Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2019 22:05 - За кого да гласувам на предстоящите избори за Европарламента?
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1148 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.03.2019 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Европа може да възстанови своя блясък, ако се завърне в лоното на социалните държави-отечества. Но броени седмици преди майските избори за ЕП (Европейския парламент) казионната и партийна пропаганди само подгряват в най-банална, обща форма избирателя за по-активно участие. Политическата камарила схваща, че темата Евроизбори е скучно-неконкретна за българския избирател, въпреки че на фона на геополитическите фактори за България - засега 3-те глобално-регионални империи - европейската визия на българина ги надвишава. Интелигентният избирател се досеща защо политическите партии „се подмоткват” да формират консесуален български европейски дневен ред, оправдавайки се с принадлежност към различни политически семейства в ЕП. И не бързат с оповестяване на списъците с кандидати. От друга страна (дано греша!), себичните мераци и противоборства по евродепутатско себеуреждане и лично благоденствие по шаблон „доброволно васално послушание към Берлин, Париж, Брюксел и пр.” се проявиха по-открито сред патриотичните формации, €-$-вия предимно извънпарламентарен сектор и в дилемата „Станишев или друг водач на листата на БСП”. От съвременното ОФ (=ГЕРБ) и ДПС – нито гък конкретика !

Евроскептиците считат, че европейските избори не ще решат нищо, защото ЕП няма законодателни функции и от него отново не зависи НИЩО. По-крайните от тях не виждат Европа обединена, а поробена – „от олигархичната организация ЕС”. Те са убедени, че Обединеното Кралство излиза от ЕС, защото не желае федерализирана Европа, към която се стремят и ни тласкат целенасочено Меркел и Макрон.

Досегашният опит показва, че мнозинството нови членки на ЕС (вишеградци, „балканци без средиземноморци”, Естония + Португалия и донякъде Великобритания) са скептици на евроизборите с ниското си участие в тях. Ниската електорална активност за евроизборите у нас поставя под въпрос представителността им и я превръща в театрално-формална. Защо? По справка от адв. В.Шейтанов, в момента в ЕП от България са избрани 1 бивш премиер, двама бивши министри (външен и по околната среда и водите), 1 главен преговарящ по присъединяването ни към ЕС и бивш посланик. За останалите Европарламентът служи за прощъпулник в европейската и международна политика. Съмнителна е ползата, която биха могли да допринесат. Биографиите на тези народни избраници в Интернет показват богато разнообразие на образователен ценз: от инженер по електроцентрали и мрежи, химик-кибернетик, начинаещ юрист, до магистър по публична и териториална администрация и под. Мнозина сред тях започнаха депутатския си път без международен опит, без нито едно участие в международни преговори или конференция даже.

 Е, поне две от евродепутатките успяха да се задомят за чужденци, мечта на не една българска мома, столична или от „дълбокия прованс”. Та дори едната стана и еврокомисарка! С небългарско фамилно име, но по „квотата на евроинтегрираните”!?

С акцент върху външнополитически очаквания няма да се доверя на кандидати на политическите субекти, които по щракване с пръсти от „задграничните началници” прибързано подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с коминтерновско-сръбско,а на финала и -отвъдокеанския проект на държавата със столица Скопие. Загърбвайки отечествени генетични въжделения, исторически усилия, огорчения, грешки, включително хиляди човешки жертви! А историята е само един от компонентите на различия с антибългарски подклажданата БЮРМ. Без отговори на въпроси от сорта на докога и защо все още в Повардарието и в конституцията й липсват понятията българи и български език. Като отбелязвам, че съм много далеч от очаквания за етнолозунги „един народ в две съседни държави”.

Не бих избрал и гробокопач на европейската идея и на принципа суверенност, който на бърза ръка угоднически „гуайдо-венецуелизира” небългарски проблеми.

 Не бих се доверил и на наши избраници, толерантни или колабориращи с Истанбулски конвенции + небрежно пробутваната в училищата джендър-идеология. Също така с пактове по миграции и бегълци, и нелегални нашественици в европейска България, неправомерно наричани бежанци; с Дъблински регламенти и подобна книжнина, сътворена от политбюрократи и чиновници в Страсбург, Брюксел, Вашингтон или Ню Йорк, в Берлин, Париж, ако ще и да е в Москва.

Бъдещите ни евродепутати (=ЧЕП-ове, т.е. членове на Европейския парламент) би следвало да са наясно, че Европейският съюз е в криза не без влиянието и на външни геополитически фактори, три от които са авторитетни държави-постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Четвъртата постоянна членка на СС е в процес на Брекзит, а петата, със столица Париж, заедно с Германия се опитват – във вътрешен план - да федерализират европейския проект. Или по подражателско подобие на САЩ, но обезателно в духа на стари, неизживяни колонизаторски реминисценции и рефлекси.

Примери ? Различните стандарти и качество на храните в „Стара” и в „Нова Европа” на фона на системното староевропейско мърморене за уеднаквяване на данъчните ставки в ЕС, „пакета Макрон” за шофьорите, аналогичната по последствия за българското корабоплаване и превозвачи по река Дунав нова директива на ЕС по пакета „мобилност". Новите регламенти водят до допълнителни разходи и фалити и „будни” български транспортни фирми вече обмислят опции да се регистрират под чужд флаг, за да избегнат евроизискванията. Докато родните компютърни писарушки в Брюксел две години не съумяха да използват инструментите на ЕС за блокиране на политиката на двойни стандарти на Стара Европа. А Макрон иска да плащаме западно-европейски заплати на шофьорите ни в Западна Европа, а техните инвеститори у нас плащат с пъти по-ниски трудови възнаграждения на българите.

Не бих желал да гласувам и за ЧЕП-ове с личен и партиен „принос” за фалита на икономиката и обезличаването на селскостопанското ни производство, за емиграцията на Запад по социално-икономически причини като евтина работна сила на поне 15% от работоспособното население.Преподчиняването ни на евроглобалистичния неоимпериализъм на развитите евродемокрации в никакъв случай не се компенсира от средствата на еврофондовете. Те са много ниска, недостатъчна и частична компенсация дори само за българските вноски в бюджета на ЕС и разорената ни икономика.

Подобни кандидат-ЧЕП-ове се осланят на гласовете на близки и роднини, на партийни активисти-държавни чиновници, на кандидат-чиновници в администрацията на ЕС и безконкурентни ползватели на евросубсидии.

Напротив, от бъдещите избраници от България бих очаквал инициативи или подкрепа на европарламентарни проекти, които биха способствали за икономически и социален възход, а не папагалстващи реакции в полза на евромонополистите. От някъде трябва да се започне с неутрализирането на резултатите от наивистичния период на европейска неопитност за водене на преговорите с ЕК. Например, от нови български евродепутати, които имат доблестта ребром да поставят въпроса, че не желаем да плащаме колониалните грехове на стара Европа. Така както постъпват вишеградци, поне тематично.

Очевидно е, че прословутото ромско включване в Югоизточна и Централна Европа (ЮИЦЕ) не се е състояло дори за цели 7-9 века (вж. ogniangarkov.blog.bg / 26. 01.2019 г./08.08.2017 г./30.12.2016 г.). Историята показва, че голямото количество маргинализирани цигани в ЮИЦЕ са също резултат на „староевропейския пуризъм към ред”, въпреки че Стара Европа е успяла да ги сведе до 1 578 100 души, а в Нова Европа, или ЦИЕ без Украйна, Беларус и Молдова, по словашки данни живеят 5 471 000 роми.

Да напомням ли, че сред първите 10 европейски държави по броя на циганите 8 са от ЮИЦЕ ? Мнозинството живеят в Румъния, България, Словакия, Унгария + Испания.

А защо проекто-концепцията на ВМРО за интеграция на българските цигани да не стане обект на дискусии със заинтересованите партньори в Европарламента? С тях бихме могли  да поставим в Брюксел въпроса за европейско финансиране на репатриране на цигани, които не подлежат на европейска адаптация. Индия е световен фактор с богата вековна култура, съвременен потенциал и бъдеще. Прародина на сегашните 8-10 млн. европейски и северноамерикански цигани, като числеността им не е от значение за над/милиардна Индия.

Още по времето на външния министър Иван Башев (1962-1971 г.) индийската страна проявява афинитет към българските цигани. Министър Башев предлага желаещите да се изселят в Индия. Но най-вероятно е нямал решаваща политическата тежест да се наложи пред тогавашното висше партийно ръководство на БКП поради произхода си. Син на заможен занаятчия и на родена в Братислава чехкиня от още по-заможно семейство, израстнала във Виена. Завършил елитното Немско училище и право, владеещ чужди езици Иван Башев е от чужд свят за висшата номенклатура, която тогава си въобразява да асимилира циганите даже чрез смесени бракове + задължителна трудова заетост.

Впоследствие индийските власти потретиха офертата за прием на етнически имигранти. Вероятно част от „евроциганите” няма да склонят, но отдавна бе време МВнР да проучи истинските мотиви на индийското правителство. Поне преди няколко години в Братислава цареше убеждението, че поотделно нашите държави от ЮИЦЕ трудно ще се справят с приобщаването на този етнос. Стара Европа контролира проблема, така че от европейски подход сме заинтересовани инициатори страните-членки на ЕП от Югоизточна и Централна Европа. Поне двустранни и многостранни сондажи няма да навредят, и с Индия, и в рамките на ЕП. А за Индия предполагам не е трудно да се подготви пропагандна кампания сред ромите, особено по линия на културата, на музикалното и филмовото творчество на хиперзвезди като Радж Капур.

 Полагането на усилия в рамките на ЕП за полагане на начало на постепенно изграждане на частична алтернативна опция „Индия”, в смисъла на  „международно-правния феномен на САЩ Гуантанамо”, заслужава внимание на фона на досега неосъществените кабинетни проекти за масова интеграция на циганите, изискващи десетилетия търпелива и последователна политика. Поколение след поколение.

 

4 март 2019 г.               д-р Огнян Гърков 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 384235
Постинги: 236
Коментари: 87
Гласове: 283
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031