Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2020 15:05 - 100 години от установяването на дипломатически отношения България – Чехословакия
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 612 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.02 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 (хронологичен обзор)

Нека ни е честит 100-годишният  юбилей!

МВнР-София приема за дата на събитието 27 септември 1920 г.  Чехословакия (ЧСР) възниква на 28 октомври 1918 г., но за установяването на дипломатически отношения се е изчаквало сключването на мирен договор на Антантата с България. Формално дотогава България и ЧСР са били в състояние на война. Фактически дипломатически отношения са съществували според проф. Ян Рихлик от 4 май 1919 г., когато в София пристигнал чехословашкият правителствен делегат Рудолф Кюнцъл-Йизерски, през войната австро-унгарски военен аташе. През август с.г. е подписана двустранна търговска спогодба. На 25 септември 1920 г. външният министър Едвард Бенеш телеграфира на Йизерски, че откриват посолство в София. На 30 с.м. последният уведомява министър-председателя Александър Стамболийски, а на 5 октомври Йизерски връчва акредитивните си писма на цар Борис III. На 12.10. 1920 г. като временно управляващ, български представител в Прага е назначен Стефан Баламезов.

Чехословакия възниква, базирайки се на Версайската система от договори и е заинтересована от нейното дългосрочно укрепване под егидата на Париж и Лондон, със съюзници на Балканите Белград и Букурещ. България, ощетена от Ньойския договор – част от Версайската система – е заинтересована противоположно: от ревизия с надежда да си възвърне територии от българското землище, заети от Румъния, Югославия и Гърция. В тази светлина,  от пражки поглед,  политическите връзки  между Прага и София в следвоенните периоди се развиват с отчитане позициите на Белград, особено на коминтерновско-сърбоманските, в наше време и на САЩ, визии за Повардарието и цялата географска област Македония. Въпреки, че за разлика от с/ъс Румъния и с Югославия, Чехословакия никога не е имала териториални спорове с България. Включително от първите контакти между предшествениците на славяните, населявали сегашните земи на България, Чехия, Словакия по времената  на Велика Моравия, Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици.

 

Хронологичен преглед на събитието след Св. Седмочисленици до 1920 г.

Агресията на Османидите засяга временно словашки земи, а под знамената на крал Владислав III се е сражавал и чешки отряд с войвода Йеник от Мечков. Първите български емигранти и няколко студенти в Карловия университет в Прага се появяват в началото на XVII век. Опорни точки  на чешко-българските връзки в периода на Възраждането са славянската идея и известен научен интерес на чехи и словаци към българите и национално-освободителната им борба, намерил израз в монографии на Добнер, Пубички, на славистите Йозеф Добровски, Челаковски, Хануш, на пишещия главно на чешки език Павел Йозеф Шафарик. За българите и народното ни творчество са писали, някои и превеждали фолклорни епични текстове,  десетки автори от чехо-словашкото землище като Перволф, Кралупски, Коржинка, Ербен, Ян Гебауер, Вацлав Ханке (бил е в контакт с Васил Априлов), Рудолф Покорни, Доухи, Холечек, Ян Пуркине, Гейтлер, Б.Немцова, Фриче, Хаттала, Ригр, Небески, Шембери и др.

През 1876 г. Константин Иречек, впоследствие главен секретар и министър на просвещението, публикува първия научен синтез на българската история. През втората половина на XIX век българската проблематика заляга дългосрочно не само в чешката славистика но и в публицистиката. Възниква теорията за патриархалността като символ на прехода към единен славянски народ. Българите стават образец на балканските славяни и чешкият печат се посвещава на разносекторната българска проблематика. В каузата се включват, главно в Прага, и български възрожденци и интелектуалци. Иван Богоров, Иван Шопов, Никола Катранов, Петър Берон, Сава Филаретов, Иван Денкоглу, Т.Икономов, Константин Петкович и др. са установявали контакти с местни представители на културния, политическия и научния живот. В 6-7 чешки градове са студенти революционерите Ангел Кънчев и Иван Драсов, бъдещите министър-председатели Васил Радославов и  Константин Стоилов, политиците Стоян Данов, Петър Данчов, Иван Салабашев; културните и научни дейци Кръстю Мирски, Васил Д. Стоянов, Георги Бенев; българи от селища, понастоящем извън пределите на България.

През 1863 г. в Прага възниква тайното българо-чешко сдружение „Побратим"", през1869 г. в гр. Табор - читалищното дружество “Постоянство” , а през 1880 г. в Прага се основава студентското дружество „Българска седянка". В тях за  пропагандиране на България, българската култура и национално-освободително движение се включват «чешките икони» слависти-писатели, поети, хора на изкуството П. Й. Шафарик, Божена Немцова, В. Ханка, Ян Неруда, Фр. Л. Ригер, Й. В. Форич, Й. Холечек, Сватоплук Чех, Елишка Краснохорска, Каролина Светла, Алоис Йирасек и др.с конкретни творби. В словашките земи с пробългарска-прославянска публицистика се ангажират писателите и поети Ярослав Самуел Захей, създал по-късно в София „Славянска беседа”; Павол Оршаг Хвиездослав, Ян Ботто, Светозар Хурбан Ваянски.

Чехи и словаци се развиват културно и икономически в Австро-Унгария без своя entity държава, но българите са с много по-стеснени възможности до Освобождението. Ето защо от 80-те години на XIX век светът преживява добронамерена «чешка инвазия в България», 3-тата за времето самостоятелна славянска държава. Чешки българофили и слависти се реализират у нас в изграждането на модерна държава с училище, юридически апарат, икономика, културни и научни институции. „Българските чехи” или чешките строители на Следосвобожденска България ! Освен министър Иречек в България работят братовчедите му археологът Карел (открил Плиска) и Херменегилд Шкорпил/ови, в Източна Румелия юристите граф Рудолф Турн-Таксис и Франтишек Хитил и др., с принос в кодификацията на  българското наказателно и гражданско право, инж.-археолог Антонин Пелц (от преди 1878 г., строеж на ж.п.), педагозите Лудвик Лукаш, Вацлав Добруски, Фр. Сплитек, класическият филолог Ян Брожка, математикът Антонин В.Шоурек, агрономът Вацлав Стршибърни, ботаникът Йозеф Беленовски, сем.Браунер, Войта Напърстек, предшествениците им от Кръга на приятелите на българския език (Й.Л.Машек, А.Енгел, Ф.Мах, Й.Бенеш, Ф.Неквасил, Й.Свобода, Й.Жемличка); бащата на К.Иречек Йозеф Иречек и др. Художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин са по-добре познати в България, отколкото в Чехия.

Чехи инвестират предимно в хранително-вкусовата промишленост - захарна фабрика в Горна Оряховица, спиртовар в Шумен, пивовари, напр. в София, братята инж. Георги и инж. Богдан Прошек/ови са строителите и на пристанище Варна.

През 1880-97 г. са оземлени безплатно, а след балканските войни – евтино -словашка колония предимно в Горна Митрополия (126 семейства). В днешно с.Подем се заселват 41 словашки семейства, в Бръшляница 66, а във Войводово, Врачанско 43 чешки и 20 словашки фамилии. Тоест, чешката и словашката колония в България са социално и професионално значително хетерогенни. Водеща е групата интелигенти (хора на науката, учители, инженери, архитекти, юристи, държавни служители, хора на изкуството, преди всичко музиканти и художници). Следват промишлениците и предприемачите, групата на високо квалифицирани занаятчии, обучили местни калфи и накрая работници в  чешките фабрики и цехове, напр. в Горна Оряховица. Словаците са предимно в земеделието. Чешката и словашката етнодиаспора след етапи през 1880 г. и 1892 г. се обединяват през 1926 г., когато в София са открити Чехословашкият клуб (ЧСК) и Национален дом, сдружаващи до ден днешен българските чехи и словаци.

И след установяването на дипломатическите отношения чехо-словашкото присъствие в известна степен бе принос в балансирането на извънредно силното руско-славянско влияние в България. Въпреки че в самото чехо-словашко землячество консолидирането на обща позиция към ненаситната анексионна политика на Австро-Унгария спрямо Балканите при разпадането на Османската империя не е било лесно. В т.ч. от различния статут на чехи и словаци в монархията: чехите живеят в по-демократичната австрийска част, словаците са подложени на етнически натиск и маджаризация. В ЧС-клуба схващат Македония само като територия, която следва да бъде освободена от турска окупация, но не и защо тя става „ябълка на раздора” между България и Сърбия. Чешката и словашка общност приветства първата Балканска война, вкл. събират средства и около 30 чешки лекари и обслужващ персонал са доброволци за България. Във войните загиват 26 български словаци. След разделянето на Македония симпатиите на Чехословашкия клуб са към Сърбия, с малки изключение за България като  публицистът Владимир Сис (1889-1957 г.), най-ревностен защитник на българската кауза в Балканската и Междусъюзническата войни и до края на жовита си + убеден савянофил. Присъединяването на България към Централните сили в I-та световна война против Сърбия и Русия е оценено в ЧСК като предателство към славянството. През 1923 г. и президентът Масарик писмено изразява надежда, че България ще се върне към прославянската политика.

След абдикацията си през 1918 г. цар Фердинанд I. живее в  семейни владения в  Кобург, Германия и имението „Свети Антон“ край Банска Щявница (днес Словакия). Там чехословашкото правителство му предоставя убежище при условие, че няма да се ангажира политически. Самата върхушка, лансираща идеологията на чехословакизма (= един народ с два взаимно разбираеми езика), се сблъсква с малцинствени въпроси (немци, унгарци, словашкото автономистко движение на пастор Андрей Хлинка). Така, че ЧСР няма интерес да повдига проблеми като подкрепа на българите в Западните покрайнини на международно ниво. Като страна, подписала Нойския договор, настоява за декларация, че София би нямала претенции към Повардарието, Беломорска Тракия, Поморавието. Дори съветва България да подпише Балканския пакт.

Прага подкрепя външната политика на Стамболийски и на Кимон Георгиев и Дамян Велчев след преврата им на 19.05.1934 г., насочена към подобряване на връзките с Белград. След преврата на Александър Цанков (9.06.1923 г.) правителството на  Антонин Швехла (от Аграрната партия, близък партньор на БЗНС) предоставя на българската емиграция от средите на земеделците финансова подкрепа и убежище, донякъде и на комунисти, пристигащи заедно със земеделци. Убийството на Райко Даскалов от ВМРО в Прага (23.08.1923 г.) и смъртта на убиеца в затвора не допринася за подобряване на чехословашко-българските отношения.

Между двете световни войни контактите между културни, научни дейци и хора на изкуството са заместител на динамичен политическия диалог. Авторът на сонетите „Каменният блян на Прага” Кирил Христов се жени в Прага, професионалните и лични взаимоотношения между Дора Габе и чешкия поет Витезслав Незвал бележат взаимни творчески върхове.

Последва Мюнхенският договор (30.09.1938 г.), Виенският арбитраж, разбиване на Чехословакия от т.нар. „велики сили”. София колаборира, с ревизионистични надежди към Скопие и Беломорието. На 1 юни 1939 г. дипломатическите отношения с ЧСР са прекъснати, а на 5 септември с.г. България признава Първата Словашка република (1939-1945 г.). Като съюзници на Германия двете страни установяват дипломатически отношения. София заема отрицателна позиция  към чехословашката съпротива. Определящ фактор в българо-словашките официални отношения тогава става позитивното отношение на София към Унгария, чиито ревизионистки амбиции се простират върху Словакия. През август 1944 г. Словашкото национално въстание е силно подкрепено от десетки учещи там български студенти и работници. В знак на признателност са им издигнати и паметници в Братислава и на загиналите 4 български партизани в Хронски Бенядик. Във военното гробище на „Олшани” в Прага е изграден паметник на загиналите 17 българи в Пражкото въстание през 1945 г.

Дипломатическите отношения с Чехословакия са възобновени на 10.10.1945 г. Подписан е и протокол за размяна на стоки. България осигурява на Чехословакия работна сила, от която има осезаема необходимост след прокуждането на немското население след края на войната. По т.нар. договори „за внос на работническа и селска класа”, т.е. с до средно образование. Последват множество смесени бракове. След 1888 г. това е 4-та вълна на българи-гурбетчии в Централна Европа, „повлекли крак” след градинарите (газди=стопани) от Великотърновско, Русенско, Габровско, Ловешко и др. Втората вълна последва след Балканските войни (1912-1913) и след Първата световна война, третата – през 1928-1929 г. по време на икономическа криза в България. Петата – след 1990 г. Първото официализирано българско градинарско сдружение на чешка земя е основано в Бърно през юни 1937 г.  По време на окупацията на Чехия (от 15 март 1939 г.) българската колония там и в Словакия се състои вече от значими групи градинари, съсредоточени около и в по-големите градове като Прага, Братислава, Бърно, Острава, Кошице, Пилзен,  Оломоуц, Хомутов, Требич и др. Те имат характер на занаятчийски сдружения с цел  да защитават професионалните им интереси.

За чехи и словаци тогава българският градинар става символ на трудолюбие, увековечено от много поговорки: “Трудолюбив като българин”, “Трепе се като българин”, “Българин и кон почивка не знаят”. При това българските „газди” приучават местното население от цяла + бивша Австро-Унгария към по-висока култура на хранене чрез включване на повече зеленчуци и плодове в менюто.

През 30-те години се основава българското градинарско дружество в Братислава. И в Словакия най-много са градинарите предимно от Поликраище, Търновско и други села в Северна България. През 1951 г. българските градинарски сдружения в ЧСР са ликвидирани и се вливат в Културно-просветната организация „Г.Димитров", създадена през 1948 г. (днес БКК) с клонове във всички селища, където живеят по-голям брой българи. Голяма част от българските градинари остават да работят в Чехословакия - главно в околностите и в по-големите чешки и словашки градове.

На 10.02.1947 г. в Париж Чехословакия съподписва мирния договор с България, с което формално приключва състоянието на война и се открива път към двустранно съюзничество. Президентът Бенеш и външният министър Ян Масарик заемат сдържана позиция относно поемане на ангажимент за оказване на взаимна помощ при военен конфликт в проекто-договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ с България. Опасявали се да не бъдат въвлечени в евентуален конфликт на София с Белград или Атина. Плюс преценката им, че от такъв договор би имала полза само България – за преодоляване на международната изолация, за разлика от ЧСР. След поемане на властта в двете страни от комунистическите партии договорът е подписан на 23.04.1948 г. в Прага от Георги Димитров и Клемент Готвалд. Следва членство на двете държави в СИВ (=Съвета за икономическа ваимопомощ) от 1949 г. и от 1955 г. в Организацията на Варшавския договор (ОВД). Не без московско влияние България става съюзник за Прага, а Югославия  - „инструмент на американския империализъм”. Външнополити-ческите решения на София и Прага се вземали главно в Москва. ЧСР била критикувана през 50-те години на м.в. от София за „ревизионизъм” в литературата и изкуството. И през 60-те години Прага не се ангажирала с подкрепа на българската позиция по Повардарието, с изключение по тезата, че в България няма „македонско малцинство”.

Като отговор на потребностите от образование на български език за децата на градинарите и други сънародници през 1948 г. в Прага възниква Българското средно общообразователно училище “Д-р Петър Берон”, в момента  единственото наше пълноформатно държавно училище в чужбина. През с.г. в Братислава са открити БСОУ „Христо Ботев”, а в Прага БКИЦ, днес Българският културен институт. През 1949 г. в София бе открит първият стожер на чехословашката култура в чужбина ЧСКИЦ, днес Чешки център. През 1971 г. в Братислава заработва БКИ, за Словакия. И петте задгранични експозитури работят успешно до ден днешен.

Рязко се влошават отношенията по повод „Пражката пролет” в ЧСР през 1968 г. В България се разгръща враждебна кампания против ръководството на Дубчек и реформисткото движение в Чехословакия, обвинявани в ревизионизъм. Само през пролетта на 1968 г. на разноски на ДС четирима известни тогава наши учени и интелектуалци са били на „творчески командировки” за седмици в Чехословакия. За да убеждават в „правата вяра” познатите си хомолози, влиятелни в местните творчески съюзи. В нощта на 20-21 август 1968 г. 2 български полка и 26 танка пресичат чехословашката граница, като 0,6 % от близо половин-милионния окупационен корпус на 5 държави-членки на Варшавския договор. Все пак, за разлика от други окупационни военни части в ЧСР, българските армейци не са стреляли и са изпълнявали само охранителни функции на летища. Единствената официално доказана жертва на чехословашки граждани от окупационния корпус е българският войник Николай Николов, 21-годишен. Свидетел съм на извиненията на българските президенти Желю Желев и Петър Стоянов в Прага за българското участие в окупацията през 1968 г.

По съвпадащи данни на чешки историци по време на окупацията в Чехословакия са загинали 72 души, 266 са били тежко ранени и 436 са лекувани амбулаторно. В България са регистрирани десетки доноси срещу несъгласни с окупацията на ЧСР, вкл. срещу български военнослужащи и българи, живущи в Чехословакия. Студентите по история Едуард Генов, Александър Димитров, Валентин Радев са осъдени на лишаване от свобода между 5 и 1,5 години за подготвяне и нелегално разпространяване на позиви, осъждащи окупацията през 1968 г.

След отстраняването на Александър Дубчек от власт и привържениците на визията „социализъм с човешко лице”, и замяната им във властта с „нормализаторите” на обстановката, начело с Густав Хусак (17.04.1969 г.), античехословашката кампания в България е прекратена. С посещението на Хусак в България през лятото на 1969 г. нормализацията на двустранните отношения е казионно завършена. След „Пражката пролет” рязко намаляват русофилите във (вече) ЧССР, а Югославия се превръща в „коридор на свободата” за чехословашки бегълци. Хусаковият режим поддържаше коректни връзки със София и Белград под погледа на Москва.

Още от средата на 60-те години българското Черноморие и донякъде Рила и Родопите се превърнаха постепенно в курортен и туристически рай за чешки и словашки туристи, рекордно достигащи годишно до 350 хиляди годишно. Време, способстващо за лични запознанства без идеологическа принуда, през което стотици туристи и почиващи си промениха представите за България „като за 16-та република на СССР”. Отпадаха и стереотипи на очуждение. За българите ЧССР се превърна в страна, която напомня на полуотворен прозорец към Запада и могат да посетят лесно. Макар и централизирано бяха установени преки връзки и производствена кооперация между трудови колективи и пряко сътрудничество между градове и общини на НРБ и ЧССР. Чехословакия се утвърди като втори-трети външнотърговски партньор на България след СССР с взаимен стокообмен годишно от около 1 млрд.$ (тогава преводни рубли).

През 1989 г. бе снет филмът „Ти който си на небето” по книгата на Виктор Пасков  „Балада за Георг Хениг”, в главната роля със словашкия маестро Йозеф Кронер.

След промените през 1989 г., разпускането на СИВ и ОВД, оттеглянето на съветския окупационен корпус от ЧССР/ЧСФР българо-чехословашките отношения бяха деидеологизирани.Не без егидата на президентите Желю Желев и Вацлав Хавел на България престанаха да гледат като на продължена ръка на Москва. След „откритието западноевропейски курорти” разбираемо последва няколкогодишно отдръпване на чехи и словаци от черноморските ни и планински курорти. Политическите промени през 1989 г. завариха около 400 български студенти в Чехословакия.

Българската дипломация прие за даденост желанието на политическите върхушки в Братислава и в Прага за разделяне на страната, без референдуми, и още на 22.12.1992 г. Министерският съвет взе решение за признаване на двете републики и установяване на дипломатически отношения с всяка една от тях, считано от 1 януари 1993 г. Чешката и Словашката републики станаха правоприемници на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Р България и ЧСФР от 1992 г.

На „различни скорости” трите държави поеха по пътя на евроатлантическата ориентация, станаха членове на НАТО и ЕС. Двете страни подкрепяха нашето членство в ЕС, а Чехия и в Северноатлантическия пакт. Макар че след 2010 г. се отбелязва трайно намаляване на двустранните контакти и взаимодействие по линия на НАТО. За сетен път, както и до 1989 г. отчасти се проявяват слугински комплекси, предпочитания за приоритетни връзки с глобалния протектор и с „ЦК” = Брюксел.

През 1997-98 г. във връзка с повишен криминален износ на организирана престъпност от България (циганско джебчийство, кражби на коли, проституция) чешки политици опитаха да избиват комплекси и да въведат визов режим за България, но бяха блокирани от адекватни действия на посолството и българските МВР и правителство.

При смяната на собствеността в производствената сфера сравнително най-безогледната приватизация бе извършена у нас. Същото впечатление се отнася до бруталността на реформите в здравеопазването, образованието, в градинарството и зеленчукопроизводството, в животновъдството. „Стратегията” Ран-Ът ???

Въпреки частични смени на поколенията най-плавен и сравнително устойчив бе преходът при академичните среди. Главно в секторите българистика, бохемистика, славистика, словакистика, превод на художествена литература, литературоведство и в сферата на културата. Впечатляваше приносът и творбите на чехите проф. Зденек Урбан, Хана Гладкова, Хана Райнерова, проф. Владимир Крживанек, Лудмила Кроужилова, Дануше Хронкова, Ивана Сръбкова, Мария Бублова, Т. Готовска-Хенце; на чехо-словака  българист-историк Ян Рихлик; на словаците проф. Ян и Мария Кошкови, Емил Кудличка, Игор Хохел. Убедителен бе приносът на поета Вътьо Раковски, на създателя и сподвижниците на „Бохемия клуб” доц.Величко Тодоров, доц. Янко Бъчваров, проф. Владимир Пенчев и Радост Железарова; на проф. Иван Павлов, проф. Маргарита Младенова, проф. Панайот Карагьозов, доц. Анжелина Пенчева, доц. Ани Бурова, Добромир Григоров, Славея Димитрова и др. В този дух през 2015 г. Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство издаде сборника „С Чехия в сърцето” със съставител проф. Петко Тодоров.

По дългогодишна традиция около 24 май в Микулчице, Южна Моравия (Чехия), се провеждат чествания и събор на българите от Чехия и Словакия). С полагане на венци пред паметника на Св.Св. Кирил и Методий. Въпреки че, за жалост сегашната българска дипломация не съумява да допринесе за подобряване на комуникацията между българските организации в Чехия, нито да тушира или реши конфликта на интереси около сградата, ползвана от пражката ни диаспора на ул. „Америцка“ № 28.

През м.г. Чехия и Словакия отпразнуваха пищно вкл. 20-годишнината от кадифяната, респ. нежна революция на 11-29 ноември, в т.ч. в чужбина. Двустранният политически диалог с Чехия и със Словакия на 3-те най-високи държавни равнища е нормален, в края на м.г. гостуваха външните им министри. Предстоят ответни визити на чешкия и словашкия президенти и на българския министър на външните работи в Чехия. При покана от Вишеградската група (ЧР, СР, Полша и Унгария), България участва охотно във форматa Вишеград Груп Плюс. Близки са позициите на София с пражките и братиславските по важни въпроси на ЕС и региона - разширяването на ЕС, Западните Балкани, Многогодишната финансова рамка, кохезия, енергетиката, климата; виждания по незаконната миграция, засега главно със СР по Истанбулската конвенция.

Взаимодействието по общи и близки интереси на страните-членки на ЕС от т. нар. Нова Европа са рядкост, като например опитът на СР през 2007-08 г. с участие от трите държави за отстояване на традициите им във винопроизводството пред налагане на „корекции в нормите” на ЕС от утвърдените винопроизводителки в „Стара Европа”.

Или неотдавнашната инициатива на 8 министри на земеделието, в т.ч. на България и Чехия, за изравняване на агроевросубсидиите в Европейския съюз.

През 2019 г. взаимният стокообмен със Словакия отбеляза рекордна стойност -  над 800 млн. € (през 2018 г. бе 745 млн. €). В България работят над 10 словашки фирми. С най-високи инвестиции е компания „Графобал”, която заедно с фирма „Соитрон” има най-много служители. България традиционно остава като една от най-популярните дестинации за словашките туристи и почиващи. През 2018 г. 102 хиляди словаци са почивали у нас и 35 хиляди наши сънародници са преоткрили Словакия. Между Братислава – София и Бургас има редовна авиолиния. Има и всекидневна автобусна връзка, а през лятото и чартърни полети от Словакия.

Чехия в голяма степен пречупва външнополитическите си отношения през своите търговско-икономически интереси. Стокообменът нараства от 543 млн. € през 2007 г. до рекордните 1, 37  млрд. евро през 2018 г. През последните 10 години износът за Чешката република нараства от 95 млн. € (2007 г.) до  604.56 млн. евро през 2018 г.

През 9-те месеца на 2019 г. износът е 534.934 млн. евро, увеличение с 20.7%. Вносът е 597.624 млн. евро, ръст с 10.8%. Стокообменът е 1 136.558 млн. евро,  увеличение от 15.3%. Салдото е отрицателно с -58.690 млн. евро, намаление със 7.7%.

Като успешни чешки инвестиции в България се очертават тези на компаниите Енерго – Про, Шкода, BTL, AZD и SOR. Към 30.09.2019 г. нетните чешки инвестиции у нас са били 608.9 млн. € (по данни на БНБ). Казусът с продажбата на активите на ЧЕЗ в България е единственият нерешен въпрос в отношенията.

През 2019 г. чешките почиващи и туристи у нас са 189 265 души, спад от 7.6% в сравнение с 2018 г. Българските в Чехия за с.г. са 108 700 души, увеличение с 6.7% .

По чешки данни, към 31.12.2018 г. 15 593 българи пребивават в ЧР като 10 322 са със статут на дългосрочно пребиваващи. Българската общност в Чехия има признат статут на малцинство от  2001 г. Същото се отнася и до българската общност в  Словакия, наброяваща към 8000 души.

Извън междудържавната договорно-правна база академичното сътрудничество се базира на подписаните споразумения: на СУ “Климент Охридски” с Карловия университет в Прага и университета „А.Я.Коменски” в Братислава, на УНСС с икономическите университети в Прага и в Братислава.

И накрая, с надежди за минимални щети от  рожбата на глобализацията пандемията корона вирус върху 100-годишния ни  юбилей с Чехия и Словакия!

 март 2020 г.                       

                                            д-р Огнян Гърков,
                                            посланик в Чешката република (1996-99 г.),
                                            посланик в Словашката република (2006-10 г.)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 385654
Постинги: 238
Коментари: 89
Гласове: 283
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031