Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2017 21:45 - Тероризмът - психологически и политически аспекти - 2-ра част
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 794 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
            Характерна черта за маргинализираните лица е тяхната екстернализация (стремеж към търсене на врагове, които според тях са причина за лошото състояние, в което се намират). От значение е и друга реалност: средната възраст на членовете на терористични организации е 22-25 г. Индуцирането на фанатизъм-нарцисизъм се реализира по-лесно сред юноши и младежи поради тяхното неустойчиво самочувствие, генерализирана тревожност и неконсолидирана личност. Въпросното индуциране компенсира наличните недостатъци; създава усещане за сигурност, свобода и подкрепа. В тази възраст, характеризираща се с радикално мислене, внушаемост и занижена критичност, „индивидът-пубертет” е твърде активен в биологичен план и притежава голям потенциал за социални действия. Неговата енергия търси реализация, като антисоциалните действия също са възможна опция за себеутвърждаване. Тоест, ако младият човек на прага на зрелостта не намери адекватна реализация, то той ще намери неадекватна, тъй като потребността от себеутвърждаване и самоидентификация трябва да бъде удовлетворена. Разбира се, този процес се обгрижва още от най-ранна възраст.
            Терористите са хора, при които рационалният компонент почти отсъства, за сметка на емоционалния. При такава личностна структура извършването на радикални действия се улеснява значително. За тези хора не съществуват нормативни думи от типа: “може”, “трябва”. Техният лексикон е сведен до “искам”, “дай” и прочие. Този психотип е устроен така, че действа на принципа “всичко или нищо”. Крайността се изразява в двоично заложеното им мислене и в емоционалната сфера. Обикновено терористите се отличават с извънредно динамичен емоционален живот, запълнен със страх, опасения, гняв, презрение. Външно те контролират емоциите си и затова често са описвани в литературата като сдържани, хладнокръвни, подчертано рационални. И по това се отличават от обикновените криминални престъпници.
            По данни на изследване, направено от проф. Олга Л.Дубовик, в момента на извършването на криминални престъпления извършителите проявяват безотговорност и лекомислие. 38% от убийците и 47% от извършителите на грабеж възприемат опасността от наказание като абстрактна, незначителна или неосъществима. Такова поведение свидетелства за дефектна социална самооценка и за повишено емоционално напрежение; стрес, изкривяващ оценката на ситуацията. При терористите липсва безотговорност и лекомисленост към терористичния акт и оценката за него. Емоциите при тях са отделни от терористичната дейност. При цялата им емоционална лабилност, терорът е нещо пределно сериозно за терориста. Тоест, доминиращите психични защити при терористите се отличават от тези на повечето извършители на други престъпления, като приоритет в психичната регулация на последните има потискането. При терористите, обаче, водещо място заема рационализацията, отцепването. 
         Отговорите на много въпроси по изясняване на явлението тероризъм и неговите проявления се крият в извеждането и разтълкуването на основни личностни характеристики на терориста. Той бива описан като човек, който няма лични интереси, чувства, даже име – всичко е подчинено на една страст – унищожаването на всичко, което пречи за достигането на идеята – целта. Терорът е начин на живот, който обхваща човека и го подчинява на себе си. Терорът не може да бъде просто увлечение или хоби, тъй като терористът-любител ще бъде обречен на провал в конкретната дейност.
          Като основен мотив за присъединяване към терористична група се очертава потребността от идентичност. Обикновено членовете й произхождат от непълни семейства, нерядко с проблеми в общуването и участието в традиционните обществени взаимоотношения и социални структури. Терористите обикновено произхождат от рискови групи, в които семейното функциониране е обременено и авторитетните фигури в него нямат позитивно структурираща роля. От тук произтичат редица проблеми, възникващи още при психичното развитие в детска възраст. Липсата на емоционална връзка в детството обикновено „се компенсира” от идеологията, чрез фанатична преданост към идеите, лидерите. Голяма част от терористите са изгубили работата си, изобщо нямат конкретна професия или нямат трудови ангажименти. Чувството за отчуждение, формиращо се при подобни ситуации, заставя индивида да се социализира в общности, които в една или друга степен и форма му обещават закрила от възприеманата от него като враждебна външна реалност. Обобщена, тази психологическа черта на терориста може да се формулира така: той изпитва чувство за потребност от включване в общност от живеещи със същите проблеми лица, лишени извън тази група от възможност за самоидентификация. Поради тази причина те трудно се отказват от придобитата чрез организацията идентичност и приемат нападението срещу групата като нападение лично срещу себе си. Това обуславя обстоятелството, че всяка атака отвън увеличава сплотеността на членовете в групата.

             При изясняването на въпроса за формирането на личността на терориста-самоубиец от Института по психология – МВР, Н.С.Волкова (в-к «Aussiedlerbote») без да го цитира, се опират на трите модела, предложени от С.К.Рощин портал „Psyera”.
             Първият модел (на „камикадзе”) е на психопата-фанатик. Това е човек, който се ръководи от своите убеждения (религиозни, идеологични, политически) и е изцяло уверен, че неговите действия, независимо от конкретните резултати, са полезни за обществото. Съзнанието му е крайно стеснено и е подчинено главно на емоционалната сфера. Ето защо е способен да извърши- в зависимост от това дали неговите разбирания съвпадат с потребностите на обществото -както велики дела, така и огромни злодеяния.
             Моделът на фрустрирания човек се основава на поведенческите теории за фрустрация-агресивност: чувството за фрустрация, породено от невъзможността за достигане на жизнено важни цели, неизбежно поражда тенденция за агресивни действия. Съзнанието в този случай играе ролята на инструмент в рационализацията на тези действия, за оправданието им. Много автори допускат, че идеологическите съображения на терористите са “маска” или “мистификация”, зад която се крият истинските им разрушителни и деструктивни подбуди и цели. Не бива да търсим непременно други цели отвъд пряко заявените, защото за тях те не са символични, а осмислящи битието им реалност. На практика търсенията за разбирането на тероризма се свеждат до обяснението “заявените идеи са рационализация на деструктивните импулси”, което всъщност може би ни отдалечава от логиката на самия терорист.
              Третият модел е на човека, произхождащ от конфликтогенно семейство. Жестокото отношение на родителите към детето, неговата социална изолация, дефицитът на добрите отношения могат да допринесат за формирането на озлобена личност. При определени условия хора с такива психологични предиспозиции лесно биха могли да станат инструмент за целите на терористична организация.

             Основните качества на личността на терориста са описани в специализираната литература като изисквания към членовете на терористичните организации. Изведените са следните черти-условия на терориста: преданост към делото на своята организация; готовност за саможертва; дисциплинираност, способност за контрол над емоциите и инстинктите; безрезервно подчинение на лидера; издръжливост, колективизъм – способност за поддържане на всички членове на групата. На тази основа организацията налага жестоки изисквания към индивидуалността на човека, ограничавайки свободата на личния избор.
            Други характерни черти за личността на терориста са постоянната отбранителна готовност; незачитането на чувствата и потребностите на другите и изключителна погълнатост от самия себе си. Упоменатите качества са сходни с онези на граничната и нарцистичната личностна организация, разгледани в психодинамичен план. В„Анатомия на човешката деструктивност” Ерих Фром задълбочено анализира нарцисизма, като една от причините за човешката деструктивност, съставна част от която се явява тероризмът. При терористите ни интересува повече идеологическия нарцисизъм с асоциални черти, отколкото класическа нарцистична структура.
           Психологичните типове на терористите в определена степен съответстват на четирите класически типа темперамент.
           Терористът-холерик е силен, неуравновесен, възбудим; притежаващ много идеи и емоции, но бързо се отказва от тях. Отличава се с голяма жизнена енергия, но не винаги му достига самообладание и често е избухлив. Този невротизиран екстроверт често е “обичащ хората”, но много лесно принася тази любов в жертва на индивидуалния терор. Външната екстровертност води до ненавист към широки контакти за сметка на високото ниво на невротичност. 

           Терористът-флегматик е силен, устойчив, уравновесен, понякога инертен; спокоен, надежден. Характеризира се със значителни сили и равновесие на нервните процеси наред с малка подвижност. Реагира спокойно, не е склонен към промени в обкръжението, издръжлив е на съпротивление на силни и продължителни стимули. В терористичната организация той се явява емоционалната опора на групата. 
            Терористът-сангвиник е силен, уравновесен, подвижен. Отличава се със силна активност на нервните процеси, равновесие и значителна подвижност. Лесно се приспособява към промените и условията на живот. Той е емоционално устойчив екстроверт и е най-адаптивният от всички типове. Неговите решения се основават на устойчиви убеждения.
            Терористът-меланхолик е със слаб тип нервна система – често е пасивен, потиснат. Придава голямо значение на негативните морални преживявания. Установено е, че сред участниците в терористични актове съотношението според типовете е: 46% холерици; 32% сангвиници; 12% меланхолици и 10% флегматици.
            За да се стигне до интегрирането към терористична организация, в социално-психологически план са необходими наличие на субективно схващане в съзнанието на индивида, че обществото ограничава себереализацията му и чрез легитимни средства той не може да се впише в мажоритарния социум. Ето защо за кандидат-терориста насилието срещу обществото е основен начин на протест и средство за себереализация, включително на параноични му схващания за обществото като творение на злото, срещу което той е решйн да води борба с всички възможни средства, в т.ч.чрез насилие.

        За да се направи добър анализ на психологическите и политически аспекти на тероризма и терористичната война е нужно познаване на логиката на терориста. В този смисъл е полезна изповедта на терориста-теоретик Рикардо Гарсия Дамборенеа, смятан за идеолог на баската терористична организация „ЕТА”.
        Масовото престъпление се заражда от радикалното поляризиране на обществото на “съюзник-враг”, което Карл Шмит (1888-1985 г.) в „Тиранията на ценностите” счита за първооснова на политиката и войната.Разслоението между хората, породено главно от икономическото неравенство, се задълбочава и в съвременния свят. Нарастващата жестокост на съвременния терорист се обяснява с липсата на състрадание в ценностната му система към онези, които той възприема като различни от себе си, т.е. към „другия“. Именно тази „другост”, радикализирана в съзнанието на терориста, е в основата на засилващата се жестокост. В този ред на мисли, според Карл Шмит, параметрите на социалната действителност са условия за появата на страх, на идеята за отмъщение и възникване на някаква мистична надежда-възмездие.
         Ако опитам да обобщя мненията на „познатите” ми изследователи на тероризма:

Тероризмът е асиметрично насилие срещу реда на световното статукво и следствията от него. Но статукво и ред също не могат да се налагат с насилие над хора, които не са запитани нито канени при създаването на дефинитивни ценностни правила. Не може неизбиран от никого „световен връх” да определя кое е добро и кое - лошо.

Тероризмът отдавна е интернационален, той “няма свое лица или нация”. Тази важна констатация съдържа определена декларативност, тъй като не можем да отречем, че заедно с “просто тероризъм” има и много специфичен “арабски тероризъм”. А причините за този “национален оттенък” досега не са разкрити убедително.

Тероризмът е част и инструмент и на световната организирана престъпност. А нейното съществуване без съмнение отдавна е елемент на скритата част от световното управление. Организираната престъпност се крепи на три кита - престъпни икономически отрасли; проникването в официалните икономически, финансови и социални отрасли; регулираното насилие.

Тероризмът трудно може да бъде победен с военни средства и бази в нарочените за рискови региони. Но базите и военното присъствие могат и осигуряват геополитическите интереси на господстващите в света държави.
   Разглеждайки в глобален план социалнопсихологическата характеристика на терориста, логично възниква въпросът: възможно ли е нашето общество, изпитващо криза, да ражда потенциални терористи. За жалост отговорът е положителен.
         Въпреки, че в периода между 1963 г. и 1999 г. Република България е ратифицирала, без изключение, всичките 12 международно-правни инструменти /международните конвенции и протоколи/ за борба с тероризма.

                                                      ***

          Съобщенията за терористични атаки ни застигат все по–често.  Според Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения и главен редактор електронното издание „Експерт-БДД”, е странно, че продължаваме да ги посрещаме с изненада,  да се плъзгаме по повърхността на събитията или прибързано да пришиваме към тях някакви конюнктурни оценки. 
         С терористични актове са давани поводи за започване на световни и регионални войни, ликвидирани са неудобни политически лидери из целия свят, вкл. руски царе, президенти на САЩ, български екс-премиери. Имаме историческа памет за солунските атентатори, за взривяването на църквата „Света Неделя” на 16.04.1925 г. със 193 убити, предимно приближени на властта. А 60 години по-късно  етнобандити с османлийско национално съзнание  от нелегалната организация „Турско национално-освободително движение в България” отнеха живота на невинни граждани чрез 2 т.нар. атентата:
          30 август 1984 г.: Взривяват чакалнята на жп гара Пловдив, умира една жена, а 42 души са ранени. В същия ден втори взрив разтърсва паркинга на аерогара Варна, без жертви. В този ден и в двата града е трябвало да дойде Тодор Живков.
         9 март 1985 г.: Взривяват вагон за майки с деца в бърз влак № 326 по линията Бургас-София, загиват 7 души, 9 са тежко ранени. Поради закъснение на влака, часовниковият механизъм на бомбата се задейства непосредствено преди тунела на гара Буново, вместо вътре в тунела, където би причинил много повече жертви. Същият ден бомба избухва и в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в гр.Сливен, няма убити.
         27 години по-късно тогавашният ни външен министър Николай Младенов канѝ на „никому-не-нужна-в-България” конференция в Правец представители на наймна сирийска опозиция. На международната сцена слугинско-аматьорски изцепки не прощават. На 18 юли 2012 г. последва кървав терористичен акт на летище Сарафово, Бургас със 6 (официално признати) човешки жертви, сред които български гражданин. Изглежда те бяха цената по пътя на последвалата кариера на Младенов в ООН.
          В края на 2016 г. в бе отчетено, че през последните две години джихадистките нападения в света са се увеличили 3,5 пъти - от 4 на 17. Турция посрещна 2017 г. с 39 човешки жертви и 69 ранени след стрелба в нощен клуб в Истанбул. Десетки невинни загинаха през м.г. и т.г. в Анкара, Брюксел, Париж, Ница, Цюрих, Берлин, Стокхолм и къде ли не още в цивилизована Европа. Според С.Николов евентуални очаквания, че с физическия разгром на „Ислямска държава” (=ИД/ИЛ=Даеш) ще изчезне източникът на тероризма, са безпочвени. Въпреки това, броят на атентатите и жертвите в Европа е един от най–ниските в света. Прогнозите сочат, че ще има повече атентати.
           Терористичните актове в Европа, + тези в евро-азиатска Турция, бяха подробно осветлени в духа на европейска солидарност и почит пред паметта на жертвите. На 3 април т.г. в Санкт Петербург терористичният акт отне 15 човешки живота. Тоест, -въпреки  някои медийни внушения -  и Русия не е пощадена от тероризма, а е изправена пред неговите предизвикателства през последните 22 години.
           Само един поглед върху 27 от по–големите и кървави атентата от 1995 до 2017 г. помага да се разчетат и някои особености на последния атентат в Санкт. Прави впечатение, че повечето от атентатите в Русия досега са извършени най–често от чеченци – в 13 от случаите и в републиките, а по–малко в столицата и големите градове. В Москва са 7, в Санкт Петербург- 2 и във Волгоград -1.  Друг характерен момент за първоначалния период на тероризма в Русия, белязан от почерка на севернокавказките екстремисти, е масовостта на жертвите. На 10.09.2004 г. в училището в Беслан те достигнаха 330 души; в Кабарди́но-Балка́рия на 13.10.2005 г. – 139 убити;  в Ингушетия на 21–22.06.2004 г. – 90 жертви и т.н.
           Изборът на «мека», т.е. уязвима цел като метрото в Санкт Петербург е правен в 4 от случаите – през 2004 и 2010 г. Ал Кайда като изпълнител се появи в Русия още през 2004 г., а Даеш – през 2017 г. Заплахи от ИДИЛ и заловени нейни емисари, вербуващи нови привърженици дори в столицата Москва, са били регистрирани още преди това.
          През последните години броят на атентатите извън Северен Кавказ намалява.   Обяснение би могло да бъде, че терористичната среда пооредя поради заминаването на много бойци за Сирия и Ирак, за да се присъединят към „Ислямска държава”.  Сега тази групировка губи атрактивност, територии и финанси. Логично е останалите в Чечения радикални ислямисти да са поискали да напомнят за себе си на фона на очертаващ се крах на халифата.
         В казуса „ Санкт Петербург” е по-важно дали ще се докаже вътрешно-руска или пряка  връзка от ИДИЛ, защото това ще предопредели тежестта на  изводите и прогнозите. Ако „Ислямска държава” е замесена пряко, това би представлявал нов тип тероризъм на руска територия. Досегашните терористични актове се дължаха на реакции спрямо вътрешни репресии, а сегашният би бил насочен срещу външнополитическия ангажимент на президента Путин в Сирия.  Такъв извод би позволил спекулиране с оценката, че Русия е претърпяла неуспех чрез операцията в Сирия да неутрализира разпространението на терора в страната си. Това би означавало да се очакват напрежение и опити за въздействие в предизборната обстановка за президент и в подготовката на световното първенство по футбол през лятото на 2018 г.
          Засега обаче се очертава опцията за атентат с вътрешен за страната сценарий. В нейна полза свидетелства портретът на вероятния извършител, радикализирал се през последните години в Русия.  Да не изключваме и възможността за отмъщение за ликвидираните през август 2016 г. в Санкт Петербург 4–ма терористи от Кабардино–Балкария, в които бяха намерени подобни самоделни бомби, както сега. При тази версия е логично след двата неуспешни опита за атентати в метрото на 8-ми и на 13-ти февруари т.г. (намерените взривни вещества бяха обезвредени), третият опит да се е получил поне частично (втората бомба бе намерена и обезвредена). Като извършителят да се е самовзривил пред риска от трети провал. Във всички случаи следва да се изхожда от хипотезата, че организацията е извършена от повече хора, решението е взето на по–високо ниво. То би следвало да е свързано с  „дежурното” при всеки един атентат послание, в случая политически апел към пребиваващия в града президент на Русия и провежданото международно мероприятие.

Общото при последните атентати (Лондон, Ница, Берлин) беше, че нападателите не са били нито в контакт с ръководството си, нито са били обучавани или подготвяни. Това не пречи след атентатите да бъдат припознати като герои и целта да бъде постигната.

            Изходна точка на прогноза за увеличаване на терористичната активност в две посоки – Русия и Европа е разпадащият се Халифат на ИДИЛ в Сирия и Ирак. По направлението Русия трябва да се има предвид, че бойци от Чечения, Ингушетия, Дагестан, Кабардино-Балкария и Карачайево– Черкезия се заклеха във вярност на Даеш, а общият им брой в Сирия и Ирак е към 6000. Концентрация на терористи се формира още през м.г. на границата с Туркменистан, а ИДИЛ има изградени спящи терористични клетки в Южна Русия. Бяха пресечени и опити за изграждане на такива в столицата и в други големи градове. (Бел.С.Н.:  Още през 2015 г. в Москва бяха арестувани 30 души с обвинение, че привличат руски граждани за терористични цели).

            Физическият край на халифата в Сирия и Ирак не означава край на „Ислямска държава” и на нейната идеология. Очаква се силно да нарастне т.н. «миграция на терористи», преминаване в други терористични групи и радикализиране. И зачестяване на терористичните актове. Част от ръководното ядро и опитни кадри вече са прехвърлени в чужбина. Целта им е да създадат нови бази на територии, които не са или са под слаб контрол от централни правителства. Освен Либия, техни цели са Сомалия, Нигерия и Афганистан и други, общо 19 страни по света. Част от Даеш  ще остане в по–отдалечени райони на Ирак, а остатъци от ИД и „Ал Кайда” могат да сформират нов съюз. Загубата на територия, бази и източници на финансиране ще принуди ИД да постави акцент върху дейности, свързани с организираната международна престъпност. Представител на НАТО потвърди, че за Даеш била привлекателна киберпрестъпността. Виртуалното пространство досега бе използвано от ИД предимно за пропагандни цели и хакерство, но ислямистите показаха, че имат много добри специалисти (пример: атаката на мрежата на френския канал ТВ–5 и изтеглените данни за френски военни и техните семейства).

            Близкият изток ще остане източник на терористични заплахи, защото във вакуума след разгрома на халифата ще се настанят други ислямистки групировки. Най–вероятно една от тях ще бъде Ахрар аш Шам, подкрепяна от Турция. Фактор може да остане и произлязлата от Ал Кайда „фронт Нусра” с ново име Джабхат Фатах аш Шам. В Близкия Изток има около 1500 по–малки организации. Едва ли ще ръждясат старите връзки между някои от тях и подпомагащите ги с оръжия, финанси и инструктори САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция и др., които пък ще бъдат изкушени да ги използват отново за свои стратегически цели в региона, вкл. и в посока на североизток.

            За България не е без значение, че в съседна Турция ИДИЛ изгради свои терористични клетки в 70–81 провинции, по данни от доклад на турската полиция. Анкара носи вината за това, защото твърде късно  и под  иатиск се зае да организира противодействие срещу ИД. За Турция бе водеща и продължава да е борбата срещу кюрдите - на собствена територия и в Сирия и Ирак. Даеш бе улеснена във вербовката и изграждането на терористични клетки в Турция от турските радикални ислямисти и от поведението на властите. Когато най–после започнаха да работят срещу ИД, властите осъдиха едва 7 от общо 1338 арестувани през 2016 г. с подозрения за връзки с Даеш. Основание за присъда е било търсено само при обвиняеми, които са нападнали турци.

            Опасността за Европа идва от сливането на 2 обезпокояващи обстоятелства:  връщането на голям брой джихадисти в родните си страни и нарастващото радикализиране на мюсюлмани в Западна Европа. В доклад на швейцарските служби за борба срещу тероризма се твърди, че покрай всеки завърнал се джихадист има от 5 до 10 души в родината му, които го подкрепят. При завърнали се около 4000 души до края на 2016 г., това би означавало базата на радикално настроените ислямисти, готови на крайни действия, да възлезе най–малко на  20 000 души.

            Неуспехите не се дължат на липса на информация. Напротив, тя дори често е в повече, но насочването й, споделянето, обработката  и използването й не води до конкретния извършител на терористичния акт. Не случайно и след атентата в Санкт Петербург президентите Путин и Оланд и канцлерът на Германия Меркел, отново си обещаха «да ускорят обмена на данни в борбата срещу тероризма». Подобен контекст в по–общ план е имало и в телефонния разговор между президентите Тръмп и Путин, но САЩ и Европа очевидно още са раздвоени, дали да предпочетат унищожаването на ИД пред свалянето на президента на Сирия Ассад.

Вторият проблем в международен аспект е в неспособността участниците в антитерористичната коалиция да постигнат съгласие кои организации са терористични и кои не. Това бе в основата на пречките в преговорите по Сирия. А причините са залегнали в двойните стандарти, двуличието и лицемерието на по-крупните участници, преследващи единствено своите интереси.

На трето място, въпреки наложилото се разбиране, че борбата срещу тероризма  - този Франкенщайн на съвремието ни - може да бъде успешна само в глобален съюз, все още определени  среди опитват да изолират една или друга страна.

Политизирането и идеологизирането на проблематиката води до лансиране на конспиративни теории, напр., че Путин си бил организирал сам атентата. Изглежда забравяме, че медиите понякога се явяват най–добрия помощник на терористите. Защото сред основните цели  на зловещите им деяния е да добият публичност, да разпространяват страх  и ужас, за да повлияят на политически решения.

            След  всеки атентат като този в Санкт Петербург си задаваме въпроса, а какво да прави България, защитени ли сме достатъчно от миграция на терористи ? След атентата в Сарафово бе констатирано, че дори камерата на паркинга не работеше. България още не е излязла от погрешното схващане, валидно до войната със Сирия, че сме само транзитна държава, в която може би има спящи клетки. Не умеем да извличаме поуки от ставащото, за да се подготвим за връхлитащата ни  война. Разузнавателните служби на другите страни биват укрепвани, а нашите остават недофинансирани, с изключение на слугинската НСО.

На първо място, трябва да осъзнаем, че неутрализирането на тероризма е отговорност на цялото общество, а не на една или друга чиновническа служба, нещо, което дори в Западна Европа започнаха вече да проумяват.

На второ място: Своето виждане за предприемане на мерки за запечатване на българските държавни граници и пресичане на каналджийството изложих по-подробно в предшестващия реферат. Бих добавил само, че декларирана от Доналд Тръмп предизборна политика по бегълците заслужаваше повече практическо внимание и може би подражание.

На трето място, с особено внимание трябва да следим радикализацията, защото и в последните атентати в Западна Европа и в Русия участниците изглежда са се  радикализирали в страната, в която са извършили  това. Поучени от горчив европейски опит с конкретните извършители на терористични актове и от казуса Сарафово – 2012 г., новото българско правителство, правоохранителните органи и специалните служби трябва да извършат необходимото за максимално ограничаване на посещенията в България на европейски граждани, чиито родители са преселници-нехристияни от държави от третия (четвъртия ?!) свят.

 София, 17 май 2017 г.

 

                                                    Станислав Николов

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 385684
Постинги: 238
Коментари: 89
Гласове: 283
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031