Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 12:23 - За „новите”, англосаксонски и немски прочити на историята в наши дни
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 372 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05 09:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Политиците ни си изградиха табиет да ползват датите 3 март, 6, 9 и 22 септември за да прикрият собствените си комплекси. А около Деня на Европа–Ден на победата за Русия се включват политкоректни всезнайковци на история по пропагандните версии на Вашингтон, Брюксел, Лондон, Берлин, или туземски грантови угодници. За Русия и нейни съюзници ВСВ остава свещената, Велика отечествена война. Москва и симпатизантите й отстояват съветската теза за решаващата роля на Червената армия за капитулацията на нацистка Германия. И че ако не е бил  Денят на победата нямаше да има Ден на Европа. Новите опорни точки от Вашингтон и Берлин се базират на „решаваща роля на Западния фронт във ВСВ спрямо Източния”, на всестранна военна и икономическа помощ за СССР от САЩ и Запад, на съветската неблагодарност за т.нар. lend-lease и пр. + известната досега пропаганда от предходната студена война.

До разпадането на източния блок информационните ресурси и канали в него бяха тотално узурпирани и на населението до тогава бе поднасяна като история и за обективна реалност само съветската гледна точка за ВСВ. Тъй като „Историята се пише (+ манипулира О.Г.) от победителите” и тогава са съществували англосаксонска (в САЩ, Обединеното кралство) и галска (френска) интерпретации. Огромен обем архивни единици, засягащи ВСВ, лежат вече 75 години в архивите на САЩ, Русия, Великобритания, Франция и други държави, дълбоко засекретени и недостъпни до сега за изследователи и гражданите. Т.е. победителите явно не желаят светът да научи за истинската им, активна роля и отговорност в разпалването на войната. За вината, престъпленията и злодеянията им, за техните пропуски, грешки, гафове, заблуди.

Приемам тезата, че корените и на двете световни войни през м.в. са заложени в потресаващия страх на „великите сили” пред огромния интелектуален и индустриален потенциал на германската нация, в маниакалната им решимост да не допуснат Германия да се сдобие с евтини ресурси и в отчаяната им решителност да й попречат на абсолютно всяка цена да го стори” (вж. също Виктор Кордон, блог). В германската орбита са тогава Япония, Италия, Унгария, Румъния, България, Финландия, Словакия, а Райхът разполага и с ресурсите на Австрия, Бохемия и Моравия. Англосаксонската и галската пропаганди всячески се стремят да прикрият зловещата си роля в световния мир тогава и да прехвърлят цялата вина върху СССР, Германия (особено галите към Берлин) и загиналите, които не са в състояние да се защитят.

Но статистиката за приноса на Източния и Западния фронтове за капитулацията на Берлин е повече от категорична: докато ежедневните човешки жертви на САЩ във ВСВ са 375-385 души по различни данни, на СССР надхвърлят 16 500. С 26 милиона жертви от 60-те млн. загинали през ВСВ! По-късно обособяването на просъветския блок не става без съгласието на западните съюзници със Сталин. Привържениците на нов исторически прочит не коментират, че сегашните наши съюзници възразяват „свенливо” с няколко протестни ноти против съветските танкове през 1956 г. в Унгария и не се намесват практически за предотвратяване на окупацията на Чехословакия през 1968 г. Само с кратки устни обяснения пред своите поддържници в Будапеща и в Прага, че Унгария и Чехословакия са в съветската зона на влияние (според акад. Г.Марков).

След 9 май 1945 г. СССР налага в Централна и Източна Европа „народно-демократични” режими, последвани от комунистически, т.е. създава си санитарен идеологически кордон. За политико-идеологическите различия на Русия със САЩ  и съюзници писах на 9 т.м., сравнявайки обявената през м.г. първоначално под наслов "75 години от  освобождението на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) от нацизма" документална изложба на руското посолство и Декларацията на външните министри на САЩ + 9 държави-членки на ЕС и НАТО от „Нова Европа”. България е „разпределена блоково” + по инициатива и със съгласие на Чърчил (в замяна на Гърция), и на САЩ.

В новия прочит на историята актуализаторите, отстояващи англосаксонската версия, тактично пропускат, че пактът Молотов-Рибентроп от 23.08.1939 г. е предшестван от двустранни спогодби за ненападение на Германия с Полша (от 1934 г.) и с други няколко европейски държави. С основание новаторите осъждат в многотиражни книги и мейнстриймовите медии СМРАД (= средства за масова реклама, агитация и дезинформация), анексията на Западна Беларус и Западна Украйна по силата на Молотов-Рибентроп от СССР. Но премълчават, че впоследствие Варшава получава чрез Сталин с цената на живота на 470 хил. съветски жертви 1/4 от Германия (Силезия, Померания, Прусия, в т.ч. Вроцлав /Бреслау/, Гданск, Зельона гура, Легница, Шчечин; гр.Клодзко, оспорван с ЧСР). Окупирана Литва също не върна предоставените й от Сталин Вилнюс и Клайпеда (пруския Мемел), Румъния – Трансилвания. На Чехия бяха върнати Судетите и Щецин, на Словакия и Унгария Задкарпатието.

Казусът България – Южна Добруджа, обаче, не е аналогичен. Постижението на българската дипломация е в резултат на успешни и навременни демарши в Берлин, Москва, Будапеща, даже в Лондон и Париж. България е извоювала от чисто морална гледна точка изконно своята Южна Добруджа и с цената на десетките хиляди убити и ранени в Отечествената война (1944-1945 г.), без да бъдем признати като съвоюващи. Пушечно месо, по решение на „великите сили” в антихитлеристката коалиция? Другите щети и поуки от ВСВ за нас също не са радостни: 1. Сбогом на визията за териториално присъединяване с българите от Повардарието, Беломорието и Западните покрайнини. 2. Няколко хиляди цивилни човешки жертви и разрушения от бомбардировките на САЩ и Великобритания над София и още 25-26 български селища. 3. При поддържане на дипломатически отношения без прекъсване, СССР обявява война и ни окупира, в т.ч. като минимум с финансови последствия. 4. + Тежки репарации. 5. Дори е преследвана българската диаспора в СССР, избити са и няколко хиляди комунисти-идеалисти там. 6. Окраден е дипломатическият, царският и други архиви на София от Москва. 7. Нито съюзническата операция в Сицилия (лято 1943 г.), нито откриването на Втория фронт (6 юни 1944 г.) имат някакво позитивно влияние върху Царство България. 8. Въпреки всички неблагополучия Царство България е единствената европейска страна, съюзница или окупирана от Хитлер, спасила на 100% своите многобройни 49 000 евреи и 165 000 цигани, живущи в обсега на държавните й граници.

На 30.01.м.г. в София израелската посланичка разми спасяването на 27 хиляди евреи сред стотици индивиди в Европа с всевъзможни второстепенни статистики: 12 % от англичаните не знаели за Холокоста, още толкова не вярвали, че броят на жертвите е така висок и пр. Без да спомене цифрата на „недадените” български евреи. Думица не обели и присъстващият заместник-министър на външните работи от ГЕРБ. Странна представа за дипломатичен подход към исторически аргумент, с който се гордеем!

Англосаксонската пропаганда (АСП) е доста крайна. Още през 90-те години на м.в. беглецът от ГРУ В.Резун обвини СССР в книга, че подготвял война с начало юли 1941 г., но Хитлер изпреварил Сталин. Същевременно е лансирана обилно тезата, че всички значими заводи в Съветския съюз са построени от САЩ и Запада. Хитлер нямал нужда от Русия, а от Украйна (житницата), Крим и Кавказ (нефт). Коментират се нашироко етническите разселвания из СССР, насилствените мобилизации и пиянство, в т.ч. във войската, сатрапското управление на Сталин, безмисленото жертване на човешки животи. Темите разтурването на Коминтерна през 1943 г., а камо ли „избирателните” бомбардировки в Германия и Европа; над България, разрушенията;  сриването на Токио от ВВС на САЩ, атомните бомби в Хирошима и Нагасаки се премълчават. Хвърлянето на взривяващи се детски играчки в София от бомбардировачи на САЩ „се опровергава” след като свидетели не останаха. Президентът Радев едва ли е окачил в кабинета си портрета на героя-летец (от 2009 г. полк.) Списаревски, както му бях препоръчал писмено на 13.10.2016 г. А за българските пропагандни наемници дума да не става да споменат името на съзнателно пожертвалия живота си легендарен пилот.

Премълчавайки, че са „харизали” ЦИЕ на СССР, англосаксите се хвалят, че са спечелили 2-те световни и студените войни и превъзнасят изключителността на САЩ.

Всички възможни гладомори в СССР се приписват на болшевиците в Кремъл. За ролята на антируски геополитически тарани се агитира най-целенасочено и успешно в Полша, Балтика и Румъния. Резултати от антисъветската и антируска пропаганда сред по-младо поколение управленци са налице напр. и в Прага. Под 40-годишните кмет на Прага (от партия „Пирати”) и районите кметове на  Прага 6, Дейвице и Прага 11, Ржепориье инициираха, а общинските съвети решиха да смъкнат статуята на маршал Конев, освободител на Прага през 1945 г., да увековечат с паметна плоча ген. Власов, разстрелян като предател на СССР, но спасил доста пражани. Руското посолство реагира остро, но дори чешкият президент Земан не успя да предотврати решението за изграждане на паметна плоча на власовци, превербувани от немците. Отделно община Прага преименува в площад „Борис Немцов” с №1 паркинга срещу единствената сграда на площада, пресечка между две улици в Прага 6. Немцов бе считан за отявлен несимпатизант на В.Путин. Протестът не бе зачетен и посолството обяви за официален адрес входа на консулската служба откъм една от двете пресечни улици.

За пропагандно насочване в желана посока при формирането на индивидуалния мироглед се използват от години медиите, вкл.СМРАД, шоуспектакли, художествената и научно-фантастична литература, ТВ канали, кино- и изобразително изкуство, статии. В литературата, кино- и театралното изкуство т.нар. творческо въображение е много удобно оръжие, дори за преработване, преиначаване и спестяване на истинни събития и факти. Пример, с филмовия сюжет Годзила. В японската версия на филма от 1954 г. чудовището Годзила се появява вследствие на бомбардировките над Хирошима и Нагазаки през  август 1945 г. В следващ римейк от 1998 г., продукция на САЩ, Годзила е мутирал гущер от района на Френска Полинезия, където се провеждат ядрени опити от френската армия. Чудовището достига Ню Йорк, настанява се в тунелите на метрото и се приготвя да снесе яйца в залата „Медисън Скуеър Гардън“. В нови версии от 2016 г. и 2019 г. САЩ спасява света от чудовища и врагове на човечеството. Не изключвам след „овладяването на темата” сред враговете да се появят агенти на ГРУ. По-важна в случая е мисълта на древногръцки мислител:"знанието не е направило никого по-умен".

 ***Около 2005 г. от англосаксонския прочит се отдели саксонският, географски разширен и обобщен вече като /общо/немски прочит на историята на ВСВ, поне. Постепенно, но осезаемо. Отначало в игрални филми, в които немският войник се представяше като простосмъртен човек, а не хитлеристка машина за убийства. Без изявени режисьoри, сценаристи и актьoри, защото те отдавна бяха в Холивуд с променени, не-немски имена. По лични наблюдения, основните насоки на немския прочит на неутрализиране и минимизиране на последствията от ВСВ върху дефашизирана и денацифицирана Германия с 5-те „Де”, се концентрираха върху:

1. Посочване на казуси за нарушаване на Женевските конвенции за третиране на хората по време на война (цивилни, ранени, военнопленници и пр.) от съюзниците в антихитлеристката коалиция в т.ч. след войната (лагери за военнопленници в Европа и в САЩ, насилственото прокуждане на общо 10-14 млн. немци от Полша, Чехословакия и СССР, от които 3 млн. са главно судетски немци и 30 000 унгарци от ЧСР) с критики, практически от сегашна гледна точка на човешките права в €-$ пространство.

2. Прехвърляне на поне частична отговорност за съдбата на евреите върху окупираните народи и на юридически неурегулирана „инициативност към  ксенофобия” към населението на съюзните на Германия държави.

 3. Полагане грижи за почитане на паметта на загиналите в чужбина немски войници и по време на ВСВ, вкл. чрез изграждане на паметници.

4. Оказване на натиск за отмяна на законодателни актове на чужди държави спрямо етнически немци за реално и предполагаемо съучастие с хитлеровия режим. Например,  декретите (указите) на чехословашкия президент Едвард Бенеш, лишили от местно гражданство и легализирали конфискацията на собствеността на прокудените от ЧСР главно судетски немци и унгарци. През 2002 г. със 169 от 200 гласа Чешкият сенат отхвърли опцията за отмяна на декретите, въпреки натиска от Берлин и Будапеща (?) като условие за приемане на Чехия и Словакия в Европейския съюз. Политическият елит на Словакия също изключи подобна възможност последно през 2017 г. въпреки натиска на Орбан. Преди това през 2008 г. в ООН, срещу Чехия също.

5. През септември м.г. по инициатива на Германия Европейският парламент прие решение за паметта на европейските народи, в което Съветският съюз бе обвинен в съучастничество и съвместна вина за избухването на ВСВ. Част от немския натиск за ревизия на историята е компрометиране на ролята на Червената армия и злепоставяне на паметника на немско-фашисткия геноцид в Чехия, селцето Лидице (10.06.1942 г.) и прехвърляне на отговорност върху СССР за разразяване на войната.  

6. Предприемане на правни действия от прокуратурата на ФРГ на престъпления срещу германци след май 1945 г., извършени в тогавашна чужбина.

Обикновено немското правителство се крие зад гърба на неправителствени организации, сред които острието е Землячеството на судетските немци в Германия, в Бавария. Не липсват и НПО като съюза „Витико”, създаден от екс-нацисти.

7. Отразяване на „достиженията” от новия прочит на историята в учебниците.

8. Смекчаване и премахване на военно-политическия контрол на ФРГ от САЩ, отчасти и Великобритания (канцлер-актът до 2099 г., военните бази, ядрените заряди..).

*През февруари т.г. немското посолство в Прага представи новата книга „Между Прага и Николсбург/ =Микулов/” с подзаглавие „Животът на евреите в чешките земи”. Книгата обвинява Чехия в съучастие в Холокоста. Тя бе представена едновременно и в чешкото посолство в Берлин. Тиражът на полу-държавното издателство Адалберт Щифтер ще достигне десетки хиляди броя, освен на 2-та езика, на английски и иврит. Авторите К.Чапкова и Б.Фроммер (САЩ) са „соросоиди” от институти в Прага, Централноевропейския и Северозападния университети в Будапеща и в САЩ. Според тях, без заповеди от немските окупатори „чешки фашистки банди доброволно, спонтанно и с ненавист създавали еврейски гета”, още преди да е изграден Терезин (концентрационният лагер в СЗ Чехия), където загиват 40 хил. евреи ?!? Според чешко-еврейски коментатори, книгата е част от масиран немски опит за подмяна на историята. „Унищожиха милиони евреи, сега искат помирение. Невъзможно е чрез пренаписване на историята, което в момента върви на пълен ход”. В навечерието на различни събития по повод 75-годишнината от края на ВСВ в Европа. Във време, когато измират последните очевидци, родени преди 1930 г. „Германия иска да управлява Нова Европа, в случая ЕС, прочистена от миналото, с вина разхвърляна на всички страни”.

***

Двата евроазиатски геополитически фактора на България също „не се свенят” от опити за коригиране прочита на българо-турската и българо-руската история.

На база продажност в брой, корупция, етническа, религиозна, политическа, идеологическа или психическа обремененост, или интелектуална немощ, под диктовка на Анкара политици и политически партии, депутати и министри, оказват влияние за пренаписване на учебниците по история и литература. С цел промиване на мозъците на нашите деца. В духа на плановете на Йозал, на „Стратегическа/та дълбочина” на Ахмет Давутоглу и доктрината Дълес– да oстанем народ без историческа памет и образование, с ниска култура, народ на безотечественици: сезонни гурбетчии и глобализирани слуги. Народ, живял 5 века не под турско робство, а наслаждавал се на османско присъствие?

Анкара печели и с протакане във времето - с нелегалните мигранти и Covid 19 - на дейността на Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция.

***Руската пропаганда у нас главно се стреми да задържи позиции сред по-младите поколения посредством енергийно-икономически лостове на зависимост (проекти за доставки на въглеводороди, АЕЦ), закупуване на лична недвижима собственост (за отдих от «щастието в родината им») ; политико-идеологически: славянството, православието. Проблемът на евро-атлантиците (частично екс- и неокомунисти + ибрикчии) е, че не могат да предложат убедителна алтернатива освен обвинения във водене на хибридни войни, свързани с примитивен антисъветизъм.

Относно 3-ти март: Приемам мнението на все още мислещи български историци и политолози, че Руско-турската Освободителна ( за нас българите) война 1877-1878 г. е последната крупна военна и външнополитическа победа на руския царизъм и на мултиетническата му, преобладаващо европейска имперска войска.

Извън дълбоката ни признателност, преклонение и емоционална благодарност, подписването на Санстефанския предварителен мирен договор от двете воюващи империи има решаващо влияние като отправна точка за териториално, организационно-административното и пр. възстановяване на българската държавност на основа укрепване на българската нация и народност.

Мотиви за войната : 1. Константинополският вектор като цел на руската външна политика с ПРО-православно-славянско идеологическо натоварване (по формулировки на проф.Боян Чуков) и 2. Подсъзнателната емотивна благодарност на руския цар и военно-политическия и интелектуален елит, изразена с конкретни военни действия за частично отблагодаряване за огромния религиозно-културен, в т.ч. езиков и човешко-ресурсен принос на БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ за създаването на Русия.

Руската империя е  СЪтворба на Волжка и другите Българии. Summa summarum - Русия има 3 еволюционно-цивилизовани етапа на развой: първи: компилиране на възможното от византийски /я опит, Втори: БЪЛГАРСКИЯТ ЕТАП и третият – руски.

Руската пропаганда е в хибридна война със СМРАД на Дълбочинната държава в САЩ, с ЕС, НАТО и техни държави-членки, и внимателно се отстоява от китайската.

Русия защитава съветския прочит на ВСВ и в случай на немско, англосаксонско, галско, или тълкуване на Полша, на балтийска държава, Румъния или друга ДЧ на ЕС/ НАТО прибягва често до закритите си отново през 1992 г. военни архиви и контрира остро. Ограничава наблюдението на събитието в добре обследван много тесен спектър. Според руския прочит СССР воюва 3 г. срещу Хитлер сам, докато съюзниците се биеха за своите африкански и азиятски колонии, изчаквайки съветско обезкървяване. По масовите убийства на полски офицери в Катин гради версия за немско изпълнение, протестира против твърдения, че Освиенцим не е освободен от Червената армия, а от САЩ или украинци. Путин представяше архивни документи, уличаващи Полша в двойна игра с Германия в началото на войната. Москва твърди, че военните доставки от САЩ по държавната програма"Заем-Наем" (lend-lease) са покрили едва 4% от нужните на Червената армия. Нейни пропагандисти обвиниха народи в ЦИЕ в антиюдейски акции, без да споменават вината на евреите-колаборанти „капо”, както постъпват и англосаксите. Действията на пражките кметове, свързани с Б.Немцов, Конев, Власов, бяха последвани от позоваване на архивни документи за насилственото и жестоко прокуждане на немци след края на ВСВ от Чехия и Полша. В горния смисъл руската дипломация в България продължи да отстоява на база валиден двустранен нормативен акт 180-те съветски паметници у нас с надписи на освободители от фашизма, въпреки че по време на военното присъствие са починали 1089 червеноармейци, главно ранени в Сърбия, при катастрофи и инциденти, самоотровени от синтетичен спирт и пр.

EC и НАТО обвиниха Русия в дезинформационна кампания срещу Запада за коронавируса с цел генериране на паника, саботиране на икономиката и приписване на  вируса като биологично оръжие на САЩ. България бива придърпвана в нова коалиция на желаещите, русофобски фронт, в антируски кордон, далеч от САЩ.

***
Показателен индикатор за външнополитическия интерес, екскурзионни и ... евентуални бизнес нагласи на българските депутати е числеността на отделните Групи за приятелство в последния състав на Народното събрание с парламентите на другите държави. Водеща е Групата на НС за приятелство с Русия със 115 депутати. Следват Групите за приятелство с: 2. КНР – 81 депутати; 3. САЩ - 69; Германия – 55. ... Азербайджан – 40 д., Франция – 38, Турция – 29, Великобритания 27.

 22 май 2020 г.                                                                                                                                                                              д-р Огнян Гърков 




Гласувай:
1
1



1. balgarski7vinarki - Битката за съзнанията и интелекта,вечна е
22.05 12:47
Дали ще бъдат с инелекта или с копиращата му машина-и двете част от реалността,
но пък носещи по своему смисъл и материалност.
Дали една човекоединица ще бъде част от едните или другите, доколко, за колко, ит.н.И в съответствие с това,ако не се сменят набързо полюсите и живота на планетата се промени,остава надеждата за победа.
Ние сме част от вселенскич план и тези отгоре са подчинени и всичко е истина само за мига,но пък всеки иска той да му е хубав, а затова са нужни средства и т.н.
Та кой как и какво ще каже за историята е важно за личността доколкото ч интересува и носи полезност.
И аз бях залъгвана много години, и ми се скапаха много успехи, и много майни съм им теглила....и сега- дали русофили или фоби, или вирусофили и фоби,и всякави фили и оби ....всички на ДНК да се подредят и с тия номера с прочитите
на источията да се спре манипулативността.То така си и става.
ДНК пасовете или Генпасовете /паспортите/ да се въведат най-накрая на историята и кой точно какво е казал и извършил.Но с това започва
НОВАТА ИСТОРИЯ, другото е вехто.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 115040
Постинги: 111
Коментари: 39
Гласове: 40
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31