д-р Огнян Гърков

По социологическите проучвания, България остана една от най-проевропейски настроените държави – членки на ЕС.  Събитията в недалечна Украйна задълбочиха дисхармонията в обществените нагласи към преките и косвени участници в конфликта и станаха благоприятна почва за информационно-пропагандна агитация, дори ... война. В статията на Симеон Николов /18.09.2014 г., Expert-bdd/ „Що е то „хибридна война”и има ли тя почва у нас?” ми допадна определението за информационна война: „...война с цел завладяване на енергийни, природни и човешки ресурси на друга страна и въздействие върху умовете на хората в областа на идеологията, религията, историята, философията, науката, с цел внедряване в умовете им на погрешни представи  за това, какво става в обществото”. Информационно-пропагандната война у нас и в чужбина по повод събитията в Украйна се изостря и успокоява циклично, в зависимост от техния ход. В реакциите си българската общественост се разделя поне на три потока:

1. Казионният (президентът и МВнР се контролират взаимно с грантово единодействащите неправителствени организации /НПО/, описани от Достена Лаверн-Пиргова в „Експертите на прехода”, впоследствие от други автори).

2. Симпатизиращи на Русия субекти и НПО около кръга „Русия днес”, наричани презрително от опонентите-тролове „рубладжии”.

Премиерът се придържа към онова, което схваща от политиката на канцлерката Ангела Меркел, но понякога се включва с балансиращи, изблиците на поток № 1, реплики. Така на 29.03.т.г. той заяви: „Лоялен член сме на НАТО и ЕС. Не може да се радваме, че има война и санкции. Винаги моята политика е била да се разберат (бел.: вероятно има предвид САЩ, Европейският съюз и Русия) и санкциите да отпаднат”.

3. Към условно третия, вероятно най-широк поток, спадат пасивно следящите изобилието от информация хора, с по-различни жизнени философии от фило-фобите. Някои са по-индиферентни, обаче мнозина common people се тревожат от евентуална ескалация на конфликта и перспективата България да стане крайфронтова държава, бидейки лоялен член на Алианса и на Европейския съюз.

4. Симпатизанти има и идеята на „Атака” за иницииране на подписка за референдум за излизане на България от НАТО.

На 14 април т.г. министърът на външните работи Даниел Митов отхвърли пред БТВ „манталитета на снишаване по тодорживковски”, за да не сме дразнели Русия и да не се превръщаме в мишена при нежелано разширяване на конфликта към наша територия. Той потвърждава логично позицията, че ученията с нашите съюзници, обучението и тренировките повишават капацитета на Българската армия с оглед тя да може да ни защитава при необходимост.

Оставен ни е оптимизмът, че човешкият разум ще победи в сегашния разнобой между ценностните системи на актьорите в конфликта и техните кукловоди: олигарси, корпорации, репрезентанти. И че ще бъде намерено мирно, взаимно приемливо дипломатическо решение. Дотук всичко звучи като по мед и масло, като за законопослушни граждани на малка държава, чиято съдба е в ръцете на политиците. Ако те не са държавници, обикновено повтарят, че нямало алтернатива и се превръщат в чужди пропагандисти, респ. агитатори. Историята ни учи, че България без да е била член на най-реномирани политически  съюзи - и против волята на геофакторите в Югоизточна Европа и  на великите сили -,  е осъществила най-съдбоносни исторически държавни актове на своето обединение: Съединението и Обявяването на независимост. Само във  втория случай сме нарушили Берлинския договор едновременно с Австро-Унгария, която е преследвала свои имперски цели. Съвременната ситуация е коренно различна от онази през Вазовата епоха, но явно тогава българските водачи не са имали манталитета на Вазовите литературни „герои” Киряк Стефчов или Рачко Пръдлйто, а са отстоявали националните интереси. И не са прехвърляли отговорността си, както доскорошни управници, които като че ли позабравиха, че именно те подписаха важни споразумения, като това със САЩ за създаване на съвместни военни съоръжения, за координационен център на НАТО и  команден на ББФ, и за ротата в Горна Малина.

Песимисти търсят в сегашната ситуация частични исторически прилики с 13 декември 1943 г., когато под външен натиск или от моралистична коленопреклонност България обявява война на САЩ и Великобритания, от чиито бомбардировки в руините само на София са погребани над 4000 столичани. А месеци по-късно Чърчил ни поднася на тепсия (други източници твърдят, че „на салфетка”) на Сталин. Не обичаме да си спомняме, но десетилетия след това изплащахме и репарации на Гърция и Югославия.

Да, към 1 март 1941 г., когато се вкопчваме в Тристранния пакт България е монархия. Ще бъде конституционно несъобразно, юридически и професионално неиздържано да търсим обяснение в сравнения между тогавашните законови и реални пълномощия на Н.В. цар Борис III и министър-председателя проф. Богдан Филов, и реалната властова потентност на сегашните премиери, президенти, или Цецки Цачеви.

**

Основните тези на най-последователните привърженици на евроатлантизма залегнаха във "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана". Te бяха публикувани на сайта на Министерството на отбраната (МО) през лятото на 2014 г.   Москва бе пряко обвинена  в провеждане на информационна война. Последва скандал в Министерския съвет (МС) и терминът отпадна. В употреба влезе по-широкото понятие "хибридна война", включваща инфо-войната като съставен компонент.  В доклада за състоянието на въоръжените сили за м.г. се казва, според в-к „Сега”/25.03.2015 г., че: "Незаконното анексиране на Крим от Русия и систематичните дестабилизиращи действия на Москва в източните части на Украйна, включително проникването на хиляди руски военнослужещи на украинска територия, оказваната подкрепа за сепаратистите в Донбас и провеждането на информационни кампании и кибер-атаки са нагледен пример за същността и проявленията на тази нова форма на водене на война". Предупреждава се, че “за постигане на политически цели могат да се използват икономически и търговски инструменти". Всъщност след текста за Крим са назовани компоненти на хибридната война, наричана от Януш Бугайски „сенчеста”. А наборът на инструменти на инфо-войната се съдържа в: „... безпокойството на МО от опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.". Д-р Даниел Смилов обобщава на понятен език опасността на ситуацията „в това, че: Русия си позволи да използва сила за разрешаване на политически проблем, което в съвременните международни отношения не може да бъде допуснато”. Той изразява и опасение „да не ни третират като гратисчии /в НАТО/, които искат да ползват общото благо, сигурността, без да допринасят към него”. Опасението споделя и алтруистичната част на евроатлантическата ни общност.

Грантовата ни интелигенция е наясно, че представата България да остане междинна, неутрална зона между НАТО/ЕС и Русия е илюзия. Но тя прехвърля вината за тази илюзия върху комуникативната и управленска немощ на политическия елит, който не си бил свършил добре работата когато влизахме в двете организации. Обстоятелството, че тогава грантовите агитатори бяха асистенти във ВУЗ-ове не ги освобождава от тяхната част на отговорност. Тези хора, доколкото в действителност са убедени в евроатлантизма, заедно с управляващите камарили и казионните медии така и не разясниха на широката общественост разбираемо, а не само с кухи фрази и абстрактни съществителни, що е то НАТО като колективна система за сигурност, вкл. в пространството на ЕС и ролята на САЩ в Алианса. Единствено вменяваха удобната за принизена отговорност тйза, че новите и старите страни-членки имат различна тежест и капацитет в ЕС и в НАТО. Така, че ако някой у нас има реален принос за създаване на активна евроатлантическа общност на алтруистична ценностна база, това е главно Атлантическият клуб с президент Соломон Паси.

На фона на повишеното геополитическо значение на Черноморския регион и България между Москва, Брюксел и Вашингтон се завихри инфо-войната, послужила за източник на подражание и катализатор на информационно-пропагандната война у нас. Политолозите полемизират дали конфликтът в Украйна е продължение или начало на нова студена война между Москва и Вашингтон, или прокси война (= proxi war, т.e. опосредствена, с чужди ръце), без да отричат дългосрочните концепции за нов световен ред, евразийската и китайската стратегии.

От досегашната практика в България се долавя, че посветените представители и на двете дейни лобита (да ги наречем условно евроатлантическото, с меланж на проевропейско и антируско, и проруското, евразийско), си служат често с оръжието на „мрежовата война” (netwar), въведено като понятие от мозъчния център RAND Сorporation. На голяма почит, особено сред първото инфо-лоби, е Джордж Фридман с реномираната частна информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Основната цел в мрежовата война е да се реализира предимство в информационната сфера, което да формира желано от възложителя обществено мнение. Според полския политолог Лешек Сикулски, за постигане на целта е необходимо да се провокира т.нар. „ефект на мрежата”, позволяващ определена информация да бъде разпространена по „закона на снежната топка”. Методът води до загуба на контрола върху вече внедрената информация, но целта му е не само популяризацията на определена гледна точка, а най-вече ерозия на единствената, доминираща позиция. Манипулацията, в широкия смисъл на понятието, е основният метод за водене на мрежовата война. Тя се обуславя от информационната революция и много често съпровожда въоръжени конфликти (Чечня, остатъчна Югославия, Ирак и Близкия Изток, Афганистан; Абхазия и Южна Осетия /Грузия/; замразените, припламващи и разгарящи се конфликти в Приднестровието, Нагорни Карабах, сега и в Източна Украйна). Чрез мощните държавни и недържавни структури, регионални и глобални информационни взаимни обвързаности, осланяйки се на водещия икономически или поне военен потенциал, заинтересованите опоненти осъществяват своеобразна „мрежова легитимация” на политически и военни експанзии, създавайки си имиджови образци на блюстители на международното право,  борци за историческа справедливост, „гаранти на световния или на реда в региона”, „защитници на правата на човека и на подтискани етнически групи, малцинства или общности в „близката чужбина””, „на планетата  от международния тероризъм”.

Спрямо Русия с президент Путин се поддържат представите за „империята на злото”, която отдавна се целеше да бъде разградена на между 3 и 83 части, колкото са сега субектите на Руската федерация. Привеждат се неоспорими и дискутируеми данни. Към първите са многократното надвишаване на руските показатели от САЩ (БВП и др. финансово-икономически и научно-технически измерения, военен бюджет, жизнено равнище), последствията от ембаргото срещу Русия и манипулирането на цените на нефта. Докато САЩ са увеличили своя добив на нефт със 70% за 1 г., Русия от 5-то място в света по БВП отиде на 11-то място. Рублата се срина, цените на хранителните продукти почти са се удвоили. Икономиката, освен добре функциониращите военно-промишлен комплекс, строителството и поддържането на ядрени централи и на техника за космически изследвания, е в застой. Либералните руски опозиционери С. Митрохин, В.Рижков, В.Милов открито твърдят, че президентът Путин не е изградил крупна цивилна икономика, а е създал около себе си група от олигарси, голяма част от които бяха засегнати от санкциите на САЩ, Канада и Евросъюза. Въпреки построените през управлението му 144 производствени предприятия, предимно в Калужска област, делът на БВП на Русия в света от 2000 г. е нарастнал до 1,5%, а на Китай вече възлиза на 15%. Макар Кремъл вече да не се ръководел от чужди финансово-икономически интереси, международните му отношения са в най-дълбоката си криза след 1989 г. Либералите признават неохотно, че Путин е върнал Русия на международната сцена, преодолявайки политическата й деградация и неглижиране. По руска традиция, чрез сила,с държавната партия „Единна Русия” стопанинът от Кремъл е успял да реанимира националната гордост, достойнство и усещането за държавност, власт и ред. Путин е стабилизирал социално-икономическото битие с трикратно увеличение на заплатите и пенсиите, но най-прилично платените граждани служат в армията, администрацията и спецслужбите.

Руската и проруска пропаганда е съсредоточена върху САЩ и Киев. Подходът към останалите държави-членки (ДЧ) на НАТО и ЕС е диференциран, но за всички тях - без изключение - се отбелязва зависимостта им от Вашингтон. САЩ биват представени като световен хегемон и жандарм, който изживява последните си години на глобална хегемония пред неудържимото настъпление на БРИКС. Под натиска на космическия си и неизплатим държавен дълг Вашингтон търсел изход в иницииране на нова глобална война. Често бива намеквано, че 11 септември 2001 г. не е организиран без санкция от Белия дом. Превъртат се публикации, че от 248 въоръжени конфликти в света през 1947-2001 г., САЩ участвали в 201, в които 90% от жертвите са гражданско население. Само през последните 12 г. вследствие на войните и операциите на САЩ, в Близкия изток били убити над 2 млн. души. САЩ и съюзниците им оставили Ирак в разруха, Ислямската държава се надигнала под носа им. Афганистан се превърнал в най-големия производител на хероин под окупацията на САЩ и НАТО чрез ИСАФ, и практически скоро пак ще бъде в ръцете на талибаните. Демокрацията в САЩ била на изкуствено дишане и се изродила в плутокрация. Като илюстрация за нарушаване на човешки права се посочва затворът в Гуантанамо. За примери на дискриминация се визират инциденти с афроамериканци, затруднен допуск на опозиционните политици в САЩ до официалните ТВ-канали,  дори уволнението на журналиста Андрей Бабицки от радио „Свобода“, представян сред най-известните критици на руския президент.

Разнопосочните тълкувания на Москва - за едностранното прекратяване от САЩ на действието на Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г. и на Вашингтон - за едностранното прекратяване от Русия на действието на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), както и на провъзгласяването на независимостта на Косово, се използват като аргументация в същия непримиримо безкомпромисен дух от двете „инфо-войнишки” лобита. Както и коренно различаващите се руска от украинската и полската версии за възникването на Украйна и историко-политическата принадлежност на Крим. В най-активна, взаимна ежедневна употреба са съществителните имена национал-шовинизъм, тероризъм, фашизъм, нацизъм и  пр., и производните им прилагателни. Киев отстоява държавния си суверенитет и териториален интегритет и в документалния филм от преди 1-2 месеца "По-силно от оръжието", хронологичен на московската версия „Крим. Пътят към Родината“, коментиран лично от президента Путин.

Грантовите апологети у нас се включиха активно в демонизацията на руския президент, по-слабо в дискредитирането на близкото му окръжение. Демонизацията се извършваше по познати схеми на спецслужбите за дискредитация на човешки слабости. Путин бе обвинен във всевъзможни грехове. Забавните инсинуации за паталогичното му властолюбие и несметно лично богатство бяха разнообразявани от извънбрачните му хетеросексуални връзки до хомосексуализъм + негови заболявания и даже гибел. Путин бе сравняван с Хитлер, бе наричан кагебистки психопат. Зачестиха публикации с „нови прочити” на Втората световна война и с пост-етническо политизиране на наименования на крупни военни съединения на съветската армия, напр. за освобождаването на Освиенцим от Първи украински фронт. Най-влиятелният опозиционно настроен в Русия ТВ канал „Дождь” (с месечен абонамент от 1000 рубли) опитал също да се впише в „подмяната на историческата митология” с анкета, в която запитва зрителите си дали по време на Втората световна война съветските власти не е трябвало да предадат обсадения Ленинград (сега Санкт Петербург) на нацистка Германия, за да спасят живота на стотици хиляди души. Бел.: От съветската пропаганда знаем, че 2/3 от градското население е загинало от глад, студ, бомбардировки и изтощение/. Последвала вълна от казионни критики. Основните кабелни оператори отказват да разпространяват "Дождь", на платените телевизии е забранено да излъчват реклами и въпреки, че редакцията се извинила за „светотатствената анкета”, през декември 2014 г.телевизията предаваше от апартамента на един от служителите й.

Обясненията за събитията в Украйна с конспиративни и съзаклятнически теории и  практики от миналото са по-характерни и по-често използвани от апологетите на Москва. Преди седмици в медии и електронни сайтове на чешки, английски, немски, словашки, руски езици зачестиха съобщения, че десетки уеб сайтове подпомагат разпространяването на прокремълска пропаганда в Чехия и Словакия (над 40), Унгария и България. В Москва разчитали, че податливостта към руската пропаганда е особено валидна за страните от бившия соц-блок със силни бизнес и исторически връзки с екс-СССР. Основни тезиси са, че традиционните медии са ненадеждни и манипулирани от Запада, облекчаващ се от тежката икономическа криза чрез "масово печатане на пари" без покритие от Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ). И докато Западът страдал от морално-политическа поквара, именно Русия била силата, единствено защитаваща морала и традиционните ценности. Сред най-активните антиамерикански сайтове, водещи агресивна кампания срещу управлението в Киев, се посочват новите портали АЕNews и Aeronet.cz (вж. www.forbes, ISmolenova/25.03.2015).

 През февруари 2015 г. напр. в уеб сайта hlavnespravy@hlavnespravy.sk се появи твърдение, че САЩ изкупува руски интернет портали с цел подготовка на Майдан в Русия. Само американо-руското дружество „Нearst Шкулев Media”, владеещо холдинга „Регион”, след март 2013 г. е собственик на 13 местни интернет фирми и портали като Е1 в Екатеринбург ELLE,Antenna-Telesem, StarHit, Vabank, PRM и др., и преговаряло за закупуване на нови 42 портала, предимно в същия район, Южен Урал. Твърди се също, че „Нearst Шкулев Media” е дъщерна фирма на един от най-мощните в света медиални холдинги, американския Hearst Corporation. Порталът Politonline пък напомня, че за провокиране на протести и безредици в Русия и за насърчаване на опозицията, активно били използвани най-известните международни портали - Twitter, YouTube и Facebook. Опитният колумнист в ежедневника „The Gardian” Глен Грийнвалд споменаваше, че западните тайни служби преценяват социалните мрежи като много добро средства за манипулация на общественото мнение, особено чрез лични писма, дописки, коментари.

Голяма част от „личните изповеди” били съставяни от специалисти в тайните служби, подписани с имената на „свидетели” – граждани на Русия, Украйна, Крим, обикновени хора. Тези „дописки” имали най-висока степен на правдоподобност сред читателите и зрителите „от двете страни на барикадите”. Много добър ефект в информационната война се постигал също от изявления и публикации на засегнати политици, платени или просто агенти на влияние - по убеждение, или зависимост, с или без вербовка.

Ако не е фалшиво интервюто на бившия помощник държавен секретар на Министерството на финансите (1981-1982 г.) и съ-вдохновител на рейганомиката Пол Крейг Робъртс пред Forumnews:bg,/6.04.2015 г., той заявил, че „единственият възможен начин да се избегне Трета световна война е страните членки на НАТО от ЕС да напуснат организацията. Всяка държава, която не го направи, е обречена на унищожение в една бъдеща война с Русия”. Според Пол Робъртс, Роналд Рейгън е бил последният US президент, който е имал някаква свобода от групировките с частни интереси. По-нататък г-н Робъртс отговорил, че: „ Българското правителство бе купено от Вашингтон като съюзник срещу Русия. То служи на американците, а не на народа си”. През ноември 2014 г. и на 4 януари 2015 г. бях чел негови прогнози за 2015 г. на уеб сайта на чешки език  http://outsidermedia.cz/p-c-roberts-vyhlidka-na-rok-2015/. В нея  Пол Робъртс критикува икономиката на САЩ и Запада като безхаберна, а особено остро - четирите големи банки в САЩ, които контролирали многократно повече капитал, отколкото възлизал БВП на останалата част от света. Според него «не Вашингтон, а Русия и Китай държали всички карти в ръцете си». Все пак в сайта по адрес на автора е споделено подозрение, че е русофил.

На сайт www.jimstone.is - на чешки език - бе поместена хипотезата, че „Еърбъс” А 320 на немската компания със символичното наименование „Germanwings” („Крилете на Германия”), трагично катастрофирал на 24 март т.г. във френските Алпи по линията Барселона-Дюселдорф, всъщност е бил свален от „дългата отвъдокеанска ръка”, като предупреждение към лидерите на двете големи европейски държави заради опитите им самостоятелно да търсят мирно разрешение в Украйна, във формбта на нормандската четворка. В публикацията се визира наслагването в случая и на други европейски символи: че „Еърбъс”, производство на международен европейски консорциум,  е най-големият конкурент на „Боинг”; маршрута; националната принадлежност на пътниците и държавата, в която се разби самолетът. Впоследствие в други публикации се „споделя внушение”, че канцлерката Ангела Меркел е „разчела истината” и обмисляла дали „да се оттегли от преговорите за мир в Украйна след падането на германския самолет”.

По повод резултатите от преговорите на формбта на нормандската четворка : Не допринасят за формиране на проевропейско поведение и солидарност у читателя заглавия като „Меркел дължи обяснение за странната си зависимост от Путин” на задомената „нейде по Европата” Даниела Горчева (Faktor.bg23/02/2015 г.).

В сайт АЕNews/29.12.2014 г., на 25 стр., на чешки език се чете като приказка хипотетичен анализ, че събитията в Украйна и Близкия Изток са взаимно обвързани сегменти от концептуален план с крайна цел възкресяването на американския долар, утвърждаване на хегемонията над Европа, изолирането на Русия. Украинско-руската граница се превръща в граница на САЩ-ЕС с Русия, а в Черно море възникват бази на НАТО. Анонимната авторка, позовавайки се на разговори с Пол Волфовиц през 1991 г. (тогава 2-ри зам.-министър на отбраната на САЩ) и през 2001 г., нарича плана „Седем страни до 5 години” (т.е. последователно да бъдат превзети 7 държави: Афганистан, Ирак, Сирия, Ливан, Сомалия, Судан и Иран). През октомври 2007 г. ген. Уесли Кларк в своя реч актуализира плана със стратегическия проект „Новият Близък (респ.Среден) Изток”. В момента, вкл. чрез разклатената рубла, се правят опити за отстраняване на Путин по мирен път, с някоя класическа цветна революция. Майданът бил „коз асо” в ръцете на САЩ и ЕС. Украйна си изпълнила задачата – да отдели Русия от Европа. Оставало само всички цигани да бъдат преселени в Украйна. ЕС и арабската пролет имали еднакво предназначение: да разширят влиянието на САЩ на изток, включително Вашингтон да наложи контрол до достъпа на енергоизточниците от Изток в Европа – от Русия чрез Украйна, от Близкия Изток чрез Ислямската държава (ИДИЛ), а след време евентуално чрез кюрдските територии. Турция, с Джейхан, която сега „шмекерувала”, играела своя игра. Но през нея преминават каспийският и близкоизточният газопроводи за Европа. На Анкара нямало как да се понравят отвъдокеанските фикции за бъдещ свободен Кюрдистан, заемащ територии на Ирак, Сирия и дори от самата Турция. Въпреки, че Вашингтон отричал официално подобни помисли. Освен с карти статията е разнообразена с 2 снимки (ако не са фотомонтаж) с твърдението, че са от май 2013 г. На тях ясно се различават сенатор Джон Маккейн и бъдещият (тогава) „халиф” на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади. Ислямската държава, следствие от арабската пролет, овладява Ирак, Сирия и там опитва да превземе стратегическото кюрдско градче Кобани. Твърди се, че само в посолството на САЩ в Ирак работели над 15 800 души. Турция и ИДИЛ взаимодействали срещу кюрдите. Според авторката, към 29.12. 2014 г. Турция и Ислямската държава се договорили да си разменят посолства (?!). Маркира се рязкото оживяване на турско-руските отношения, Турския поток. След детрониране на  Асад на дневен ред идвал Иран. Проектът „Нов Близък Изток” ставал реалност. Доларът, частично стабилизиран и от блокирането на проекта Южен поток, щял да бъде съхранен. Вашингтон играел „ва банк” със света, готов на всичко в името на долара.

Убийството на Борис Немцов бе тема на остра информационна война в Русия, у нас, сред международната общност. Антипутиновата пропаганда съзря естествените организатори в„традициите на кремълския човеконенавистен болшевизъм от времената на Ленин и Сталин”, и потърси аналогии в други десетина политически убийства, сред които по-известни жертви бяха Листьев, Политковская, Литвиненко, Старовойтова. Обвинен бе Путин и автархичното му управление, непонасящо политическа опозиция. Путинофилите се обединиха около предположенията, че убийството, с най-вероятни извършители от съседна на Русия страна,  е инспирирано отвъд Европа с цел създаване на обстановка за руски Майдан. Не бе пропуснато и напомняне за масово непопулярни действие на покойния като влиятелен политик по време на управлението на Елцин. В духа на теоретични конспирационни аналогии не беше напомнено за убийствата на братя Кенеди в САЩ през 60-те години на м.в., дори неотдавнашните разкрития за външната политика на САЩ на Едуард Сноудън, бивш щатен агент на ЦРУ и АНС. Едва ли бе случайност информацията, че наскоро шести пореден украински политик се е простил с живота си при неизяснени обстоятелства, от началото на 2015 година досега. Руските медии обявиха убийствата на бившите депутати във Върховната Рада на Украйна Олег Калашников и Олесь Бузина, „профедерално настроен журналист”,  през т.м. като политически ликвидации – „по списък” - на опоненти на Киев.

 Текущата проруска агитация се крепи върху три тйзи (украинският посланик Микола Балтаджи ги нарече на 20.02.т.г. митове и аргументирано ги оспори): 1. Че „бандеровци и фашисти са свалили законния президент Виктор Янукович и защитават интересите на НАТО и САЩ, 2. Крим е "изконно руски" и 3. Киевските формирования стрелят срещу своя народ”, с което „се оправдавала руската военщина в Донбас, подкрепяща незаконни формирования като Луганската и Донецка народни републики”.

Взаимни са обвиненията за участие на чуждестранни наемници във военните действия. Бяха изнесени противоречиви данни за загубите, но както бе казал Бисмарк: „Никога не се лъже толкова много, както преди избори, по време на война и след лов”.

Руската и проруската пропагандни машини също никак не се свенят да поднасят микстури от едностранни истини, полуистини и дезинформация под формата на тотално проповядване на руски национален патриотизъм. Държавните медии в Русия се включиха чевръсто в каузата „морална мобилизация на населението за най-неблагоприятни опции от конфликта в Украйна”. Еднозначността на внушенията напомняше на познатата филмова пропаганда за защита на Отечеството през 1941-45 г., за потушаването на „горещите точки” в Афганистан и Чечня, за руски акции в зони на замразените конфликти. За дни се появяваха и актуални военизирани или криминални филми с „добрите”, неподкупни патриоти-герои  и ”лошите”, със звучащи на английски език, с украински или полски имена. Знаем, че този подход не е само съветскo-руски патент, в който справедливостта в името на патриотизма се възвисява над всичко, включително над законопорядки и норми, усвоявани под външни внушения, понякога с неохота.Поне в доста от руските „кримки” не крият корупцията в ешалоните на властта.

Москва и Киев встъпиха в остра информационно-историческа конфронтация по повод предстоящата 70-годишнина от победата над фашизма и нацизма в Европа на 9 май т.г., който по традиция в Русия се отбелязва като най-официален празник: „Деня на победата на съветската армия и съветския народ над нацистка Германия във Великата Отечествена война». Съветски народ и армия вече не съществуват правно-политически и в Кремъл очакват квалифицирани опити за десъветизация и фалшифициране на съвместната история с Украйна преди и след края на войната през 1941—1945 г. Москва има богат опит и солиден тренинг от времето на предшестващата студена война под ръководството на доста по-слабо активни висши лидери, така че не драматизира заявените откази на висши представители на бившите си съюзници и на почти всички ДЧ на НАТО и ЕС да присъстват на военния парад на 9 май.

 СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ - втора част!