Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2015 10:32 - ПРОДЪЛЖЕНИЕ на Впечатления за отразяването в България на информационно-пропагандната война по повод събитията в Украйна
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове:
0



ПРОДЪЛЖЕНИЕ на

Впечатления за отразяването в България на информационно-пропагандната война по повод събитията в Украйна

В кремълската политика и дипломация и в прокремълската пропаганда се прави степенувана разлика между САЩ и другите държави-членки на ЕС и Алианса. За общо между ДЧ се обявява подчинението им пред Вашингтон, който ги държи поотделно и изцяло в диференцирана зависимост. По-мека е агитацията спрямо страните-членки, които имат отделни съвпадащи интереси с Москва и се опитват да провеждат по-балансирана двустранна политика с нея, или пък поне техни политици правят публични изявления, съобразени в по-голяма степен с националните им интереси и нагласи, като напр. по санкциите срещу Русия. Сред тях са Турция, Гърция, Кипър, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия, Италия, Испания. Малта и Люксембург се колебаят. Германия, Франция и още няколко ДЧ провеждат по-балансирана, центристка политика по санкциите. След САЩ и Украйна, проруската информационна война е най-активна срещу Великобритания + Полша, 3-те балтийски ДЧ и Румъния, в които се провеждат военни учения, възникват координационни и командни центрове на НАТО, а някои от тях от време на време обявяват за нежелани лица руски разузнавачи с и без дипломатическо прикритие. В декларацията си от 11.04.2015 г. 5-те скандинавски държави Швеция, Норвегия, Дания, Исландия и Финландия. определиха Русия като „най-голямата заплаха за Европа”.

За България, по мое впечатление в руските медии преобладават критични и снизходителни публикации,  като за страна с ограничен суверенитет, с нарастващи стопански, демографски, етнически и социални проблеми, с висока безработица, особено след избора на европейска и евроатлантическа ориентация; за проекта Южен поток, по-рядко вече за АЕЦ «Козлодуй» и Бургас-Александруполис. Срещат се и по-обективни, позитивистични материали като за една от традиционните по-евтини дестинации за почивка и туризъм на руснаци. След писанията и изявленията на Д. Рогозин и В.Жириновски от м.г. не съм виждал по-остри критичните публикации. Дори последният вече се изказва в публични дебати по-носталгично и по-благосклонно за българския народ, и снизходително по адрес на управляващите го. Най-добронамерени публикации за България съм срещал в блога на бившия световен шампион по шахмат Гари Каспаров, от години не живеещ в Русия, а от 2014 г. гражданин на Хърватия.

Може да е случайност, но предимно от 1-2 години насам в медиите  ни зачестиха публикациите за жестоките бомбардировки на англо-американски ВВС - основно през 1943-44 г. - над София и 2 дузини други селища, „издействани ни с протекцията” и по настояване на алкохолика-българомразец от Албиона. Безмислените бомбардировки над невоювала България са отнели живота на 4208 цивилни български поданици, при 4774 тежко ранени и разрушили 12 хиляди жилищни сгради в най-люта зима.

Евразийското лоби критикува последните трима български външни министри и президента за политическо спомоществователство за легализиране на Майдана.

Освен държавните, частни електронни и печатни медии у нас, както и изданията „Русия днес”, „Украйна днес”, „Гласът на Русия”, „Гласът на Украйна”, информират за събитията в Украйна с позоваване на източници или предоставяйки трибуна на коментатори. Държавните са обикновено по-балансирани. Блоговете и уеб сайтовете са с разнопосочни симпатии. В информационните битки участват журналисти, експерти,  поне частично и спецслужби. Проличават обвързаните и необвързани политически симпатизанти, които пишат за лична изява, главно по убеждение. Интернет форумите в традиционни и социални медии все по-често се заливат от тролове, които обосновават своите мнения като алтернативни на налаганата държавната пропаганда, която не винаги била адекватна и игнорирала „другомислещи“ в блогове или форуми. Според неотдавнашни публикации по AFP, Радио "Свобода" и уеб сайтове, съществена част от постовете и политическите коментари в интернет форумите са дело на професионални тролове, заплащани за участието си в дискусиите. Посочват се и цифри (ако са верни), че напр. руски тролове в call centers (кол центрове = центрове за обаждания), заработвали около 700-800 долара месечно при 12 ч. работен ден. Хилядите фалшиви акаунти в Twitter Facebook Life Journal, Вконтакте jetix „нарастнали осезаемо във връзка с руско-украинския конфликт”. За сега съм срещал публикации за технологията на дейност на кремълските тролове, но информационната война не търпи празни ниши.

Често троловете са подкрепяни от неправителствени организации (НПО), които Кремъл и Вашингтон използват като рупори във външнополитическата си агитация. В Русия НПО-тата, финансирани от чужбина, бяха „декретно” пререгистрирани като „чуждестранни агенти”, по аналогия на подобен закон в САЩ от 1938 г. Засегнати бяха НПО „Голос”, „Жените на Дон” и други в Москва, Саратов, Новочеркаск, Кострома.

За съжаление стилът на онлайн активистите става все по-арогантен и вулгарен, вкл. по адрес на хора и държави. В този смисъл дебелашката замяна на обозначението Европа с „Гейропа” от руски тролове звучи почти като обяснение в любов, в сравнение с други простотии. Стилът на немалко от противоруските тролове в никакъв случай не отстъпва по нецивилизованост с първосигнални епитети за анти: -русизъм, -путинизъм,  -съветизъм, -комунизъм, и ме навежда на подозрението за наличие на реципрочни call centers. Mного рядко вече попадам на свободни, конструктивни онлайн дискусии. Не съм специалист по информационното общество, но особено в последно време към вътрешнополитическото осезаемо се наслоиха геополитическо противоборство и нетолерантност. Различни мнения от основните две се приемат рядко, в социалните мрежи се установяват нови приятелства само при съвпадение на куп от „ценности”. Всяка „група по интереси” чете само своите медии и сайтове.  Както например за версиите за трагичната съдба на малайзийския Боинг през март 2014 г., или кой е инициирал киевския Майдан и ескалацията на трагедиите в Източна Украйна.

 

***

Класиката на конфронтациите се промени. При досегашната практика на хибридните войни е отпаднал формалният ангажимент или критерий  за обявяване на война. А камо ли за информационните войни! Демократична,но нашенска държава едва ли може да предприеме нещо ефикасно против промиването на мозъци в безогледната информационна война. Дори и да не беше оглавявана от трима по генетично призвание и месторождение несъстояли се агротруженици. Та, няма защо да се учудваме щом МО обсебва общи външнополитически аспекти на евроатлантизма, а външен министър или вицепремиер се изказват за подготовката на армията и за военни учения. Не следва да се изненадваме и на кохортата от други възродени Рачко..йвци и Киряк Стефчовци (по „Под игото”), вече на международно подчинение, свили гнезда в държавната върхушка.

Вече има единични случаи на преселвания от Украйна. Поне МВнР обяви, че украинските граждани с българско етническо самосъзнание ще получават входни визи безпроблемно. Засега не ми изглежда България да е заплашена директно от нежелани преки последици от този конфликт, но нима ние имаме нужния антитерористичен капацитет за предотвратяване и на евентуални бъдещи рискове от юг, вкл. от бежанци ? А още по-от юг, от Близкия Изток ? Нашата страна продължава да има дългосрочен интерес от участие в ефективна, умна колективна система за сигурност. Но кой ще го постигне? Няколкото десетки военни чиновници в Брюксел, Монс или у нас, които полагат максимум усилия за удължаване на мандатите си по социални причини ? Много ми е интересно как те биха прокарали български национални интереси в централата на Алианса, след като са силно зависими от нея, а и допреди време не бяха особено убедени в необходимостта за функциониране на солидно българско училище в Брюксел. А кой би им давал съответните компетентни указания от София за съчетаване на националните с европейските баланси? Техните висшестоящо зависими ?

Досегашните им действия илюстрират недвусмислено, че ако от 137 години насам (с изключения по време на Съединението и на Обявяването на независимостта) висшият ешалон на Третата българска държава спазва някаква традиция, това е непретенциозния му и лапидарен речник при външнополитически контакти с поредния голям брат/big brother. През няколко десетки години се променя само езикът за комуникация. Но не съдържанието на речника, което е звучало и звучи, може би така:

-          Evet, "evet" ! efendim : Baş ьstьne! 

-          Так точно, Ваше Благородие !

-          Ja wohl, mein Herr (mein Fьhrer, meine Dame). Zu Befehl!

-          Отново: Так точно, но: дорогой товарищ... !

-          Yes, sir (madam, My leader! Или може би дори: Do Hell yea, boss!)

На български преводите звучат приблизително: Да,.., Тъй вярно...! С козируване – при военните чинове, а при гражданските лица съгласието да бъдеш ръководен/а от чужда воля и интереси се изразява с по-разнообразни подходи.

Нито Европейският съюз, нито НАТО са длъжни да свършат работата, която следва да извърши гражданското общество, управлявано от  възможно по-компетентни люде. Иначе какво ни остава? Религията и оптимизмът ? Плюс надеждата, че след 650 г. „отбранителни войни” в официалната общо 1000-годишна руска история, Русия няма повече да се разширява териториално ? Или може би пък, че провъзгласяването на Турска федеративна държава Северен Кипър (сега СКТР) през 1975 г. бе действително sui generis ?

  

22 април 2015 г.                                                                             Огнян Гърков 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 385759
Постинги: 238
Коментари: 89
Гласове: 283
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031