Стотици хиляди българи в активна възраст станаха икономически емигранти в чужбина, но останалата част от населението има моралното право да живее в предпочитаната класическа национална държава от Вестфалски тип - България, извън глобализационно-преселнически фикции, лансирани от международната плутокрация и глобалния предиктор. Домашни кабинетни авторитети и чиновници от ООН ни заливат с шаблонни аналогизми за преселения на народи като готите, хуните, аварите, славяни, българи. Да, но те са били номади и/ли завоеватели-нашественици с превъзхождаща местните военна организация, за разлика от сегашните бегълци (англ.: fugitives, runaways, за някои дори escapees) и социални мигранти, обобщавани тенденциозно или пък от некомпетентност като бежанци (англ.: refugees). Все още старееща Европа на ЕС има повече жители от САЩ и Русия заедно и може да устои цивилизационните си ценности спрямо по-ниско квалифицираните ислямски търсачи на по-лек живот.

Особената закрила, която България предоставя на чужденци по Закона за убежището и бежанците, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Право на убежище са получили 2-ма чужденци, а пребиваването в страната и издаването на разрешение за това са уредени в Закона за чужденците в Р България.

Реакциите на ЕС и Европейската комисия са учебников  образец как не трябва да се процедира по темата бегълци. Разбираемо е, че тази очевидно несамостоятелна и манипулирана отвън политика разочарова суверена - българския избирател. Европейският съюз продължи угоднически да се занимава с ПОСЛЕДСТВИЯТА,  а не да фокусира върху причините, източниците  и мотивите на ислямското нашествие и върху необходимостта от срочни изменения и допълнения на международно-правни документи като Хартата за основните човешки права на ЕС с постановките за убежище, Дъблинското споразумение и пр. нерелевантни вече нормативни творби.

 Нека си припомним, че ислямско нашествие, в ретроспекция по-далечно минало, е мултиплициран резултат предимно от следните фактори:

1. Греховете на бившите колониални държави в света, 10 от които са в ЕС (освен останалите 4: Япония, САЩ и евразийските телурокрации Турция и Русия)

а/ Наистина през последните 3-4 десетилетия някои от тях – особено Франция, Белгия, Обединеното кралство, Испания – приеха на сериозно поредната текуща идеологема „мултикултурализъм”, сиреч интегриране на много трудно приспособими или неинтегрируеми етнически общности с чужда, нерелевантна към европейските ценности култура,религия, навици и манталитет, включващ роднинско кръвосмешение, неравнопоставеност на жената, пренебрежение към науката и интелекта. „Резултатите” видяхме в Париж, Брюксел, в Кьолн, в спящите клетки и реални джихадисти в Европа. И без тях от столетия на стария континент и особено в България, Испания, Румъния, Унгария, Словакия отхранваме с нееднозначен интеграционен успех милиони роми, мнозина от които нямат или имат спорадични трудови навици и ако не могат на чужд гръб, предпочитат да преживяват от социални добавки и други държавни дотации. А са също така плодовити и без особени нагонни задръжки като новите кандидат-бежанци.

б/ През последните години в Африка избухна демографски взрив, главно защото чрез технологии, нови лекарства, помощи и пр. цивилизованият  свят изхрани огромното число новородени африканчета. Колкото и нехуманно да звучи, преди това голяма част от тях просто не бе оцелявала. 

2. Революционното развитие на информатизацията и нееднозначното и разнопосочно влияние на глобализацията.

3. Кризата в ценностните системи поне в страните от Централна и Източна Европа; идеологическите постулати и практиката на дискредитационна борба срещу християнството и особено срещу православната църква.

4. Държавният суверенитет, крайъгълният камък на Вестфалската система на националните държави, бе ерозиран, системно и принципно атакуван от глобалния предиктор и неговия островен родител край Европа чрез:

-                                 - актуалната политика на Вашингтон и пригласянето й от Брюксел и големите държави от Стара Европа, достигнали апогея си в т. нар. арабски пролети („въоръжени хуманитарни интервенции”) и създаването на Даеш;

-                                  - непосредствената обвързаност на „пролетите”с политическите и икономически интереси на САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Израел, Емиратите от Персийския залив, тяхната ислямска агресивност; политико-дипломатическото безсилие, прислужнически манталитет и корупция сред управляващите у нас;

-                                  -  „приноса” на Даеш, активизирането на близкоизточната политика на Русия, според Москва с превантивно (за възспиране на бегълци към Централна Азия) -балансиращи (политиката на другите актьори в региона) цели.

5. Mедиите безотговорно ни заливат с ненужни първосигнални информационни подробности от технически характер по темата и с поръчкова журналистика.

Държавата ни бе прокудена от нокаутираната по рецепти отвън икономика, управляващите котерийни кръгове избраха политика на внос, евентуално развитие чрез субсидии и маневриране сред международната финансова и брюкселска бюрокрация. България остана най-бедната страна в ЕС, без членство в еврозоната и в Шенгенското пространство, подвластна все още на механизъм за проверка. И без ислямските бегълци от Синдиката на българските учители твърдят, че за над 40% от децата българският език не е майчин, така че е логично национално отговорната общественост да бъде против деструкцията на Европа и България, като нейна неразделна част.

България няма колониална вина, напротив! И е логично да отстоява позиция за пропорционално поемане на хуманитарна солидарност с истинските бежанци, в съответствие с колониалните грехове на държави-членки на ЕС от миналото и с участието им в неуспешните опити за износ на демократични ценности чрез „арабските пролети”,или на неоосманизъм.
            Освен липса на държавници-с общоевропейска визия, нямаме дори една доблестна депутатка като д-р Заара Вагенкнехт, която отправи остра критика срещу А.Меркел за коленопреклонно подчинение пред интересите на САЩ и прилагане на двойни стандарти в корелацията Русия – САЩ, Великобритания. При това, в Бундестага на Германия, която все още плува във фарватера на отвъдокеанска зависимост. Или пък лидер с чувство за национална отговорност като Виктор Орбан, който не се притеснява да заяви в парламента, не пред репортери на улицата, че планът за обсаждане на Европа с милиони емигранти е дело на триумвират от търговци на хора (и каналджии), човешко-правни активисти и представители на ЕС.

Нима прозрението на унгарския премиер е съотносимо с конспиративни теории за Ротшилдовско-Рокфелеровско преразпределение на света, в който като в нова Римска империя  постмодерните държави кръжат като древноримските провинции около САЩ, играещи ролята на древния Рим (вж. на стр.140 на „Новата дипломация”,  Шон Риардън, изд. Труд, 2015 г.) ? А ислямското нашествие в Европа + споразуменията за свободна търговия със Северна Америка (NAFTA), за Тихоокеанско партньорство (TPP) и подготвяното в дълбока тайна Трансатлантическо споразумение за инвестиции и партньорство с ЕС (ТТIP) да не би да са част от инструментариума за установяване и легитимиране на световно господство на плутократичната олигархия ? Без „досадните национални”, особено унитарните по Конституция, държави ?

            Съвместният проевропейски подход на България по мигрантската криза е засега разумен, но не можем да разчитаме, че бегълците вечно ще ни подминават като „по-бедна дестинация”, надеждна шенгенска граница за ЕС, регистрираща пришълците. Мнозина познавачи, не са убедени, че споразумението с Турция от 18 март ще реши проблемите на ЕС, а и опазването от нежелани и морално неправомерни мигранти в България е приоритетно пред формална солидарност с партньорите от Стара Европа, с техните съвременни и ретроспективни ангажименти. Мултикултурализмът с непознати иноверци не е вярната стратегия, още повече, че според проф.Иван Костов 1,5 % от българските мюсюлмани подкрепяли тероризма условно, а цели 4,4% от тях били заявили готовност да дадат живота си за исляма, т.е. признаци за чист радикализъм.   

Дали ЕС ще предприеме мерки от по-дългосрочен характер срещу корените на явлението е под въпрос, но опитът ни подсказва, че отсега трябва да направим необходимото за много по-добро военно обезпечаване на българските граници от юг и изток, засега. В обезопасяването на по-дългата българо-гръцка граница, напр., биха могли с доброволен труд да се включат активисти от родните политически партии.

Винаги по-евтиното оръжие е било идеологическата война, в случая борба против ислямския фундаментализъм и вродения с поколения вече сред арабите антисемитизъм. Полезни сподвижници  на държавната и общинска администрация биха могли да бъдат Българската православна църква, мюсюлманската общност у нас, медиите, неправителствени организации, дори политическите партии.

11 април 2016 г.                                            д-р Огнян Гърков,
                                                                        посланик (л.д.р.)