Сегашната декларация не блести с политико-историческа експертиза и прецизност като за официален документ. Ако започнем със заглавието сред 7-те „конституционни републики”, единствено Чехия „е удостоена” с конституционния си статут Чешка република. Но не и България, Словакия, Полша и 3-те балтийски страни.

„Липсва ми” съавторството на държави като Словения и Хърватия, поне на други  2 „велики сили” Обединеното кралство и...Франция. Авторите, като че ли не са наясно, че Втората световна война приключва на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония (след сриването на Токио и атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки), а на 8/9 май с.г. капитулира Германия.

Авторите „отдават почит на жертвите и на военните, борили се за разгрома на нацистка Германия” (а защо само Германия?), пропускайки мощните партизански движения в Европа (във Франция, на Балканите, Словашкото национално въстание). Упоменават за край на Холокоста, но не и на геноцида над славяните и циганите. Не че ще почувстваме масова благодарност от последните наши сънародници и засилено чувство на отговорност!

Да, в някои от 9-те упоменати държави темата колаборация е неудобна. Но какво пречи на МВнР да напомни в отделен документ, че България ЕДИНСТВЕНА е спасила всичките си евреи, живущи в официалните й граници, и циганите? А вместо това да папагалства на тезата, не знам защо възприета и от посланичката на Израел у нас, че евреите са били спасявани едва ли не само поединично в Европа. При мълчание на присъстващия заместник-министър на външните работи Г.Георгиев. Странна представа за дипломатичен подход, по-скоро послушничество!

Учудва ме, как последователите на историческия подход Плевнелиев-Гърневски са пропуснали да споменат във 2-я абз. горяните, силната антисъветска съпротива в Балтика. Е, не без външна подкрепа! За тях (Плевне...-Гърневци) явно Пражката пролет е устрем към „социализъм с човешко лице” и я пропускат. Но споменават протестни движения в източния блок, доказано създадени като отдушници от властите.

Българският съ/автор/и не е имал смелостта да започне декларацията с последното изречение, че... „категорично отхвърля концепцията за сфери на влияние и настоява за равенство на всички суверенни  държави”. А не с практическите ходове на външната политика да утвърждава смяната на васално преклонение пред Москва с усърдно чиннопоклоничество пред няколко западни столици едновременно.

Иначе не мога да не се съглася с констатацията, че: „Изкривяването на историческите събития, които доведоха до Втората световна война и до разделянето на Европа като неин резултат, е тъжен опит да се подправи историята”.

Но кой я подправя? И дали България е встъпила в източния блок единствено под диктата на Сталин ? Без съгласието на западните му съюзници, сегашни наши ментори? И как реагираха те на събитията през 1956 г. в Унгария, през 1968 г. в Чехословакия, през 70-те години на м.в. в Полша?

9 май 2020 г.