18 и 62 семейства, за които се твърди, че управляват света, решиха, че трябва да станат още по-богати и през 80-те години започнаха да ни глобализират. За страни като България, Албания, Гърция и дори за Румъния глобализацията е опасна. Тя е в полза на 14-те големи, бивши колониални държави, включително Русия и Турция. Нормално е след глобализацията да има ответна реакция. Носталгията към класическата държава, несъгласието с тези либертариански идеи ги има и в САЩ. Защо избраха Тръмп, който не е политик, а просто успешен бизнесмен? Тези, които го избраха - бялата работническа класа и част от промишления капитал - изпитват същата носталгия, каквато у нас изпитва част от старото поколение към социализма. Избирателите на Тръмп искат да се върнат във времето, когато имаха работни места, не бяха изнасяни производства в Латинска Америка, Азия и Африка. И нямаше толкова много емигранти, а днес в САЩ десетки милиони емигранти живеят незаконно. В същото време глобалните протектори искат да контролират всичко в света. Връщането към старите ценности е реакция на глобализацията. В цял свят разбират, включително и нашите козируващи политици, че едни стават по-богати, а други - по-бедни.
Интервю на Христо КУФОВ с Огнян ГЪРКОВ за в-к „Златна възраст”// ембарго до 10.03.2017 г. (със съкращения)
