Понятието тероризъм носи политически и емоционален заряд (в контексти като: борец за национално освобождение или терорист, шпионин или разузнавач?), има  и финансово-икономически сегмент, доста  участници в този процес са свързани. Според проф. Боян Чуков "Специалните служби са от двете страни на барикадата". Всичко това възпрепятства формулирането на прецизна общовалидна дефиниция. В ООН са обсъждани около 130 проекто-определения, но безрезултатно. Ето защо Организацията е  възприела подхода на регионалните определения за тероризма, понеже „неговите измерения зависят от множество конкретни и често уникални елементи”.
         Ключовите понятия за тероризма - страхът и ужасът в масовата психика и поведение - са последствия от предприети брутални действия. Немалко изследователи и техни последователи като Л.Христова-Славова и Даниела Кузманова смятат, че в тази светлина целта на терористите е преди всичко да формират страх сред определени категории от населението на дадена държава или сред всичките нейни жители. Те сочат, че истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а онези, които остават живи, тъй като ще се чувстват застрашени, а нормалната им дейност ще е парализирана от страх. Разглеждан в този аспект, тероризмът използва като средство за постигане на своите цели (формиране на страх и несигурност сред населението) физическите си жертви, а методът е убийства, телесни повреди и разрушения. Оттук можем да изведем една много съществена характеристика на тероризма: 1. Действията са насочени срещу цялото общество (население) на държавата, обект на терористичните актове. 2. Те преследват насаждане на страх и несигурност в него (или в отделни негови общности – религиозни, етнически и пр.). 3. Проявява се т.нар. синдром на последиците от насилието, намиращ проява именно в следнасилствения период, т.е. след извършването на терористичния акт.
      Експертите по тероризъм са почитатели на древната китайска поговорка: „Убий една маймуна, за да изплашиш останалите“. Масовото разпространение на страха като мотив движи действията на терориста и придава смисъл на неговото съществуване. В този ракурс тероризмът може да се разглежда като стратегия, основана най-вече на психологическия натиск и използвана за манипулиране на общественото мнение.
          Терористът извършва  безличностно убийство – в този смисъл, че не знае спрямо кого и без личностно отношение към своите жертви. Неговата дейност е принципиално надличностна – именно идейно-риторичния компонент, без който не можем да говорим за тероризъм, освобождава дейността от личностни наслоения. Терористът извършва идейно престъпление, той се нуждае от оправдание. Именно то го отличава от обикновения убиец, тероризма - от обикновеното, «безидейно» престъпление. Според психолози-експерти престъпниците се характеризират с личностна девиация в потребностно-мотивационен план – нещо, което не е задължително за терориста.
         Класификацията и типологията на тероризма в специализира-ната литература е богата, обширна и донякъде объркваща. Определящ е субективно поставеният или поставените основни критерии. На мен ми се струва като най-логична типологията на тероризма в Уикипедия, компилирана от съавторски източници на Hudson, Rex A от 2002 г.; Barry Scheider, Jim Davis от 2009 г. и Philip P. Purpura, Butterworth-Heinemann от 2007 г. Според нея трите основни типа тероризъм са политическият, с многобройни и разнообразни подвидове; криминалният и  патологичният тероризъм, като последните два типа предлагам да пренасочим към дискрецията на коментаторите на правоохранителните органи и съдебната власт, и на медицинския сектор и надзор.
       Харвардският професор Даниел Бел (1919-2011 г.) считаше, че независимо от многобройните други типологии на тероризма, представени от различни изследователи, всички те не са значими за изработване на приложимо определение на съвременния тероризъм. Логично е крайният резултат от активността на политическия тероризъм да е свързан с политически цели, включително отслабване на държавните структури и формиране на проблеми в управлението на страната. Със своите действия терористите внушават на обществото, че властите не са в състояние да опазват реда, сигурността и безопасността им. Уикипедия разклонява политическия тероризъм на 3 основни групи: поддържавен (с най-много разновидности), спонсориран от държавата тероризъм (или доброволчески - свързан с осъществявани действия от неофициални лица, но с позволението на държавата) и държавен тероризъм, за който вече стана дума.
       Под-държавният тероризъм се дели на 6 подтипа: социално-революционен, националистически сепаратистки, религиозно-екстремистки, десен, ляв и на тероризъм на особения интерес.
          Най-известни лявоориентирани терористични организации бяха РАФ – фракция „Червена армия“, „Движение 2 юни“ и „Революционни ядра“ (в Германия), „Червените бригади“ (Италия), „Пряко действие“ (Франция), „17 ноември“ и „Революционна група за солидарност „Христос Касимос“ (Гърция), Дев Сол“ /=„Революционна левица“/, „Съюз за спасение“, „Дев Йол“/=„Революционен път“/(в Турция), „Сендеро Луминосо“, и „Тупак Амару“ (Перу) и други. В края на ХХ век - начало на ХХI век активността на лявоориентирани терористи, предимно студенти и интелигенция, осезаемо намаля.
          Най-активни представители на дясноориентирания тероризъм са „Федерацията за национално и европейско действие“ (ФАНЕ) във Франция, „Движението за самоопределение“ (ДСО), „Италианско социално движение“, „Юни 78“ (Гърция), „Сивите вълци“ (Турция), „Командоси на арменския геноцид“ и др. Този вид терор се разглежда като неофашистки, етнонационалистически, сепаратистки и пр.
        Етноцентристки (сепаратистки) терористични организации. Най -ярки техни представители са ЕТА, различните ирландски, кюрдски и чеченски организации, възприели тероризма като единствено средство за осъществяване на своите сепаратистки цели. Те се борят за откъсване на територии от държавата-майка и обособяването им като автономни области, т.е. имат сепаратистки идеи.
     Религиозно-екстремисткият тероризъм се разклонява на религиозно-фундаментален и нов религиозен тероризъм. Конфесионално-политическите терористични организации са мотивирани в своята дейност от верски подбуди. Крайната им цел е създаването на теократична държава.
          Проф. Бел дефинира  социално-революционния тероризъм като свързан с чисто политически действия, отбелязвайки че последният вид може да се раздели на още шест подвида: организационен, задължителен, функционален, провокативен, манипулативен и символичен тероризъм. „Тази типология на практика добавя разнообразие по отношение на специфичните мишени и публиката на фокусирания произволен тероризъм и разширява спектъра на видовете държавен терор” (проф.Бел). Според него, обаче, в контекста възникват следните интересни разсъждения:
       Първо, по същество всяка актуално разработена основна типология включва както някаква форма на държавен тероризъм, така и индивидуален, и групов тероризъм.
      Второ типологиите навеждат на мисълта че, феноменът “тероризъм” включва широко разнообразие от действия (много от тях са извършвани от революционни партизански групи) и е съставен от вътрешни и от прекосяващи държавните граници дейности, всички от които са политически мотивирани и са насочени към някаква цел, различна от непосредствения насилствен акт.
             В обобщение на определенията, компонентите и типологиите на тероризма, според професора, може да се набележат следните основни умозаключения:
           - Тероризмът може да се възприема като незаконна употреба на или заплаха със сила или насилие срещу личности и имущества, за да принудят или сплашат правителства и/ли общества: най-често за постигане на политически, религиозни или идеологически цели.
             - Основните елементи на терористичното действие са :
             1. То представлява акт на насилие,
             2. Има политически мотив или цел,
             3. Извършва се срещу невинни индивиди,
         4.Организира се пред публика с очаквана реакция на страх и ужас.
        - Очертават се и модели на терористични действия, включващи: политически тероризъм; сепаратистки; религиозен и патологичен тероризъм.
     - Мотивите са многобройни, разнопосочни и дори взаимно противоположни, даже за индивиди и групи действащи на територията една и съща държава.
          Терористичните организации (ТО) се отличават по територи-алния си обхват, пространствена дислокация на обекта им на въз/действие и използваните средства
        Според територията, която обхващат, те биват вътрешни и международни.
        Вътрешните ТО развиват дейност единствено на територията на една страна. Типични представители са:„Ирландска републиканска армия“, целяща освобождаване на Ълстър от Великобритания и присъединяването му към Ирландската република; ЕТА, изявяваща претенции за независимост на четирите провинции на баските (със столица Билбао) в северната част на Испания.
       Международните терористични организации реализират актове на насилие на териториите на няколко държави, а не единствено в тази, в която са възникнали. Подготовката на терористичния акт се извършва на територията на една държава, а осъществяването му – на територията на друга.
            Според обекта, който се засяга:
       Въздушен тероризъм. Подготовката започва на територията на една страна, реализацията на плана продължава на (или над) територията на друга, а вредните последици могат да настъпят на (или над) територията на трета страна. Воден тероризъм. Мишените са плавателни съдове, които могат да бъдат отвлечени или взривени и потопени. Сухопътен тероризъм. Обект на отвличания или взривявания са влакове, автомобили или автобуси или сгради.
        Според средствата, които се използват:Тероризмът може да бъде дефиниран като насилствена дейност, осъществявана чрез използване на конвенционални оръжия или оръжия за масово поразяване (ОМП). При използването на конвенционално оръжие най-често се прибягва до взривни устройства с динамит или други вещества, или до обстрел с огнестрелно оръжие. ОМП носят изключително висока степен на риск за живота на населението, особено при  ядрен, биологичен и химически тероризъм. Взаимни обвинения в последния вид престъпление се отправят напоследък в Сирия.
       Терористичните актове през последните години открояват следните тенденции: 1. Терористите използват по-мощни взривни устройства (вкл. и ОМП), което свидетелства за подобрена техническа въоръженост. 2. Подбират се обекти на атентати, които са многолюдни в момента на извършването им. 3. Някои международни ТО извършват нападения чрез запалителни бомби, което рядко води до човешки жертви. Вероятно целта на тези терористите не е да вземат жертви и не е насочена към конкретни лица, а по-скоро да привлекат общественото внимание за своята кауза.
        Модерно „оръжие” е  компютърният тероризъм (кибер тероризъм).
    След възраждането на държавно подкрепяния тероризъм в началото на 80-те години на ХХ век той стана главно средство за осъществяване на конкретни държавно-политически цели. Насилствените действия, които са прикрито свързани с определени правителства, са сравнително евтини, а при нормалното осъществяване на терористичната акция, те не крият опасност за държавата-поръчител.
       В списъка на Държавния департамент (ДД) на САЩ фигурират Куба, Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Судан и Сирия и ДД редовно съставя и разпространява чрез своите посолства в света актуализиран списък на международните терористични организации, съобразен със Закона за борба с тероризма и ефективното изпълнение на смъртното наказание (1996 г.). Като „по-реномирани” терористични организации в света се задържаха или възникнаха: „Ал Кайда“, „Хизбулла“ („Хизб Аллах“), „Хамас“ („Ислямско съпротивително движение“), „Гама ал Исламия“ („Ислямска групировка – IG“), „Ал джихад“, „Ках“,„Кахане чай“,„Организация „Муджахедин е Калк“ (MEK), „Национална освободителна армия“ (ELN), „Организация на Абу Нидал“ (ANO), „Организация на Абу Саяф“(ASG), „Въоръжена ислямска групировка“ (GIA), „Аум Шинрикьо“, „Харахат ул муджахедин“ (HUM), „Национална освободителна армия“ (ELN), „Революционна организация „17 ноември“, „Революционна народо-освободителна армия“ (DHUP/С), „Революционна народна борба“ (ELA), „Сендеро Луминосо“ (SL), „Революционно движение „Тупак Амару“ (MRTA), „Отечество и свобода на баските“ (ETA), „Народен фронт за освобождение на Палестина“ (PFLP), „Фронт за освобождение на Палестина – фракция „Абу Абас“ (PLF), „Народен фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване“ (PFLP–GC), „Палестински ислямски джихад – фракция „Шакаки“ (PIJ), „Японска червена армия“ (JRA), „Кюрдска работническа партия“ (ПКК), „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE).
         Международният тероризъм е тясно свързан с организираната престъпност.
       Според Шон Риардън: „Въпреки че някои националистически групи (като ЕТА и ИРА, Извънредни) избягват преките престъпни връзки и особено търговията с наркотици, те са в малцинство. Повечето терористични групи разчитат именно на престъпни дейности, за да финансират операциите си. Криминалните мрежи се ползват за пране на пари, пренос на оръжие и хора. В някои случаи (като Колумбия) трудно може да се установи границата между тероризма и организираната престъпност. В своите престъпни организации повечето опитни терористи са възприели мрежовите структури, което допълнително затруднява борбата срещу тях. През 2000 г. ЦРУ предсказа, че към 2015 г. терористичните тактики ще бъдат още по-усъвършенствани и насочени към постигане на масови жертви. Това предсказание бе трагично потвърдено на 11/9”. (вж.CIA, Global trends 2015 и Ш. Риардън, Новата дипломация, КК Труд, София 2015).
           „Макар че кампанията в световен мащаб срещу мрежата на Ал Кайда сигурно е дала някои резултати, малко вероятно е да се стигне до продължителен положителен резултат”, пише Риардън. Защото, според CIA, Global trends 2015: «Мрежата е в състояние да се възпроизвежда или пък на нейно място се появяват нови. С бързото и повсеместно увеличение на глобализацията ще възникнат дори повече идеологически (или политически, или религиозни) групи, които използват терора в международен план. Новите технологии отварят нови възможности пред глобалните терористи. Както ЦРУ за сетен път заявява, националните инфраструктури на САЩ са уязвими и заплашени от сериозни щети в резултат на физически и електронни атаки заради тяхната взаимозависимост, а и от кибер атаки, заради зависимостта им от компютрите”.
             Нападенията срещу Световния търговски център и Пентагона може скоро да се окажат старомодни. Мъртвите цивилни граждани може да станат „черен пи ар” за най-мощните групи. Атаката на 11 септември разруши една трета от Пентагона, но имаше минимален, ако не никакъв ефект върху командните и контролните възможности на САЩ. В това отношение за разрушаване на командни, контролни или финансови системи потенциално кибер атаката е доста по-ефикасно оръжие. (Вж. пак там!)
            Още по време на Студената война натрупаните по престъпен начин свободни капитали търсят реализация по целия свят. Според редица изследователи движението на финансовите потоци от т. нар. мръсни пари възлизат ежегодно на колосалните суми от 800 милиарда до 1 трилион долара. Тези потоци сериозно застрашават сигурността и на световната финансова система,а съпричастен тероризъм придобива транснационални измерения, при което неговата агресивност и жестокост нарастват. Понякога той е пряка проява на сблъсък между мощни икономически интереси, нерядко прикривани с религиозна и етническа окраска. В този курс на мисли тероризмът вече служи и за инструмент за решаване на геостратегически цели, използван от държави и техните специални служби в региони, където има чисто геополитически сблъсъци.

***

По своята същност тероризмът, макар и деструктивна, е човешка дейност и като такава се обуславя от определени подбуди, потребности, мотиви. Любопитно за изследователите би било детайлното анализиране на потребностите, които стоят в основата на нормалното човешко функциониране и на тези, които детерминират терористичната дейност и интегрирането в терористична организация. Твърде възможно е такъв изследователски подход да стигне до констатацията, че те не са принципно, качествено различни. По-скоро потребностите на терориста са хипертрофирани базисни човешки потребности, т.е., различията са количествени. Макар упоменатата теза да не е във фокуса на нашето внимание, само няколко примера в тази посока: потребността от власт, принадлежност, признание и себереализация са безспорни мотиватори на терористичната дейност. Мотивацията за ангажиране с определен терористичен акт е от особено значение за ефективното му изпълнение и има програмен, стратегически, и тактически характер. При изясняването на терористичната дейност според лекцията на Д.В.Ольшанский „Психологията на тероризма” (2002 г.) могат да бъдат обособени следните мотиви: 1. Меркантилни, 2. Идеологически, 3. За промяна на света, 4. За власт над хората, 5. Мотиви на интереса и привлекателността на тероризма като необичайна сфера за реализация, 6 “Приятелски” мотиви, 7. Мотиви за самореализация. 
     Защо и при какви обстоятелства възникват терористичните организации, как човек става терорист и прибягва до насилие срещу други членове на обществото?

17 май 2017 г.  

                              Станислав Николов