Пълзяща политизация, чистки и назначения на активисти в МВнР
д–р Огнян Гърков*
Разбрах, че на 4 т.м. на посланик Георги Димитров са връчени две заповеди със задна дата (от 11 и от 12 януари 2016 г.). С първата той бива възстановен на длъжността постоянен секретар (ПС) на Министерството на външните работи и като държавен служител - на основание на съдебно решение.След минути му е връчена втората заповед: за уволнение, поради "несъответствието му с новите изисквания за заемане на длъжността”, въведени с „нова длъжностна характеристика на ПС”(?), утвърдена може би в промеждутъка между "възстановяването" и новото му поредно уволнение. Т.е., за сетен път сме съвременници на силово политическо уволнение, в духа на нашенска грантово-еничарска версия на имплементация на "върховенството на закона".
Иначе г-н Димитров е кариерен дипломат с богата професионална биография, включително като началник на управление «ООН и международни организации» в централата на МВнР, президентски съветник по външна политика, посланик в Сърбия през 2005-12 г. Спомням си, че той бе освободен от най-високия професионален пост в МВнР – постоянен секретар – в началото на октомври 2014 г. със смехотворната аргументация на IQ равнище „посредствен ученик от помощно училище за интелектуално изоставащи деца”, сиреч: че още при назначaването му от кабинета "Орешарски" Г.Димитров не отговарял на изискванията за длъжността. При масовата калинки-зация на държавната администрация, вкл. външнополитическата и тоталния дефицит на квалифицирани човешки ресурси, изграждали и усъвършенствали се с години като Георги Димитров, подобен подход на ибрикчиите на "реформатиращата" демокрация в МВнР на татковината ни е най-меко казано сталинско-азиатски.
МВнР – София бе «прочистено» предимно от Ганев и Михайлова със стотици уволнения, стабилизирано след Ганев и от министрите Пирински, Паси и Калфин, впоследствие «лустрирано на най-компетентните равнища» от сина на шифровчик от ДС Н.Младенов, приютен на висока службица в ООН, с още гъргорещи амбиции. Сегашният министър изглежда, че финализира «усилията Михайлова-Н.Младенов» по Андрей-Ляпчевото: «со кротце, со благо и со малце кютек», а за най-компетентните дипломати като посланик Димитров: «Без кротце, без благо и со множко кютек».
Но в чия полза е последователното обезличаване на българската дипломация в сложната международна обстановка в Близкия Изток, Турция, близостта на фронта с Даеш, конфликта в Украйна, войнстващия неоосманизъм на Ердоган, политическата импотентност на брюкселската бюрокрация да възпре екзодуса на нашестващите бегълци, уникално благоприятната опция за България Ирина Бокова да оглави ООН ?
С последния жест на политически произвол спрямо посланик Димитров в духа на т.нар. в Германия през периода на студената война Berufsverbot (= индивидуална забрана за упражняване на професията) за сетен път се цели последователно и неправомерно дискредитиране и торпедиране на длъжността постоянен секретар в МВнР, чиято същност бе укрепване и стабилизиране на дипломатическата служба.
Риторично си задавам наивния въпрос: защо тъй често новите активни борци за постове в държавната администрация налагат Berufsverbot именно на можещи хора ?
В случая с посланик Георги Димитров да не би да ги смущава съвпадението на имена с Вожда и Учителя... ? Едва ли са родб, посланикът е от потеклото на поборници срещу турското иго и участници в Преображенското въстание в Странджанския край.
Или защото не е криел политическите си симпатии ? Добре, но именно той и посланик Златин Тръпков бяха експертите, най-активно способствали за промяна на позициите на партийни лидери относно членството ни в Северноатлантическия пакт.
Може би за т.нар. му агентурно минало по само/убийствените за всяка една държавност списъци на Тамбуев/Андреев/Костадинов и пр., и че не се е влял в новата /офшорна/ спецагентура ? Много бе изписано по тази тема, но като най-логични мотиви за вербуване ми се струват неглобализираният на времето патриотизъм, финансови или кариеристични облаги, или лични човешки слабости, подходящи обектът на внимание да бъде изнуден към сътрудничество със спецслужбите. По мои впечатления мнозинството „лица от списъците”, които познавам, са привличани към сътрудничество най-вероятно по първия мотив и като Г.Димитров са работили за държавата.
В Прага, София и Братислава посланици на Испания и Португалия не се самобичуваха, че са били млади дипломати по времето на диктаторите Франко и Салазар. Мисля, че в словашкото МВнР дори функционираше клуб на ветерани-дипломати, а в Европарламента заседаваха евродепутати от групата на ЕНП, публично фигуриращи в подобни списъци. Даже последният министър-председател на ГДР приключи политическата си кариера също като евродепутат.
Или на неоибрикчиите не допада критерия произход, в т.ч. + генетична предразположеност, семейна среда, приятелски кръгове и под., свързано с личното пространство на индивида, отстояващ светоглед, който го отдалечава от техните списъци на безпрекословни послушници и службогонци, зависещи от благоволението на банално известните външни политически спонсори. Въпреки, че критерият произход, ако се прилага не по двойни стандарти за отговорността на поколенията, а принципно, е доста хлъзгав. Достатъчно е да си припомним генеалогията на висши конституционни служители, на десетки депутати и членове на местната администрация, мнозинството мастити шефове на грантови НПО, някои вече и професори, описани от Достена Лаверн в „Експертите на прехода”. По логиката на едностранно тълкуване на произхода, което биологическите блюдолизци не прилагат за себе си и своите спонсори, би следвало да отпратим немската канцлерка в някое кафене, средище на екс-комсомолски активисти на екс-ГДР; бившия френски президент Никола̀ Саркозѝ (Шаркьози) - в района на някое бивше етническо гето в 16-ти арондисман в Париж или в Будапеща, действащия президент на САЩ - в кенийската джунгла. Ако прескочим Маринрайковци и с-ие, сегашният ПС на МВнР с „българско име” Василий Такев по произход, би попаднал в казашки трактир на североизток от България, под евтина репродукция на шедьовъра-картина от Репин "Запорожци пишат писмо на султана".
Произходът винаги е бил измамен критерий, оръжие с 2 остриета. Дори в Русия признават с неохота, че към началото на 20-те години на м.в. 30% от висшия команден състав на създадената от Лейба Бронщейн (Троцки) Червена армия са царски генерали, а 70% от средния офицерски състав е от руската царска армия. Родните ибрикчии чевръсто усвоиха правилата на болшевишката конспиративност за произхода на свои сътрапезници, дори в интернет не успях да открия данни за потеклото на сегашната еврокомисарка от РБ, докато за Ирина Бокова вероятно са и «осезаемо обогатени».
След избирателния погром над български посланици в чужбина, предприет от шифровчиковия син, наскоро бяха пенсионирани полезните и компетентни посланици Петър Воденски и Валентин Радомирски, с висока професионална подготовка, опит и умения, владеещи по няколко чужди езици. Сайтът на министерството показва, че новоназначеният заместник-министър няма дипломатическа квалификация. Има ценз за офис-мениджър, но не и за квалифициран асистент (секретар/ка) на непретенциозна фирма с международна дейност, поради дефицит на езикова подготовка (с обявено владеене на английски и ползване на арменски език). Затова пък биографията на ПС Такев е писана в 3-то персонифицирано лице (...»г-н Такев работи...», както се списват CV-та на казашки атамани - наши съвременници, но не родени в гр. Батак).
За сметка на авторитетните посланици МВнР бе инжектирано за трети пореден път с «човек от списъка», по-възрастния от Г.Димитров Радко Влайков, зет на Муравей Радев и бивш говорител на сегашната ни посланичка в Анкара, когато тя бе министър и ощастливяваше битието на българските медицински сестри в Либия с мъдрите си дипломатически решения. Дялан камък е г-н Влайков! Щом усети, че не му се урежда посланическо назначение, самоотвержено се оттегля в бизнеса. Като говорител така бе вбесил «журналята» (цитирам хлебодарката му), че главният редактор на «Стандарт» Максим Бехар в 2-3 поредни статии го нарече «Г-н Заглушител» и пр. Споменатите посланици едва ли имат разностранния опит на екс-говорителя, прочут и с умението си месеци преди 9 ноември 1989 г. като кореспондент на агенция «София прес» да издаде в Прага луксозно издание на Тодор Живков за развитото социалистическо общество. Този път да му мисли неунгарската столица край Дунава!
И накрая: семейни хетеросекс-консерватори като Георги Димитров едва ли са подходящи за привилегирования списък като гальовно-нежен посланик отвъд океана, или мъжествена посланичка край Дунава.
С надежда за неразследване от ДАНС,
7 февруари 2016 г.
* д-р Огнян Гърков– Член на БДД, СБЖ, посланик в Чешката република (1996-99 г.) и в Словашката република (2006-10 г.)
Заглавието е на редакцията
