След прощална среща през август 1999 г. с близък на президента Хавел се уверих окончателно, че в София с нетърпение е изчакан срокът на 3-годишния ми договор. Седем месеца след официалното посещение на Петър Стоянов в Прага (28 февруари - 1 март 1997 г.) президентите Хавел и Стоянов отново се срещат, на международен форум в трета държава. Познатият ми (Иво Мате, шеф на Канцеларията на президента Хавел) бе присъствал. Стоянов е повторил, че новата българска управа подменя администрацията с нео-демократични лица. Също и в дипломацията. Ако “има нещо” с българския посланик в Прага, Стоянов имал подходящ заместник. Познавал го добре. Президентът Вацлав Хавел го прекъснал поривисто с думите: “Не Ви знам избора, но най-после изпратихте в Чехия представител, който познава страната. И опитва да направи нещо градивно. Помня го от години, а мои съмишленици го ценят от преди ноември 1989 г.”
Така чешкият президент Вацлав Хавел ме защитил от „приятелския огън” на собствения ми държавен глава, чийто шеф на кабинета към края на мандата на Петър Стоянов недвусмислено призна, че от над шестдесетте президентски посещения в чужбина най-професионално подготвеното било това в Прага, през февруари 1997 г.
През август 1999 г. благодарих на Иво Мате, че не ме е уведомил за тогавашния ни разговор преди 2 години. А чешкото МВнР ме награди с най-високото отличие на чужд дипломат, което от обособяването на Чешката република на 1 януари 1993 г. до тогава бе връчвано само на един словашки и на един немски посланици...
17 март 2017 г.
публ. във в-к „Златна възраст” д-р Огнян Гърков,
(без вз. съкращения) с л.д.р. посланик