Кореспондира ли тази техническа схема на „хуманитарен мигро-трансфер” за кръвосмесително преоцветяване, афро- и ислямоарабизиране и в края на краищата примитивизиране на Европа с европейските и евроатлантическите ценности ?
В тематичния анализ «Евроатлантически ценности или цивилизационен разлом» (Поглед Инфо 20.11.2014 г.) д-р Радко Ханджиев констатира как в съзнанието на хората ценностите (свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост) са само и единствено позитивни и отбелязва, че те се въздигат в неотменими права. Авторът илюстрира, че в Договора за Северноатлантическия пакт (НАТО) от 4.4.1949 г. и в Лисабонския договор от 13.12.2007 г., дори и в Стратегията за националната сигурност на Руската федерация от 12.05.2009 г., иде реч за универсални ценности, чието утвърждаване за общочовешки става през Просвещението. „Днес те са фундамент на всяка демократична конституция”, а българската е приета 13-16 г. преди встъпването ни в НАТО и в ЕС. „Не съществуват и други, различни от универсалните общочовешки ценности. Евро-атлантическите ценности следователно са само ... инструмент за глобално господство».
За съжаление политическата практика у нас и в значима част от европейското пространство не е изчистена от корупция, «свобода на измами», пасивно безразличие към откровения деморализъм на високи равнища. С българското председателство в ЕС политическата ни камарила си въобразява, че сме при по-силната страна. Тя безропотно приема политически на сериозно всевъзможни сексуални и други предразположености и нагласи, абсолютно противоположни на семейните, библейските и религиозните ни традиции, бит и морал. По същество тя вдига ръце и пред религиозна война, в която ни напъхват лишени от ценности и вяра корумпирани човекоподобия. В манипулирането на общественото съзнание и безпрецедентното роботизиране на младото поколение чрез съвременни продукти на развлекателната електроника, при това на комерсиална основа, само в София активни машѝ са 14 000 души на хранилка от НПО (неправителствени организации), финансирани годишно с 20-30 млн. долара главно от 3-4-те известни до втръсване чужди фондации (вж. Нора Стоичкова, 15.07.2017 г.). Последните купуват журналисти и медии; пишат учебници, прередактиращи историята и българското национално самосъзнание, спонсорират „операции” срещу паметници, в т.ч. ТВ- и филмови продукции. Целта е прозрачна: превръщане на българите в безпаметни роби и евтина работна ръка, генетично смесени с ислямски и африкански пришълци, носители на чужда различна и субкултура. В основата на мигронашествието е залегнала дългогодишната колонизаторска вина и гузната съвест на сегашните утвърдени демокрации, опитващи се да вадят кестените от огъня на благоденствието си и с ръцете, и за сметка на „солидарността” на малки европейски народи, потърпевши на политиката им в миналото. „Трите Брюксела” (на ЕС, НАТО и Белгия) не се трогват, че експонентите на средновековно невежество и инцест са сплотени от верски фанатизъм за овладяване и оплячкосване на Европа на база на собствената й милозливост и често споменаваните €-атлантически ценности. Вместо „Сабах хаир олсун или Аллах акбар”?
Недоумявам, как и защо Българската православна църква не протестира остро срещу помиярското иронизиране, без чувство за мяра, на една от основите на българщината – българското духовенство в ТВ-сериала „Столичани в повече”.
Глобализационните спонсори са активни и в други страни от „нова Европа”. В Чехия и Словакия от години аналогични НПО и дейци като социологът Михал Вашецка отстояват провеждането на годишни средношколски национални олимпиади по правата на човека (но не и задълженията, бел. ОГ), с акценти върху тези на цигани, мигранти и под. групи. С медиалното партньорство на утвърдени ежедневници като словашката „Правда” „олимпийците” се конфронтират с нетолерантността, „- измите”, неприязънта към мейнстриймовите медии (Вж. Daniela Balбžovб, „Pravda’’/09.04.2016; Petr Brannэ, 25.05. с.г. http://raraskovzoznam.blogspot.sk/ и др.) и препоръки откъде младите хора да черпят „правилната” информация от социалните мрежи. На студенти и ученици не се препоръчва да се задълбочават в отделни изказвания и оценки на чешкия президент Милош Земан, противоречащи на мейнстриймовата информация. Напр., че в Украйна било имало гражданска война между украинци и украинци; против ислямизма (според контролираните СМРАД, т.е. средства за масова реклама, агитация и дезинформация, това било религиозна нетолерантност); че Европейският съд по правата на човека отхвърли молбата на Михаил Ходорковски за признаване на статут на политически затворник; че «Pussy Riot” не е протестна, а група хулиганки. Младите хора би следвало да проявят разбиране в борбата против руската пропаганда, че диктаторът Путин неетично узаконил в Русия изплагиатстваната от успешния щатски закон FARA (Foreign Agents Registration Act) от 1938 г. необходимостта за деклариране на финансиране от чужбина на „чуждестранни агенти”(омерзително извън САЩ понятие)!
В пубертетния период на интеграцията в ЕС и НАТО мнозина българи отъждествяваха €-атлантическите ценности с моралния кодекс на /елино/-юдео-християнството, в т.ч. на БПЦ – двата библейски текста според българската Синодална Библия - Десетте божи заповеди (Декалога, Десетословието). Те могат да бъдат разделени на 2 логически части: в първата част - от първата до четвъртата заповед - са уредени отношенията между „човеците и Бога”, а във втората - от петата до десетата заповеди - се уреждат отношенията между хората. Според Веселин Вълчанов ("Библия и право. Божият закон", ИК "Светра", С. 1995) Декалогът съдържа норми и морал и поведение, срещу които никое законодателство по света не може да се противопостави. Изключение правела само Десетата заповед ("Не пожелавай имота на ближния си"), която обществото е безсилно да издигне до степен на задължителност !?
Последвалото опознаване на евроатлантическото пространство „от вътре” и на жизнената и политическа практика недвусмислено показа, че за мнозина европейски и национални политици в ЕС и НАТО Декалогът е една морална реликва от далечното предколониално минало, с още едно изключение за Европа: спазването по принцип на Шестата заповед, изразена кратко „Не убивай!” С малки изключения, а за САЩ не важи, справки: 1961 г. - Даг Хамершелд (ГС на ООН, швед), 1963 г. – Джон Фицджералд Кенеди (президент на САЩ); 1968 г. – Роберт Кенеди (бивш главен прокурор на САЩ, убит като кандидат-президент, брат на Д.Ф.Кенеди); 1968 г. - Мартин Лутър Кинг (афрощатски общественик, духовник); 1986 г. Улоф Палме (шведски премиер) ... Убийства в третия свят и в екс-СССР не касаят €-атлантически или по-точно универсалните ценности, нито Божието Десетословие.
България няма път назад към многовековния – не рядко геноциден - ярем на Чалмата и потурите, нито към Каскетчето на братската нерушима дружба. Достатъчно обилно в миналото 2-те империи ни изсмукаха генно-демографски с милиони човешки единици, материални стойности; култура (едните разрушиха, другите присвояваха), висши религиозни сановници, пълководци, аристокрация, писмо и четмо (за едната от тях, без тя да го признава и без да причисляваме многостранния принос на волжските българи, изградили възловия им историко-идеологически и държавотворен темел гр. Бащу (днешен Киев) и селскостопанското имение Москва (вж. кан Мос/о/к). И двата геополитически фактора, с които следва да поддържаме цивилизовано- равноправни отношения, продължават да се облизват в и около България, изкупувайки земи и имоти, възползвайки се от невежеството на бизнеса и корумпираността на полит-кликата ни.
Но и «€-$ ценности”, на които се базират политики с неоколонизаторски привкус, които да ни повеляват безпрекословно да приемаме ислямски хрантутници-пришълци без трудови навици и европейска култура, сред които терористи-джихадисти, са абсолютно нерелевантни за държавата на Ювигия кан Аспарух.
Не е нужно да изпълняваме безмислени команди на €-атлантическата либерално-джихадистка номенклатура на Меркел-Юнкер и косвено или пряко на Вашингтон/Уолстрийт, Анкара, Москва или който е да е облизвач около апетитната територия, човешки и природни дадености на родна България, а да съхраним своята ДЪРЖАВНОСТ и национални ГРАНИЦИ за бъдещите поколения от млади българи!
България няма нужда от ментори от ЕС или нейни „стари държави-членки” (ДЧ) като поредния дипломат а ла Луи дьо Фюнес, който вместо с неоколонизаторска безпардонност да разсъждава над синдроми на периферията при българите, усложнено отношение към историята, тенденции за преувеличаване на измеренията на турското робство и колебания да се гледа напред в бъдещето, да беше ни поразяснил защо 99% от терористите-атентатори в Европа са граждани на колонизаторски държави в Европа, сега ДЧ на ЕС и наши ментори, с произход от бивши колонии. Или: само Сталин ли реши България и сегашните вишеградски страни да останат в орбитата на влияние на екс-СССР, по-късно да влезат в НАТО и ЕС, а сега последните 4 да бъдат обругавани щом опитат да осъзнаят и защитят националния си интерес, възпирайки ислямо-ислямистките орди? Как и защо Франция (и други стари ДЧ на ЕС) и досега имат „отвъдморски територии” ? Кой създаде чуждестранния легион, ОАС и прочие? Защо депортираха българските цигани? Какви „ги дробиха” инкогнито френски командоси в с. Коиловци през 2013 г. ? Без да влизаме в исторически дреболии като френско-английската афера Деклозиер в България (1915 г.), от която тя е отново потърпевша, защо новият /дьо/ Кабан (без да превеждаме името от руски, моля!) не призна тоталния провал на мигрантската политика на Франция спрямо бившите колонии ? И само на Франция ли? What about „Стара Европа”? Водещото място на страната му в световната култура е безспорно, дори и сред част от нашата политическа котйрия и журналистика са чували името на доблестния генерал дьо Гол. Но по-голяма новинарска сензация би предизвикало евентуално разяснение на Льобедел на тема, че напр. семейно доказаната геронтофилия на нечий национален върховен конституционен служител няма допирни точки с предразположеностите на ЛГБТИ (= лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора), с педофилия или със София Прайд.
Въпреки нашата библейска консервативност и респекта към отношението на богомилите, Св. Иван Рилски, Бялото братство и основно БПС към «мъжеложците», такива е имало сред римските легиони. Според някои източници, вероятно турски, дори 300-та спартанци на Термопилите, които се бият до последно срещу пълчищата на Ксеркс, са представлявали 150 секс-двойки. А в ордите на османидите и сред придружаващите мъжеложците са били неотменен антураж, а много често дори израз на истинско мъжко приятелство. Не коментирам западноевропейци и «отвъдокеанци», но въпреки резервираната търпимост и индифирентност към пропагандното воайорство на ЛГБТИ сега българите и другите народи, преживяли османско иго, преобладаващо не възприемат педерастията главно заради тези «мъжки» навици на поробителите.
Путин, Карпов и сие също имат нужда от по-продължителен курс, не по руски исторически измишльотини, но поне техният посланик не се навира в масмедиите и говори по-дипломатично. Дори наследниците на разрушителите на София през 1943-44 г. (причинили и над 3000-те човешки жертви, но увековечени с паметник в столицата), този път успяха да «случат на дипломатичен» посланик.За разлика от предшественика му през 2010-12 г. Джеймс Уорлик, типичен дипломат на канонерките, неоколонизатор от екс-европейската отвъдокеанска колония, еманципирала се след изтребването на милиони индианци.
От Българското председателство г-жа Стоичкова очаква „1000 - 3000 души да намажат с хайвер коремите на любовниците си”. Не бих опонирал на това мнение, защото обявените на 5 юни т.г. от полурускинчето Лиляна Павлова приоритети на председателството «Консенсус, конкурентноспособност и култура” са апогей на чиновническо бездарие, слабоумнa шаблонност, липса на българска политическа воля и ибрикчийство с Виена и Талин пред Брюксел. Приоритетите на Павлова, обаче, биха могли да имат високо печелившо финансово покритие, дори при частично прочитане. Защото цялостно е невъзможно, заспиваш от скука в началото. А приложението е именно във фармацията, като лекарство против безсъние, или като анестизиологично средство. Приоритетът „култура’ би могъл да бъде подменен с „кохезия”, а „консенсусът” освен „козируване” в български условия, ми напомни на мисълта на Майкъл Крайтън, че консенсусът е първото убежище на шарлатаните. Това е начин да избягаш от обсъждането като кажеш, че въпросът вече е решен”.
Не искам да се повтарям, но председателството остава най-подходящият момент България да постави въпроса ребром: че не желае да плаща колониалните грехове на стара Европа, нито да понася политики на неоколониализъм. Едва ли получаваните от еврофондовете средства, при превишаващи ги по обем български вноски; чиновническите европостове и командировки до Брюксел могат да компенсират 1% от загубата на национална суверенност пред новите султани и падишахи на „Уолстрийт” и в Европа и динамичното ликвидиране на българската държавност. Дипломацията не е безхарактерност, нито угодничество. Системно и най-разбираемо, въпреки сегашната им неподготвеност и нежелание за подобни изслушвания и дебати, на развитите демокрации трябва да им бъде обяснено отдавнашното ни прозрение, че те от самото начало са целяли и създадоха медийния (и на само!) образ на Европа на скорости. Че Европейският съюз все повече придобива очертанията и недостатъците на СИВ. Ако в цивилизована Европа искат партньори, ги имат. Ако търсят васали –