Габровският полит-практикуващ философ Toмислав Дончев опита да обвие в тайнствена уникалност аферата Скрипал: «Това е до голяма степен непозната ситуация и обичайните матрици не ни вършат никаква работа» («Медиапул.бг»/31м.м.). Нима?

Островът успя да привлече „на сляпо” влиятелна политико-дипломатическа „солидарност”. Изчакване на евентуално що-годе по-убедителни доказателства по случая и по-балансирана позиция, без експулсиране на притежатели на руски дипломатически паспорти, засега в Европейския съюз заеха България, Словения, Гърция, Кипър, Словакия, Малта, Люксембург, Португалия и Австрия. Първите четири държави-членки са в Югоизточна Европа. Словакия и Малта – непосредствени съседи на ЮИЕ, а останалите 3 са разнородни, но утвърдени западноевропейски демокрации.

Деветте изброени ДЧ и особено първите шест от тях в различна степен са изпитали жилото и меда на Обединеното Кралство в колонизаторския му стил и постколониални проявления. Т.е. иде реч за исторически опит на 4-те балкански страни и двете им съседки. А в случая именно този опит е възпираща обичайна матрица за тях в доверието им към бившата колониална сила № 1. Друга обичайна матрица - на самосъхранение, която би могъл да осъзнае и г-н Дончев + втръсналите ни до болка лица на перманентните полит-слънчогледи-блюстители на €-$ Коран, би могло да стане нежеланието на населението на членките на НАТО България, Словения, Гърция, Словакия, Люксембург и Португалия да послужат евентуално за прицелни точки на руски ракети поради опцията за поредна Лондонска дезинформация, като за войната в Ирак (2003 г.). И възможната, нека бъде само военно-тактическа реакция на Кремъл.

Съзнателно пропускам опциите на нашия отбранителен капацитет и печалния исторически факт на окупацията през 1974 г. на насйления предимно с гърци Северен Кипър от Турция. А членството и на Гърция, и на Турция в НАТО не помогна с нищо.

Всяка държава си има исторически заложени референции за предсказуемост и доверие в политиката й. В т.ч. родината на Брекзит и Руската федерация.

А нима не е детайл на обичайна матрица (трета) почти безкритично проявената солидарност на Полша, Румъния, Литва, Латвия, Естония + не-членките на ЕС Украйна и Норвегия – също по добре известни политически и исторически причини? Мотивите на водещите Брюкселската администрация екс-колонизаторски държави създадоха поредната обичайна матрица за определяне на техните позиции.

Но имаше и необичайна матрица. С неадекватните си контра-упреци и реакции от „обща култура” говорителката на руското МВнР Мария Захарова (наричана гальовно от „българо-черноморски” руснаци  Машка Цукерман) по адрес на разумна Чехия може да търсим евентуално обяснение за експулсирането на „цели ! 3-ма руски дипломати”. След като във Вишеградската група братска Словакия изчаква, а Унгария експулсира само един! Но дори матрицата с условно название „Машка” само „допълва” в стил „слон в стъкларски магазин” обичайната матрица на историческия опит с Москва (на СССР): смазването на Унгарското въстание през 1956 г., на Пражката пролет през 1968 г.,... „Дума дупка не прави”, но дори и Машкиният опит за ирония от 30 м.м. в по-горе упоменатия стил (в смисъл: ако България, отзовавайки посланика си, имала данни по случая Скрипал, които на 100%, даже без следствие, съд и международна експертиза свидетелстват за виновността на Русия, да ги била споделяла) е твърде показателен.

България също има дългогодишна многотомна и нееднозначна практика в отношенията с Русия. Великобритания е по-далечна. И без да е необходимо да знаем, че корпусът на Сюлейман паша е превозван от британски моряци на султана, мнозина българи имат понятие от българофобията на Дизраели и Чърчил, бомбардировките над София и страната с хиляди жертви и разрушения. И за обстоятелството, че за гибелта на Георги Марков от Лондон е бил предоставен само Ѕ лист писмена информация.

Бих предпочел да коментираме приноса към българската държавност на акад. Дмитрий Лихачов и на Уилям Гладстон. Но в случая ми изглежда по-уместно да препоръчаме на Машка кратък опреснителен курс по човешка етика и хуманизъм. И да се опита да осмисли римската крилата фраза „Loquacitas raro caret mendacio” (= Бъбривостта рядко е лишена от лъжа).

Същото бих препоръчал и на шпицкомандата от родни екранни неолиберални „гьобелсовци”, съставена като по правило от бивши доброволни сътрудници поне на бившия ЦК на ДКМС, на ДС, деца на „Народни обвинители и съдии” в периода декември 1944 г. – април 1945 г., наследници на убийци, любители на гратис козметика и нежни услуги, вкл. по джендър направления.

 Summa summarum, гладиатори на Матрицата на Хегемона.

А на вицепремиера Дончев - да си би припомнил легендата за Рачо Ковача и римската сентенция „Si tacuisses, philosophus mansisses quidem” (= Ако беше мълчал, щеше да останеш поне философ).

В очакване на отломките небесни, резултат от високо технологичните умения на следващия кандидат-Хегемон,

1 април 2018 г.                                        д-р Огнян Гърков